Олимпийската шампионка на скиф от Пекин `08 Румяна Нейкова не сдържа сълзите си след като официално бе обявена за "Спортист №1 на България" за 2008 г. Най-добрата ни състезателка бе много развълнувана, въпреки че за всички бе ясно, че тя няма да има конкуренция в класацията.
- Г-жо Нейкова, как се чувствате след поредното признание?
- Развълнувана съм. Не ми се случва за пръв път, но емоцията отново е голяма. Като малка съм си мечтала за подобни моменти - на сцената, като спортист №1 на България и олимпийски шампион. Продължавам да мечтая. Искам да постигна нови върхове.
- Как се чувствахте преди церемонията?
- Честно казано, се притеснявах повече за анкетата за "Треньор на годината". Много исках Свилен (б.а. - съпругът й Свилен Нейков, треньор на националния отбор) да вземе титлата. Малко са треньорите у нас, които могат да се похвалят с олимпийски шампион.
- Станахте шампион, но всички видяха тежките условия, при които тренирате. Как оценявате подкрепата от държавата?
- Трудно е да се говори за подкрепа. Базите са под всякаква критика, но не можем да очакваме повече при положение, че състоянието на болниците е плачевно, на училищата също. Ще чакаме и нашия ред за базите.
- Обидно ли е, че хората започнаха да обръщат внимание на гребането едва след триумфа ви в Пекин?
- Да. Когато станах световен шампион преди 5 години, пред мен в класацията бяха хора с много по-малки успехи от моя. Това обаче няма чак толкова голямо значение. Важното е, че сега хората вече гледат с друго око на гребането и се радвам, че аз съм основната причина за това.
- Как виждате положението с младите състезатели?
- Те трябва да се доказват. Аз бях световна шампионка за девойки и тренирах с медалистки от големи първенства при жените. Въпреки че ги побеждавах на контролни състезания, получавах по-малко пари от тях. Тогава ми обясняваха, че останалите в отбора са доказани състезатели и трябва да чакам. Сега е същото. Новите лица в гребането имат талант, който трябва да развият. Това става с много труд, дано да имат сили.
- Какво ви е отнел спортът през всичките години?
- Най-вече време. Нямах толкова време да обърна достатъчно внимание на близките си. Контузиите също са неизбежни, а това малко или много си оказва влияние.
- На кои спортисти се възхищавате?
- Всеки спортист, който влага 100% от себе си и участва в големи състезания, заслужава моите адмирации. Не смятам за правилно да изтъквам отделни имена. Няма да е честно спрямо труда на другите.
- Идва краят на спортната ви кариера. Какви са плановете ви след това?
- Не съм решила още. Със сигурност искам да остана в спорта. Не знам дали като треньор или на друг пост.
- Как се отразява вашата слава върху синовете ви?
- Съучениците на големия ми син Емил постоянно искат автографи. Аз обаче не съм учителка и не мога да се разписвам на бележниците им. Досега обаче не съм усетила моята известност да им пречи.
