Кариерата на Дони (Добрин Векилов) започва с група "Атлас". През 1993 г. с Момчил създават най-успешния български дует на 90-те. Техни клипове са излъчени по френския музикален канал МСМ, а успехите им отбелязва престижното английско сп. "Q".
Освен като певец и композитор Дони е известен и с актьорските си превъплъщения в театър "Българска армия". Играе в "Секс, наркотици, рокендрол" и в "Едмънд". Има опити и като драматург. Неговата пиеса "Нощта на рокендрола" бе поставена от Ивайло Христов на сцената на Театър 199.
---------------
- | Дони, тази година с Нети бяхте в Непал и Индия - ти за пореден път, тя за първи. Какви равносметки си прави човек, когато е на крачка от покрива на света? |
- | Там вече мога да бъда толкова добър гид, колкото и в София. Няколко места в света са такива за мен. Но тази година направихме по-леко пътуване, тъй като не изкачвахме височини. Наистина си права, че когато човек отиде не толкова нависоко, колкото надалеч, си прави равносметка. Ние видяхме храмове на пет религии: на сикхите, хиндуистите, мюсюлманите, будистите и на бахайците. Но отидохме най-вече заради будистките храмове. Бяхме там, където има тибетски бежанци - където живее Далай Лама. Тази година се разминахме с него, тъй като той по същото време беше във Франция. Но се видяхме с неговата лекарка. Там имаше много сериозни демонстрации по това време. Посетихме и бежанските лагери в Непал. Нети беше покъртена от гледката. Аз не че съм закърнял, но знаех какво да очаквам. Но истината е, че когато човек е хем нагоре, хем далече се замисля за много неща. Аз си дадох сметка, че отивам там по-скоро за да бъда пречупен, за да се върна и разбера, че България е хубаво място. Връщам се все по-усмихнат тук. Защото знам, че ние сме по средата на едно нещо. Да, всички се стремим към Запада. Но на Запад се спазват огромен брой правила, в момента там има криза и т.н., все неща, които на нас са ни малко чужди. От другата страна се намира целият хаос на Изтока. А ние сме по средата - между подредеността на Запада и хаоса на Изтока. Родили сме се на хубаво място. Проблемно, разбира се, но хубаво. |
- | Това означава ли, че ни е нужно именно такова отделяне, за да оценим мястото, където живеем и сме се родили? |
- | В рамките на шегата с наши приятели, с които ходим там всяка година, сме си казвали, че е хубаво да пратим цяла България в Тибет за известно време. Те са 6 милиона души, но имат огромна територия, която ще побере всички нас. Разбира се, това е много химерично. Но ако един месец всички престоим там, ще се върнем много по-обичащи нашето си положение и нашата страна. Не говоря за нашата държава, това е друг въпрос. Там нещата са други. Говоря за нашата територия, нашето минало, нашите родители и съседи. |
- | Как си обясняваш факта, че у нас като цяло преобладават песимистите и скептиците, изобщо негативно настроените хора? |
- | Негативизъм има на доста места, не само в България. Просто по-малко пътувалите хора като че ли не си дават сметка, че и на други места има предателства, има лоши съседства, има злоба. Повече пътувалите, особено в двете посоки - запад и изток, могат да си дадат сметка, че ние не сме уникални по отношение на неподредеността си, по отношение на завистта, по отношение на злобата и на негативното. |
- | Но в САЩ се случва финансова криза, но надделяват гласовете, които казват: "Ще я превъзмогнем". А тук дори при най-малкия проблем започваме да умуваме, анализираме и да се самосъжаляваме защо пък точно сега и точно на нас трябваше точно това да се случи. |
- | Ние просто сме стар дом. А в един стар дом има много излишни вещи, има прах. Докато САЩ са една млада фирма и се управляват като фирма. Моето мнение е, че те отново ще се измъкнат като Феникс от цялата тази ситуация. Много са силни в това, благодарение най-вече на младостта си. |
- | А ние сме изморените коне, така ли? |
- | На нас кармата ни е друга. Тук по-бавно се задействат нещата. Но сме облагодетелствани от много гледни точки. И не бива само да мрънкаме, защото наистина имаме много хубава природа, въпреки многото упорити опити да бъде унищожена. Имаме много таланти - едни от най-красивите и могъщи певчески гласове в света са българските. Имаме Петър Дънов, който е признат от целия свят. Дори Айнщайн казва, че всички се прекланят пред него. |
- | Е, защо тогава все не ни се получава хубавият живот? |
- | Зависи към какво се стремим. Ако се стремим към това да имаме подреден двор, не ни се получава, така е. Ако това ни е целта, то моделът ще ни превърне в подобие на стерилната атмосфера на една западна държава. Имам предвид определен род западни държави, които са най-добре по отношение на реда. Но там не сядат да изпият по една ракия заедно със съседите. А ние както си мрънкаме срещу това, така и имаме възможност да седнем да си говорим с часове по барчетата на театрите, в кафето на гарата и т.н. Това нещо ще изчезне. Хората трябва да си дадат сметка дали искат това да изчезне. |
- | Вярваш ли в младото поколение? |
- | Да, вярвам. Проблемът е по-скоро в тези на моята възраст, които са родители. Аз още нямам деца, но повечето ми приятели имат. Ние раснахме в едно особено, много интересно време. Но всички си създадоха различни ценности. Ние сме преходно поколение и общо взето сме наказани в много отношения. Казвам го без грам болка. Наказани, защото живяхме в интересно време и продължаваме да живеем в интересно време. И си носим белезите. Но по-добре с белези, отколкото със стерилна бяла кожа, румени бузки и капилярчета, които прозират под белотата на кожата. |
- | Винаги си имал силна гражданска позиция. Напоследък обаче не говориш за политика. Защо? |
- | Това не значи, че нямам гражданска позиция. Но не ми се иска вече да говоря неща, които съм говорил много пъти. Дори вече на себе си не съм интересен с това. Предпочитам да виждам позитивите. Е, ако има драстични отклонения ще кажа какво мисля. Но онова, към което се стремя в момента е чрез личния си мир и баланс да мога да променям околните към по-добро и да се уча от собствените си и чуждите грешки, за да ставам малко по-добър и по-положителен, по-позитивен. |
- | Хаосът на държавно ниво никак ли не те дразни? |
- | Аз съм оптимист и не се плаша лесно. Но се старая да чета доста изборно информацията, която ми се предлага. И да мисля. Например по време на изборите в САЩ... |
- | Значи те интересува американската история? |
- | Висях непрекъснато в интернет по време на предизборната им кампания. И двамата кандидати бяха много, много интересни. И беше много смешно, когато съм чувал в разговор на маса реплики от сорта на: "Маккейн говори страшни глупости". Къде ги видя тези глупости? Или четеш избирателно? Честно казано на мен и двамата ми бяха еднакво симпатични. Обама носи младостта, харизмата, докато Маккейн е много благороден, културен, мъдър и много умни неща казваше. Това е един пример, в който трябва да се чете избирателно. Аз така правя. Няма как да спася давещите се в река в Южна Америка, за да ми го съобщават това. Да, наистина, много е гадно, че умират хора. Но няма какво да направя за тях и предпочитам да не знам, затова и превключвам канала, като чуя за поредния апокалипсис. Ясно е, че добрата новина не е новина, но аз самият не съм длъжен да научавам тези много лоши новини. Затова си избирам неща от които разбирам, от които се интересувам и където мога да бъда полезен. И разбира се, на база на някои мои виждания да споделям мнението си и то да бъде от полза. |
- | Как си представяш страната ни през 2009 г.? Предстои ни много интересна година, изборна... |
- | Ако беше миналата година, щях да кажа, че виждам страната в много положителна светлина. Но сега ми е трудно. Не знам в каква степен тази криза е химера и в каква степен е факт. Разбира се, тя се случва навсякъде, където е имало сериозни кредити и игра с тях. Не съм обаче сигурен доколко ще се отрази на България. Подозрението ми е, че 60 към 40 няма да се отрази. И то точно заради предстоящите парламентарни избори. Мисля, че точно заради това властимащите няма да позволят, доколкото могат разбира се, кризата да ни удари. И това е хубаво. Не съм сигурен на този етап дали всеки от нас се е самоопределил към дясно, ляво или към център. Доста хаотични ми се струват от сегашна гледна точка бъдещите събития и това кой ще влезе в следващия парламент. Мисля, че ще видим отново коалиция. Едва ли ще има еднопартийно управление. Което е хубаво, защото еднопартийното управление ражда монопола, ражда метастази. Давам си ясна сметка, че на нас ни е много лесно да укоряваме тези, които управляват, а всъщност те са едни от нас. Ние си ги избираме и те са същите като нас, със същите щения, със същия гняв, със същото желание за щастие, със същите пороци. Така че това сме ние. Ние сме онова, което се случва в Народното събрание - едно към едно. Някои хора там си живеят като в риалити формат от много отдавна - едни се държат доста достойно, други се резилят и каросерията на камиона ги изхвърля някъде по пътя. Както с всички нас се случва в живота. |
- | Възможно ли е една твърда ръка да ни укроти? |
- | Няма как да се върне времето на Тодор Живков, а и ще е глупаво. Тогава талантливият нямаше толкова голям шанс, колкото сега. По-скоро шанс имаше послушният. Сега все пак има малко по-голям шанс човек, който е извън системата да я пребори. |
- | Какво ще си пожелаеш за Коледа да се случи? |
- | На Коледа обикновено изведнъж всички организации се сещат, че трябва да бъдем добри. "Нека бъдем малко по-добри на Коледа!" Това означава, че всички си признаваме, че сме много лоши през годината. Винаги много ме е притеснявал този призив. Бих искал Коледа да е цяла година. |