Преди две години България и Европа се срещнаха. Но не успяха да се срещнат. Най-вероятно срещата им ще се състои, ако изобщо се състои, в малко по-отдалечено бъдеще. Прегърнаха се. Но не успяха да се прегърнат. Май прегръдката им изобщо няма да я бъде в каквото и да било темпорално отдалечение.
Не помня кой, май Васко Сотиров (ама не бил той! - да е бил, бе!) описа ситуацията на несъстоялата се среща и неосъществените обятия между старата континентка и блудния балкански син:
"- Ръце си нямам да те прегърна! - казал балканджи Йово.
- И аз! - казала Венера Милоска."
Та така.
И сега тези наказания, тези мъмрения, тези унищожителни доклади, тези спрени пари... Ма наистина аман! Разочарован почти колкото премиера Станишев, огорчен почти колкото евровицепремиерката Плугчиева, грохвам на нашата си пейка с комшията Панайотов от седмия вход и запреживявам.
- И специални министърки им направихме, две! - викам. - И специална агенция. Тия дни още една агенция, две дирекции и девет отдела за разпределяне на европарите. Спукваме се от екшън планове, извънредни заседания и решителност на мерките. Ония все недоволни! Не знам защо толкова са се заяли с нас.
- Аз знам! - вика Панайотов.
- Стига, бе! - ахвам невярващо.
- "Стига" на душманите! - репликира комшията. - Вземи например така наречените "далавери" по САПАРД, ФАР и ИСПА. Никакви далавери няма. Измислил си ги е шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу по време на поредната си маясълна криза. Нали знаеш, болката стимулира фантазията.
- Стига, бе!
- Две "Стига" стигат! - отсича съседът. - Не сме били водели борба с корупцията... Водим, та пушек се вдига, ама господинчото Джон Пиърс Глоуб, заместник-комисар с два портфейла и един дъждобран - вечно недоволен. И айде да го пишем по докладите! Щото му се е нацепил нокътят на показалеца на дясната ръка.
- Не може да бъде! - скептицизмът все още не ме е напуснал.
- Наивник си, комшу! - казва авторитетно Панайотов. - Панатионис Тасос, комисар по вътрешните външности, е фактическият автор на ачик необоснованото обвинение за неовладяната организирана престъпност. Щото преди месец апетитната секретарка му е отрязала квитанциите, затова. А пък Жан Луи Льофевр, портиер на централата на ЕП в Брюксел, след като си навехнал глезена по време на сън, ни наклепал за хем ужким, хем санким неефективната съдебна система.
- Това не ми звучи достоверно! - едвам успявам да си поема дъх.
- А пък ако искаш да знаеш - тържествува Панайотов, - заклеймяването на нашата некомпетентна администрация е дописано апокрифно в доклада от госпожица Гретхен Крюгер, началничка на машинописния отдел, след като разляла малцово уиски върху тескерето си по време на кокетна оргия.
Виж, това вече ми звучи напълно достоверно, няма начин да не е така! Знам я тая Крюгер. Преди пет години я напоркахме на "Златни пясъци" и затворихме преговорната глава по суспензията на сухия шпек. Те явно всички са такива.
Дето има една дума, верицата им брюкселска!
