Комуникацията между Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и журналисти напоследък става все по-сложна, дори почти невъзможна. Съдeбни решения се превръщат в бариера между инспекторите и медиите, които непрекъснато се опитват да разберат подробности около случаи за измами, разследвани от ОЛАФ. А интересът към случаите, които нищят детективите, непрекъснато нараства...

Дори директорът на ОЛАФ Франц-Херман Майер се оплаква в интервюта за медиите, че на журналистическите запитвания относно разследвания за злоупотреби, извършвани от евродепутати или високопоставени чиновници в европейските институции, може да отговаря само със заученото: "Не мога да коментирам". Поне докато разследванията напълно не приключат. Прозрачността е един от основните принципи в работата на Европейската служба за борба с измамите.

Последното съдебно решение, което сериозно спъва комуникацията между ОЛАФ и медиите, бе произнесено през лятото от първоинстанционния съд на ЕС в Люксембург. То е по дело, заведено от бивши ръководители на Евростат - Европейската статистическа служба, заподозрени във финансови злоупотреби в особено големи размери. И в момента продължава разследването за неправомерно присвояване на милиони евро от Ив Франше, бивш директор на Европейската статистическа служба, и колегата му Даниел Бик.

Скандалът, известен като "Аферата Евростат", гръмна през 2003 г. и създаде сериозни проблеми на тогавашния председател на Европейската комисия Романо Проди. През 2005 г. Франше и Бик подадоха иск в първоинстанционния съд на ЕС срещу ОЛАФ с обвинения, че е нарушила правилата на Съюза, като публично е обявила имената им и ги е обвинила в злоупотреби, преди да е приключило разследването за финансовите измами в Евростат. Три години по-късно магистратите се произнесоха в полза на Ив Франше и Даниел Бик, като намериха иска им за напълно основателен. Като цяло заключението на съдиите е, че ОЛАФ е извършила поредица от грешки спрямо Ив Франше и Даниел Бик.

Според съда ОЛАФ е нанесла на ищците нематериални щети - сериозно са пострадали честта и професионалната репутация на двамата, защото Службата за борба с измамите си е позволила да оповести публично имената им. С това си действие тя им е приписала отговорност за финансови нередности, преди да е приключило делото. Магистратите смятат също, че е нарушена презумпцията за невинност на Франше и Бик, защото предварително са били обявени за виновни в медиите. А това би могло да окаже негативно влияние върху разследването.

Според магистратите в Люксембург ОЛАФ е трябвало да предупреди двамата бивши ръководители, че документите по аферата, в която те са заподозрени, ще бъдат предадени на властите в родните им страни - Франция и Люксембург. Службата за борба с измамите също така ги е лишила от правото им на защита.

Съдът в Люксембург разпореди на двамата бивши директори на Евростат



да бъдат изплатени обезщетения в общ размер от 56 000 евро,



както и разходите по делото също да бъдат поети от ЕК, респективно ОЛАФ, която е част от комисия и има статут на генерална дирекция. В исковата си молба ищците искаха обезщетение от 1 млн. евро.

Разследването на "Аферата Евростат" все още продължава и засега не е ясно кога ще приключи. Детективите проверяват твърдения, че милиони евро от фондове на ЕС са източвани в тайни банкови сметки и са изразходвани неправомерно от Ив Франше и Даниел Бик. Двамата са сключвали договори с външни фирми за събиране или разпространение на данни на Евростат, като са получавали добри комисионни от тях за възлагането на поръчките. Проверяват се и съмнения, че милиони евро от фондове на ЕС са източвани в тайни банкови сметки и са изразходвани неправомерно за лични разходи между 1996 и 2001 г. Ив Франше пое управлението на Евростат през юли 1987 г. и остана на поста до 2003 г., когато бе принуден да подаде оставка заради скандалните разкрития. Ив Франше и Даниел Бик категорично отхвърлят отправените им обвинения.





Друг емблематичен случай срещу ОЛАФ е т.нар. "Ханс-Мартин Тилак".



През 2002 г. германският разследващ журналист, работещ за сп. "Щерн", публикува няколко свои материала, които разкриват множество измами в европейските институции. В тях той се позоваваше на анонимни източници и категорично отказваше да ги разкрие. Тогава ОЛАФ обвини журналиста, че е дал подкупи на служители на агенцията, за да се добере до секретни документи, на които се позовава в материалите си. Службата за борба с измамите дори иска от белгийската полиция да арестува Тилак заради " подкупване на европейски чиновник с цел получаване на вътрешни за ЕС документи". При обиск на дома му в Брюксел полицията конфискува 17 кашона с документи, преносими компютри и мобилни телефони. Журналистът бе задържан за няколко часа, като не му е било позволено дори да се свърже с адвоката си.

Ханс-Мартин Тилак заведе дело срещу Белгия, но решението на магистратите оказва влияние и върху европейските институции, част от които е и ОЛАФ. В края на 2007 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург реши, че белгийската полиция е нарушила правото на свобода на словото и отсъди журналистът да получи обезщетение в размер на 10 000 евро за морални щети и 30 000 евро за материални. Защитата на Тилак се позова на редица съдебни решения по случаи, подобни на неговия. По повечето от тях магистратите постановиха, че защитата на източниците е много важна на свободната преса и белег за "истинска демокрация". Освен това миналата година съдът по човешките права постанови, че установяването на журналистически източници не е наложително и не оправдава нарушаването на свободата на пресата.