Какво се случва всеки път, когато идва нов мониторинг или доклад на Брюксел за противодействието на корупцията по високите етажи и на организираната престъпност?

Започват разкрития, арести, обвинения. Активността на прокуратурата, МВР, ДАНС, че и на съда се вдига в пъти. Очевидно докладите на Еврокомисията трябва да са по-чести. Така ще е сигурно, че наистина нещо се прави.

Това се случва у нас и през последните няколко седмици. В очакване на поредния убийствен мониторингов доклад прокуратурата, ДАНС и МВР отново са в офанзива. Отстрелът изглежда повече от внимателно подбран. Претърсени бяха имоти и офиси на братята Галеви. Арестувани бяха общинските съветници Иван Славков и Веселин Данов във Варна. Обвинен за неплащане на милиони данъци бе бизнесменът Христо Ковачки. После обвинение получи и неговият зет. Куп дела се изсипаха срещу бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев. Задържан бе - по думите на МВР, финансистът на братята Маргини. По-късно белезници щракнаха за малко и за дясната им ръка - Халвата, който според прокуратурата е участвал в нагласяването на обществени търгове. Имаше и дело срещу бившия вътрешен министър Румен Петков заради осветяването на "суперсекретния" сътрудник на службите Алексей Петров. Със самия агент пък се захвана антикорупционната комисия в парламента, получила анонимен сигнал за неговото имуществено състояние.

Наред с очевидното събиране на материал за отчитане лесно може да бъде забелязан и още един привкус в цялата сценка - и това



определено е Движението за права и свободи



Защото немалка част от горепосочените примери по един или друг начин са свързани с него. Като се започне с един от официалните му спонсори за предишните избори Ковачки, който - странно - вече декларира, че е против движението, и се сдружи с ВМРО. Като се мине през двамата варненски общинари, от които единият лежал с Доган в затвора, а пък другият му се води близък. Знаят се близките отношения с ДПС и на Петков. Ако човек се поразтърси назад в годините, сигурно ще се натъкне и на някакви взаимоотношения между движението и братските двойки Галеви и Маргини. Като в добавка сложим занимаването на антикорупционни комисии и данъчни с имотите, свързвани с Доган, с още висящото досъдебно производство, по което се търси дали някой не е склонил към самоубийство Ахмед Емин, нещата съвсем се навързват. Трябва да включим и разни бивши активисти на ДПС, които по график правят разкрития за Ахмед Доган ту пред bTV, ту пред Нова тв.

На пръв поглед всеки би си казал, че тук има нещо политическо. Защото именно Движението бе партията, която обяви, че



било нормално да си има обръчи от фирми



Основните критики покрай еврофондове, обществени поръчки, кадрови назначения са именно в тяхната градина. Затова не е изненадващо, че много от "отстреляните" се оказват свързани именно с ДПС. Някак естествено е дори. И като че ли ще стават все повече. Защото какво по-добро доказателство за пред Брюксел, че прийоми и бизнес фигури като обръчи от фирми около партии няма да се търпят?

Като оставим настрана политическите анализи, прогнози и предположения по отношение на концентрацията от обвиняеми, разследвани, проверявани, както и техните индивидуални характеристики, чисто законово има много неща, които будят съмнения.

Защото може ли да обясни някой как лице, което е обвинено в



укриването на няколко милиона данъци,



в склоняване към участие и съучастие в подобно престъпление, в организиране на престъпна група и какво ли още не, не е арестувано? В същото време смятаме да се отчетем пред Брюксел с "ареста на Ковачки" (цитат на министър Грънчарова)!. А той си е на свобода. И дори миналия петък градският съд му опрости 100 000 лева от гаранцията.

Не е ли логично да се мисли, че той може да повлияе на тези, които е склонявал, на съответните членове на организираната престъпна група, да замете следи и т.н? Не - човекът си дава интервю след интервю, в които обяснява, че е станала грешка, че предпочита да лежи в български арест. Оставян е от тв водещи да държи буквално предизборни речи от екрана, които започват вдъхновено с : "Ще направя за България..."

А в същото време бе арестуван Асен Друмев за нещо отпреди години, и то неясно още какво точно.

Или да вземем историята с Румен Петков, който уж тежко е сгазил закона, но беше оправдан за 20 минути. Какво да говорим за историята с финансиста и дясната ръка на Маргините, които се разработвали от години, а чак сега са реализирани? Те не са ли си скрили парите за това време? За операцията срещу братя Галеви изобщо да не говорим.

Затова и



ако някой си мисли, че тези действия ще стигнат,



жестоко се лъже. А какво стана с Людмил Стойков, за когото прокуратурата твърдеше, че се разследва за пране на пари? И затова не е на подсъдимата скамейка с Марио Николов и неговите авери, обвинени за измама с 7.5 млн.евро по САПАРД. Или пък какво ще стане с делото срещу Маргините, след като вече две от трите техни мишени са мъртви?

Определено така не се води борба с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи. Дори и с рекламна цел. Защото, ако държавната машина продължава с тази избирателност, с мекото пипане и подбора на хора, които могат да бъдат смачкани и само с финансови проверки, със създаването на усещане за политически привкус в действията, в замазване на случаите, обвиненията и делата, нищо добро не я чака. Освен гнева на Брюксел тя е на път да си навлече и без това нарастващото обществено недоволство. Последиците от тази лавина са доста по-опасни за властта.