Бюджетният дебат тази година имаше очакван акцент: страха от световната криза, изразен в цветисти ругатни към икономистите, които подценили кризисните опасности за нашата икономика. Наистина бодряшките речи с лайтмотива "нас това не ни засяга" бяха много модерни до преди няколко месеца. Неприлично се считаше дори умереното съмнение. Спомням си колко укори получих вечерта след фалита на "Леман брадърс", когато в ефира на националната телевизия споделих, че опасност за нас, разбира се, има. Бил съм посял неоправдан страх. Трябвало да се казва, че няма страшно. Но съвсем скоро



страшното стана очевидно,



видя се, че и българските банки - подобно на колегите им по цял свят - ще свият кредита рязко и доколкото могат, а от друга страна - ще вдигнат лихвите, докъдето успеят. Сега са на мода мрачните тълкувания на тази естествена реакция. Всички злини, истински и измислени, се обясняват със световната финансова криза. Но от всички икономически проблеми на България световната финансова криза е най-малкият, защото пряко засегната българска банка няма, а фондовият пазар, макар че пропадна дълбоко подобно на всички борси на света, е само в зародиш и има ограничена роля. Както пролича от парламентарните препирни около бюджета, у нас не се разбира, че по света в момента



върлуват няколко различни кризи,



друг е въпросът, че във взаимосвързания свят кризисните явления се пораждат едно от друго във верижна реакция. Така например ценовият балон на пазара на американските недвижимости роди ипотечната криза. Загубите от сделките с ипотеки повалиха няколко банки и разклатиха борсата, а това сложи началото на финансова криза, от която скоро се зарази цялата световна икономика. Невъзможността да се рефинансират тежките държавни заеми вкара в дългова криза Унгария, Беларус, отскоро и Литва. Но това не е краят. Разпадът на фондовите пазари и свитият кредит засегнаха и реалната икономика. Добрата новина е, че наслагването на финансова криза с криза в производството на стоки и услуги намалява опасността от глобална стагфлация (една особено разрушителна комбинация между стагнация и силна инфлация); такъв процес засега остава вероятен единствено за САЩ. В момента наблюдаваме в класическа форма една



криза на свръхпроизводството



с мащаб, невиждан от Втората световна война насам. САЩ, Германия и еврозоната вече са в рецесия (обемът на производството се свива). А свитото производство намалява търсенето на суровини и машини, оттам падат и цените на основни борсови стоки - петрол, горива и метали. При сегашните ниски цени стават неконкурентни редица производители. Те спират работа, освобождават работници, свива се потребителското търсене, страдат търговците, падат цените. От този кризисен процес, а не от протичащата едновременно с него световна финансова криза вече пряко е засегната и България. Отрасли като черна, цветна металургия и производството на торове спират работа тъкмо защото "няма поръчки", т.е. няма търсене на цени, при които нашите производители да излязат на печалба. Не бива обаче да прекаляваме с черната боя и предсказания за рецесия в развиваща се икономика като нашата. Когато светът влиза в рецесия след десетилетия стабилен растеж, първата фаза на кризисния процес е



шокът на дегресията



Това е рязко свиване, пулсация на практически всички пазари, която се наблюдава при смяна на посоката от растеж към свиване. Щом тенденцията се обръща надолу, цялата икономика за кратко време се пренастройва за работа при криза. Първите мерки са спиране - отказ или отлагане - на инвестиционни проекти, чиято рентабилност е била сигурна при възходящ тренд, но е под въпрос при рецесия. Когато се пречупи тенденцията, е характерно внезапното прекъсване в ритъма на доставките. Всеки се стреми да отложи максимална част от покупките. Всяко производство има запаси, които тъкмо в този момент бързо се редуцират. Подмяната на машини, например на автомобили, се отлага, защото всеки разумно решава, че старите могат да поработят още известно време и трябва да се изчака дори с планираната подмяна, докато се разбере накъде върви пазарът и какви са перспективите в условията на криза. В един момент за около месец или два



пазарът изглежда парализиран,



защото точно тогава всеки участник ревизира плановете си и черпи наличните си запаси. Свиването изглежда направо катастрофално, продажбите падат с по 30-40%, а цените се сриват. Но това е нервен спазъм, пулсация, след която търсенето се възстановява, макар и на по-ниско ниво. Кризата навлиза в мъчителната фаза на постепенната стагнация и последващата депресия, но паниката се преодолява и започва пренастройването на икономиката. В кризата, когато се рушат вековни връзки и се разпадат дори прастари фирми, получават своя уникален шанс онези, които могат да наложат своя по-евтин, но достатъчно качествен продукт на пазара. Най-много печели онзи, който съумее да расте, докато конкуренцията е отслабена от кризата.