|
| Макар че вече няма толкова големи опашки пред Търговския регистър, един от способите за кражби на фирми е именно чрез вписването на промени с фалшиви пълномощни и фалшиви лични карти. |
62 % от бизнеса се страхуват от възможността фирмите да бъдат "откраднати"
и присвоени от измамници. Общо е мнението, че няма легална дефиниция за това престъпление и час по-скоро се налагат промени в поне няколко закона - Наказателния кодекс, НПК, Търговския закон, Закона за Търговския регистър.
Всъщност колкото и да е абсурдно на пръв поглед, да откраднеш фирма хич не е трудно. В немалка част от фирмите, особено в тези, които са добре финансово или пък са в добри и перспективни области, това се случва. Най-често единият съдружник прецаква останалите. Или пък в акционерни дружества няколко акционери с връзки в една или друга институция вдигат капитала, успяват да пробутат документите на свикано от тях общо събрание, на което не участват акционерите с по-голямо участие, и така превземат съответното търговско дружество. Подобни случаи има с десетки. После започват спорове, батални сцени, съдебни битки, пресконференции, замеряне с компромати и обвинения. И накрая обичайно съответното дружество се източва или просто изчезва от търговския свят.
Другият вариант в минали години
беше с изнудване, бухалки, насилие, отвличания
Когато просто съответният собственик биваше принуждаван да подпише, че се отказва от собствеността в полза на едно или друго лице, на една или друга фирма. Именно заради такива проблеми се появяваха и съмненията за някои от т.нар. показни или поръчкови убийства. Като например това на бизнесмена Кристиян Маслев или пък на 29-годишния финансист на СИК Константин Дишлиев. След него разстрел застигна и майка му Йорданка Запрянова, която беше наследила част от бизнеса от него. Съмненията отново бяха, че всичко е заради кражба на фирми. Съмнения, че именно подобни действия са в основата на разстрелите, имаше и за Константин Димитров-Самоковеца, и за Георги Илиев, и за Иван Тодоров-Доктора. Просто в тези среди така се краде бизнес.
Страшното е обаче, че през последните години
целият граждански и търговски оборот изглежда несигурен в тази посока
Появиха се много елегантни пътища за кражби на фирми.
Основните са пререгистрирането с фалшиви документи и чрез неистински записи на заповед, в които уж собственикът на фирма се е задължил да върне голяма сума пари. В последния случай на базата на фалшивите заповеди се вадят изпълнителни листове и по този начин фирмата става собственост на измамниците.
Така са откраднати фирми, които разполагат с големи имоти. При това с много малко средства. Схемата е проста. Фирма е регистрирана с 5000 лв. капитал, а в нейна собственост се води имот за 1 млн. евро. Фалшифицира се запис на заповед, с която собственикът на фирмата уж декларира, че е получил 50 000 лв. заем и се задължава да го върне в определен срок. После с въпросната заповед се отива в съда и се иска принудително изпълнение. Съдът не иска доказателства, че заповедта е истинска, и дава изпълнителния лист. После следва отиване при съдебен изпълнител, който прави принудително изпълнение, фирмата се прехвърля на измамника, който продава бързо имотите няколко пъти и забогатява за няколко дни.
Тук основните проблеми са няколко. Единият е, че и
съдебният изпълнител, и съдията вдигат рамене и казват, че
не е тяхна работа дали е фалшив или не записът на заповед. Освен това никой и не иска правното основание при издаването и ползването на заповедта пред съда. Зам. главният прокурор Валери Първанов дава един драстичен пример. Имало дело за фалшив запис на заповед за 1 млн.евро. Никой не е питал и за момент лицето, което уж е дало този огромен заем, откъде има тези пари. След проверка се оказва, че той има няколко години трудов стаж и няма как да докаже произхода на тази сума. Ако някой бе проверил дали заемодателят има възможност да даде толкова пари, измамата веднага щеше да лъсне. И за това не би трябвало да има какъвто и да е проблем, особено когато записът на заповед се представя пред съд и чрез него се решават огромни имотни и финансови проблеми.
Другият вариант на измама е с фалшиви документи, които се вписват през Търговския регистър. Тук основният начин е чрез документи от незаконни общи събрания - например протокол от общо събрание, че си изключил съдружниците или че е увеличен капиталът, фалшиви пълномощни или пък фалшиви лични карти.
Зам. правосъдният министър Илонка Райчинова посочи, че
при измамни пререгистрации и вписване на промени често се
ползват уж валидни карти, но със сменена снимка. И когато съответният служител провери, в системата излиза, че документът е валиден. А всъщност не е. От МВР обяснили, че за съжаление не представлява голям проблем този род фалшификации. Според Райчинова се очаква този въпрос да бъде решен следващата година при въвеждането на картите с биометрични данни. Това обаче изобщо не е успокояващо, като се има предвид, че голяма част от личните карти са валидни до 2010 г., както и че не е сигурно, че новоизвадените през последните години ще трябва задължително да се сменят преди изтичането на срока им.
Освен това очевидно на Търговския регистър е позволен достъп само до системата, която показва дали личната карта е валидна, или не. Защото в базата на МВР има достатъчно данни, които показват включително и снимката. Така и не става ясно защо на хората, натоварени от държавата да пазят гражданския и търговски оборот, не им се позволява пълен достъп до базата данни.
Според бизнеса години съдебни битки коства връщането на открадната фирма. След това проблемите били още по-сериозни, защото се оказвало, че от името на фирмата измамниците са поели много задължения и са източвали ДДС. Бизнесът смята и че е необходимо да се предвидят по-бързи и ефективни обезпечителни мерки, за да може съдът да реши спора и дали има кражба на фирма, или не преди вписването на промените. Защото после вече е късно.
Примерите за това как се краде фирма,
как после тя се опосква и се оставя с милиони задължения са много. Не са малко и тези, при които уж чужди фирми инвеститори купуват фирми или пък ги превземат отвътре, а после се оказва, че нямат пари и започват да съдят държавата по всевъзможни арбитражи. Друг, истински чужд инвеститор пък се опари от кражба на регистрираната тук фирма от добре подготвени правни банди по добре отработени схеми.
Страшното в случая е, че собствениците на откраднати фирми няма на кого да разчитат освен на себе си и на съда.
"Не можем да образуваме дело директно за кражба на фирма, остават съпътстващите престъпления - обикновено документни или длъжностни, след като вече измамата е извършена", твърдят прокурори. Според тях трябва да има квалифициран състав за кражба на фирма. Освен това прокуратурата си признава без бой, че има техни представители, които са слаби във финансовото и търговското право, но сега ходели по обучения.
Факт е, че преди 11 години
бе отнета възможността на прокуратурата да се намесва в граждански процеси
Това стана с премахването на възможността по чл. 27 от тогавашния Граждански процесуален кодекс, че когато трябва да се защитават държавни и обществени интереси, прокуратурата може да участва и иска образуване на граждански дела. Така при кражба на фирма прокуратурата можеше да свърши нещо. Заради конюнктура обаче всички тези правомощия на държавното обвинение бяха отнети и сега то лесно се оправдава. И МВР се оправдава, че това са обичайно гражданско-правни отношения. И в общи линии
на всеки собственик на фирма му остава само да се моли да не му откраднат
фирмата. Защото просто след това настъпва истински ад за него.
Чуват се основателни гласове, че самите собственици и мениджъри на фирми трябва да бъдат по-отговорни, да не издават всевъзможни документи и пълномощни. Освен това е хубаво постоянно да си следят регистрациите и навреме да реагират при атаки и опити за измами. Така или иначе обаче, българските закони и институции позволяват да се крадат фирми.
Отгоре на всичко измамниците остават все безнаказани, което ражда тяхната още по-голяма наглост.
Има две неща, които ако държавата не може да защити, трябва част по-скоро сама да се закрие. Става дума за гражданския и търговския оборот.