Световните лидери скоро ще се сблъскат с най-лошата новина за антикризисните им програми: оказва се, че е повредена кредитната машина, на която разчитат всички монетарни мерки. Както казват икономистите,



трансмисията не работи!



Идеята на паричната политика е да въздейства върху банките, а те да пренасят върху реалната икономика. Сипва централната банка свежи пари в банковата система, а докопалите повече ресурс трезори го пласират на своите клиенти, от това печелят. Когато икономиката се свива (стагнира), монетарният регулатор намалява основния лихвен процент. Това е цената, по която банките "купуват пари" от емисионния център. И щом ги купуват по-евтино, логично е да ги продават по-евтино, т.е. фирмите да получат по-евтин кредит, което намалява разходите им, поевтинява продуктите, съживява пазара. Това правят правителствата и централните банкери в сегашната криза. Финансови пакети от стотици милиарди трябва да възстановят ликвидността, а



парите никога не са били толкова евтини



Банк оф Ингланд отчете, че днешният й лихвен процент е най-нисък от 315 години насам. За повечето държави в еврозоната основният процент е на най-ниското ниво в цялата им история. И въпреки това кредитът за реалната икономика се свива, а лихвите, при които банките са готови (все по-рядко) да кредитират клиентите си, очевидно растат. Влошават се и неценовите условия на заемите (искат повече обезпечения; фирми и граждани трябва да докажат текущи постъпления, превишаващи необходимата за обслужване на кредита сума вече не с 20%, а поне с 50-70% отгоре; за да вземе заем, инвеститорът трябва да осигури самоучастие за 1/3 или 1/2 от проекта, а не 10-20%, каквато бе практиката само допреди година). В резултат



кредитът отдавна не е бил толкова скъп



Вземете за пример България, където пазарът не е изкривен, тук паричната политика е (почти изцяло) забранена. През септември ЛЕОНИЯ бе между 5.25 и 5.60%, миналия петък падна до 4.28%. Междувременно намалиха задължителните резерви на банките в БНБ. През септември обаче банките охотно кредитираха при 10%, сега кредит се дава рядко, неохотно и при лихви, които гонят 18%. Изглежда, че банките преди няколко месеца са калкулирали 100% печалба, а сега се лакомят за 250-300%! Лихвеният марж не е (само) печалба. Той е по-скоро мярка за риска, т.е. на страха на банките, който ескалира от треска в паника. Това е световен проблем. Днешната световна финансова криза показва, че банките имат нетърпимост към риск. Те не са в състояние да пласират в реалния бизнес милиардите, изсипвани към тях по антикризисните програми. Днешният кредитен ступор е



проклятието на регулирането



през последните 20 години. Дълго ще е обяснението защо и как държавите натрапиха със слонска деликатност такива правила на банкиране, че разбиха връзката между реалния и финансовия сектор, изкривиха конкуренцията между банките и критериите за оценка на риска. От една страна, издигнаха китайска стена да предпазва банките от лесно навлизане на конкуренти в сектора. От друга страна, регулаторите фаворизираха търгуемите инструменти и "независимите" оценки на риска. Воден по блъфа на кредитни рейтинги и рискови модели, интересът на банките се пренасочи от реалната икономика към финансовите пазари, ипотечните кредити и "операциите на дребно" (retail - потребителски кредити и платежни овърдрафти). Когато финансовите пазари блокираха, стана очевидно, че банките не са в състояние да обслужват икономиката. Защото не могат да оценяват и управляват риска от най-тривиално оборотно кредитиране. За да възстановят кредитирането, държавите ще са принудени да преглътнат



национализация на риска,



най-вероятно съпроводена с национализация и на самите банки. Исландия повлече крак; казват, че там всички банки вече са държавни. САЩ поеха натрупаните във Фени Мей, Фреди Мак и Ей Ай Джи стотици милиарди долари риск. Има още трилион и половина стари рискове за саниране, после ще видим американския подход към новите. Преди три дни Германия хвана пътя към национализация на риска. Федералното правителство придоби блокираща квота (25%+1 акция) във втората в страната свръхбанка - Комерцбанк. С парите на данъкоплатеца новата държавно контролирана банка ще придобие застрашената Дрезднер Банк и ще поеме мисията да кредитира средния бизнес, за да укрепи този стожер на германската икономика. За Франция не е нужно да ви казвам - там държавните финансови инжекции за супербанките имат десетилетия история. Засега държавната намеса минава за инцидентна. Дали ще е достатъчна? Дали няма да се наложи в бъдеще пълна национализация на риска по системата "рискът (т.е. загубите) - общ, печалбите - частни"? Или пък пълна национализация на банките? Това ще е краят на банковата система като клон на индустрията и превръщането й в част от администрацията. Ние българите пак имаме предимство. Тази игра сме я играли от 1947 до 1990 г., че и след това.