22 Ноември 2008 12:30
Аз се сетих още нещо. Наскоро съобщиха, че 20% от МЛАДИТЕ българи не рабоят и не искат да работят. Та по този повод да добавя: В казармата има едно правило - на войника постоянно трябва да се намира работа, защото от скука започва да прави щуротии. А представяте ли си тогавашната армия от близо 200 000 души да скучае? Балканите нямаше да ни поберат. То затова и древните са водели толкова войни - за да не скучае армията, ами да намира начин да изразходва силите си. Поне донякъде. А днес една цяла армия от млади, здрави, напористи, с кипяща енергия, акумулирана от безделие, се е посветила на долче фар ниенте и се чуди къде да излее потенциала си. Става дума за цели 20% от българските младежи, както показва поредният доклад от Световната банка. И тук не става дума само за учещите се - макар много от тях също да влизат в числото на нищоправещите. Става дума за млади хора, които нито работят, нито учат. И това при, положение че условия за образование у нас има /ВУЗ-ове откриха и в селата/, а фирмите търсят какви ли не работници - дори неквалифицирани. Но, от една страна, защо да учи човек, който знае всичко. Или поне нужното му - да отваря вратата на хладилника и да пуска водата в тоалетната. Макар че често забравя за второто. А от друга - защо да работи, когато не оценяват труда му? Да, има някакво заплащане, ама не е това, което той сам си определя, не е цената му, която сам си дава. Отделен проблем е, че никой - освен мама и тате, не го оценява поне приблизително така. Мамините синчета наводниха държавата. Разглезени, с балонесто самочувствие, смятащи, че всички всичко им дължат. А при нужда грабващи джиесема и виещи с изнежено гласче: "Мамчеее, пък тук един иска да ми пише двойка, само защото не знам!". Та долита като орлица неговата мама - понякога надута "бизнес дама", но най-често дребна чиновничка, смятаща, че щом тя не е оценена според нейните критерии, и детето й е незаслужено подценено. И се тръшка при директори и инспектори, искаща - не, изискваща - да се даде на детенцето й най-високата оценка. Защото е нейно. А тя най-добре си знае колко е умно то, ама тия даскали искат и знания, и възпитание, че и труд! Подобен паразит откровено нагло заявява, че смята до 40-ата си година да живее на гърба на мама и тате /което радва мазохистичните му родители!/, а после жена му ще е длъжна да го издържа. Какъв труд, какво влагане на знания и умения срещу заплащане, какви грижи за себе си, за близките, за евентуалното поколение? Каква загриженост за образование, за квалификация, за реализация? Били казали експертите, че България разполага със значителни неизползвани вътрешни трудови резерви, които БИХА МОГЛИ да бъдат активирани за рязко покачване на нивото на заетост и за постигане на устойчивост на високия икономически растеж. И? Какво печели той - в джоба, без труд? Да работят маймуните, че да станат хора, заявява с протъркано хилене младежът с лекьосано съзнание. Без да усеща, че по този начин сам регресира - засега до нивото на маймуна, очакваща да й хвърлят банана в клетката. А после се чудим защо се налага да внасят виетнамци, защо живеем все по-зле от западноевропейците, защо държавата се разпада - много защото. Кой да се сети, че ненапразно дедите ни говорят за първите седем години, за домашното възпитание, за съзнанието, ученолюбието, скромността и трудолюбието. Нали вече имало нови "морални ценности" - сред тях тези отсъстват.
|