|
| --- |
Ако в края на 20-ти век учениците ходеха масово на кръжоци по физика, химия и биология, сега интересът към тези дисциплини е драматично намалял. Напоследък тази тенденция се забелязва най-ярко при кандидат-студентските кампании, тъй като обикновено незаетите места са именно в природните дисциплини. За сметка на това е повишен интересът към астрономия, екология и икономика, разказва директорката на Националния дворец на децата Татяна Досева. "Пеенето в хора" пък е изместено от участия във вокални групи, които могат да отведат невръстния самодеец дори на концерт в Италия. Уроците по рокендрол, джайв и хип хоп заменят класическия балет. Никакви превратности и реформи обаче не могат да изместят от програмата на ученика допълнителните часове по литература, математика и английски. Макар в гимназия да не се влиза с тропане на ръченица, се е запазил и интересът към българските народни танци, но сега се увеличава желанието на децата да се занимават с народни инструменти. Без промяна през годините остават и кандидатите за кръжоци по изобразителните и приложните изкуства, като особено внимание се обръща на етнографията и обичаите, споделя шефката на двореца на децата. Художествената гимнастика остава предпочитан от момиченцата спорт. На изключителен интерес се радват източните бойни изкуства като джудо и джуджуцо. А също и конструирането и авто- и корабомоделизмът. В последната дисциплина даже имаме световни шампиони.
Няма спор сред родители и специалисти, че заниманията след училище са важни. Един от основните въпроси, с които се сблъскват майките и татковците е кога децата да започнат да се занимават с чужд език, с изкуство или със спорт. Психологът Христо Монов съветва това да става още от най-ранна възраст - още от 2 и половина - 3 години. "Аз лично застъпвам тезата, че веднага след усвояването на майчиния език, когато се формира една езикова система, може да започне ученето и на чужд език", обяснява преподавателят по педагогическа психология от СУ. Според него периодът е подходящ, защото фонематичният слух се формира в периода между 3 и 5 години. Дали обаче така модерните напоследък забавачници с английски език помагат? Според специалисти понякога не просто не помагат, а могат и да навредят. Особено в детската градина много често т. нар. учители не владеят добре езика, който преподават.
При изкуствата нещата са сходни. Заложбите се проявяват малко по-късно, но специализираното обучение по изобразително изкуство и музика с цел развитие на високо ниво също трябва да започне пак на границата на детската градина и началното училище, казва Монов. За него най-важният въпрос е как да се открие талантът на детето. Много често, подгонени от амбициите, родителите могат да надценят заложбите на наследника си и от приятно, допълнителното занимание да се превърне в тягостно и затормозяващо преживяване. Преди да запишете детето на някаква дейност потърсете консултация с психолог, психодиагностик или семеен консултант, съветва Монов. Няма нищо лошо в това още в ранна възраст на детето - 3-6 години, модерният и отговорен родител да отиде при специалист, който да му помогне да опознае детето си и да го насочи в коя сфера малчуганът има потенциал. Според него родителите трябва да преценяват кога детето е свръхнатоварено и дали заниманията му доставят удоволствие или не.
Гергана Йорданова, майка на второкласничката Катрин, споделя, че дъщеря й ходи три пъти седмично на плуване и два пъти в седмицата на таекуондо. "Тя сама си избра тези занимания. Изборът й беше абсолютно независим, аз не съм й се бъркала за нищо. Сега много им се радва, а треньорите са супер доволни от нея", разказва майката. Тя обяснява, че дъщеря й просто обича агресивните спортове и явно по тази причина е единственото момиче в групата. Гергана опитала да занимава момиченцето си с английски език, но се отказала, заради липсата на интерес. "За сметка на това сама си откри един интернет сайт с испански език за деца и сама научи доста думи", обяснява майката. Според Христо Монов включването на компютъра в живота на детето не трябва да зависи от обстоятелството "кога", а "как". "Няма проблем това да става и от ранна възраст, ако бъде представено като средство за забавление или за информация. Във всички случаи това трябва да става със съучастието на родителите. Те трябва да знаят какво правят децата им с компютъра", смята психологът. Според него трябва да се подбират игри, които развиват определени умения, а не учат на агресия.
Докато в световен мащаб интерактивните методи вече нямат алтернатива в класната стая, у нас все още основното средство на преподаване си остава учебникът. А учителят често остава скован даже и извън часовете. "Извънкласните дейности бяха забравени и заради липсата на средства нямаше никаква възможност да се развиват в училищата. В един момент обаче се установи, че тези форми са доста атрактивни и много полезни за децата", обяснява доц. Мария Баева от Факултета за начална и предучилищна педагогика на СУ. Според нея кръжоците са много важни, защото освен че децата получават допълнителни знания, се занимават с дейности, които ги отдалечават от употребата на цигари, алкохол и ги приобщават да ходят по-редовно на училище. Директорката на двореца на децата Татяна Досева добавя, че децата, които посещават допълнителни занимания, са по-самодисциплинирани, могат по-добре да организират личното си време и като цяло показват по-добри резултати в училище.
Друга важна цел на извънкласните и извънучилищните дейности е да се намали броят на отпадащите ученици. В средищните училища децата учат до обяд и след това би трябвало да се качват на автобусите и да се прибират, но с тези дейности учителите ги задържат в училище. В момента с проект по програма ФАР директори на 20 такива училища в 10 области проучват какви са интересите на децата точно с тази цел.
Всъщност финансирането на извънкласните и извънучилищните дейности в момента е само на проектен принцип. Учителските синдикати и голяма част от директорите настояват в издръжката на 1 ученик да се включат и средства за кръжоци, танцови състави и духови оркестри. Други пък се справят благодарение на спонсори. Положителен пример в това отношение е столичното 134 СОУ, известно като еврейското училище. Учениците му могат да избират между вокален състав или групи по народни и еврейски танци, бойни изкуства, футбол, хандбал, плуване и ски. Децата с любов към театъра могат да се запишат на арт школа. В началото на декември в училището отвори врати "Научна работилница", която е част от програмата "Красива наука" на Британския съвет. В проекта участват още столичните 138 СОУ и Испанската гимназия, както и Общинският център за работа с деца в плевенското с. Байкал. Целта на проекта е децата да обогатяват знанията си в областта на математиката и естествените науки и така да променят отношението си към науката. Голяма част от тези дейности се финансират от фондации, с които училището партнира, а други - като заниманията по ски и плуване, се плащат директно от родителите, които сами избират фирмите, обяснява директорът Весела Палдъмова. На инициативата на бивши възпитаници на училището пък се дължи разработването на екопроект. Според Палдъмова големите училища могат да заделят пари за подобни дейности. Малките обаче са твърде заети с оцеляването си. А състоянието на днешното училище едва ли позволява държавата да проявява стихийна политика дори и към най-малкия шанс за подобряване на микроклимата и намаляване на агресията. И да го зарязва само на инициативата на отделни училища, щедростта на спонсорите и на желанието и възможностите на родителите да плащат за иначе безплатното образование.