България получи допълнително квоти за 6 млн. т въглероден двуокис към отпуснатите й вече от ЕС 42 млн. т, стана ясно от одобрения вчера пакет за борба с промените в климата. На Европейския съвет в Брюксел 9 източноевропейски държави доказаха, че не е справедливо да бъдат третирани като по-развитите западноевропейски държави при разпределението на квотите, защото икономиката им няма да издържи при шоково прилагане на новите норми.

"Това бе мащабна инициатива, която завърши успешно", заяви за "Сега" по телефона от Брюксел министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. "Видя се как в подобни случаи България трябва да спори в защита на своите интереси. Когато има аргументи, те се чуват."

"Избягваме ценовия и социален шок", обясни по видеомост премиерът Сергей Станишев. На съвета той е поставил искането на страната ни да продължи да получава компенсации за спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй" и след 2009 г., защото търпим загуби. Въпросът ще бъде обсъден догодина.

Отстъпката с квотите се отнася за периода 2013-2020 г., през който целта е да се съкратят с 20% парниковите газове спрямо 2005 г. Освен това дотогава ще трябва да се премине към разпределение на квотите само чрез търгове, а не безплатно.

България ще се възползва от разпределението на 2% от цялото количество квоти в ЕС, възлизащо на 2 млрд. т въглероден двуокис. Те ще бъдат бонус за 9-те източноевропейски държави, съкратили парниковите си газове с над 20% от 1990 до 2005 г. съгласно Протокола от Киото. България настояваше, че поради рухването на социалистическата икономика е съкратила парниковите си емисии с 68%, а не с 8%, каквато бе целта от Киото. Тя получи допълнително 15% от заделеното за деветте количество, което се равнява на квоти за 6 млн. тона. Най-голям дял бе даден на Румъния - 29%, или 11.6 млн. т, а Полша получи 27%, или 10.8 млн. т.

Ако на някоя държава не й достигат квоти за газове, може да ги купи на свободния пазар, където вървят по 20-30 евро за тон. Но в случай че изпуска повече вредни емисии от придобитите квоти, глобата е 100 евро за тон. По този начин излиза, че добавеното количество квоти за България се равнява на 120-180 млн. евро по пазарни цени, или на 600 млн. евро, ако се изчисли като потенциални глоби.

Уплашена, че ще трябва да спира заводи, и по-специално ТЕЦ-ове, заради недостигащи квоти, държавата заведе преди една година дело срещу Еврокомисията в Европейския съд в Люксембург - първото, откакто е член на ЕС. Шансовете й да го спечели бяха нищожни, защото исканите от нея квоти за 67 млн. т изглеждаха прекомерни. За сравнение Румъния, която е три пъти по-голяма и многолюдна, получи квоти за 70 млн. т. Обединяването на силите на България с другите засегнати страни от Източна Европа се оказа по-ефикасно.