1. 2048 година: над предколедна София, столица на Федерация България, съставена от българо- и тюркоговорещите области на Мизия и Тракия, ромските автономни общини и славяноезичните краища на бившата Горновардарска република, се рее турболет (по "Триумф на волята" на Лени Рифенщал, музикален фон - Вагнер и Ъпсурт). До илюминатора в профил - замислен репортер, досущ Найо Тицин, който през 2008 г. направи филм за Пражката пролет 1968. Негов глас зад кадър: "В София е тъмно и студено. Столичани следят новините по холовизорите и съобщенията за работещи зарядни станции, около които електромобили образуват километрични опашки. АЕЦ "Белене" затваря последните си блокове съгласно решенията на ОПЕК. Има ли надежда, че това положение ще се промени? Нашият филм дава няколко отговора."

2. Багдад отдалече, близка камера: паметник. Репортерка в бурка го сочи обвинително: "Тук са имената на стотици хиляди жертви на окупацията, чиято цел бе да внесе демокрация в Ирак. Целта, както знаем, не бе постигната. Ирак не съществува, но остана споменът за загиналите, чиято памет е свята за жителите на вечния град. До мен е внукът на аятолах Мохамед ал Садр, милициите на чийто син Муктада опазваха реда в града по време на окупацията в началото на нашия век. Г-н Садр, какво си мислите, когато чуете България?"

Г-н Садр (дикторски глас): "Нищо не мисля, страдам. Името България може да видите отсреща, на Паметника на позора. Ако тук са имената на загиналите, там са имената на всички страни от т. нар. международна общност. На нейната съвест, ако изобщо може да се говори за нейна съвест, тежи разрухата на страната ни, но и нещо много по-тежко - животът на хиляди деца, жени и старци, избити в бомбардировки, атентати, полицейски хайки, умрели в болници без лекарства и ток, без храна и вода. Наистина страната ви има малък дял в това, но когато става дума за жертви, и най-малкият дял е предостатъчен да буди омраза. Затова и България трудно ще бъде включена в нашите проекти за възстановяване." Фон: кадри от бомбардировки, разкъсани тела от атентат на пазар, разрушени джамии (ползва се архив на "Ал Джазира" от 2003-2008 г.).

3. Петролни полета край Киркук, сонди и тръби в цветовете на Корана, административна сграда, пред нея знамена, сред тях и българското: бяло, зелено, червено със син кант вляво, където греят осемте звезди на БЕС (Балкански европейски съюз). Говори инж. Ганев, български представител в международния консорцуим по построяване на петролопровода "Киркук-Джейхан-Бурса-Бургас-Прищина-Дуръс": "Цивилизационният избор, който направихме след демократичното назначаване на новото федерално правителство, откри широки възможности наши фирми да участват във възстановяването на добрите отношения и бизнес връзки с протектората Южен Кюрдистан, към който вече законно принадлежи и Киркук. След трудни преговори подписахме споразумение за лъч и към нашия регион на големия петролопровод "Киркук-Техеран-Ню Делхи-Пекин". Така страната ни в средата на столетието се приобщава към важната ос, около която са привързани икономиките на водещите страни. Трудностите на миналото нека оставим в миналото и да гледаме в бъдещето." Фон: група работници седят пред уреди в тунел, приличащ на големия адронен колайдер.

4. ЦУМ в София, където се открива най-големият дюнер ресторант на Балканите. Пред входа - опашка от столичани в сребристи акумулиращи рубашки, made in China, дадени по програмата на социалното министерство "Отопление през зимата". Говори Али Наджим, съдържател на ресторанта (дикторски глас): "България ми е близка. Баща ми бе осъден на смърт от Саддам Хюсеин; беше политемигрант у вас по времето на Живков, върна се в Ирак, но бе убит в атентат в Кербала, където имаше и български войници, опазващи реда. Кризата от началото на века, която продължава и днес, е предизвикателство. Поради кражбите на шишове по места решихме да окрупним веригата от заведения, като разкрием този ресторант в услуга на работещите в парламента, Министерския съвет, президентството и Конституционния съд, но също така и за гостите в "Шератон". Не сме забравили и обикновените клиенти. По линията на метрото ще можем да обслужваме жителите на "Люлин" и "Младост", като в зависимост от режима на тока ще доставяме нашите продукти. Надявам се догодина да се открие линията "Надежда - Лозенец", с което ще разширим тази услуга. Особено привлекателни са вегетарианските ни дюнери с изкуствени яйца, китайско зеле и картофи, без каквито и да са генни модификации."

5. Летище София. Репортерът, приличащ на Найо Тицин, слиза от турболета. Отива към стария терминал, бодро: "И всичко това започна в един декемврийски ден, когато тук кацна самолетът с последните български наемници в Ирак.". Кадри от новините по БНТ от 17.12.2008, глас зад кадър чете извадки от дописката на в. "Дума" от 18.12.2008 г.: "Последният български военен контингент от Ирак се завърна вчера със самолет, който кацна на летище София. Военнослужещите бяха посрещнати с военни почести. Беше предвидено министър-председателят да се ръкува с всеки поотделно, но бръснещият студен вятър попречи. Под влияние на силните емоции Станишев употреби обръщението "другарки и другари", което напомни за силата на бойната дружба и взаимопомощ в тежки моменти.

6. Снимки на загиналите в Ирак българи (бавен каданс, "Реквием"). Жени палят свещи в храма на Ванга в Рупите. Подобно на фреските на Светлин Русев в мъгла изтляват образите на Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. En gros: Симеон-Хасан Муньос, новият министър-председател на Федерация България. Пред Народното събрание прибягва пуделче, символ на безгрижната надежда...