Добрата новина - лекарският съюз си избра нов председател. Още по-добрата новина е, че това не е отново крупен бизнесмен. На събора в събота делегатите гласуваха за детския хирург, лекаря с три специалности от Варна, д-р Божидар Нанев, а не за кандидата от Пазарджик - собственика на няколко лечебни заведения, търговеца на лекарства, лекаря без специалност Михаил Тиков. Явно споменът за Андрей Кехайов, избран на два пъти за председател от същия този събор, е доста болезнен.

Първата лоша новина е, че Андрей Кехайов още не се смята за бивш председател на Българския лекарски съюз. В типично негов стил това ще доведе до неслучвал се досега цирк в съсловната организация, до съдебни дела, евентуално патова ситуация на новото ръководство и разцепване на съюза на правоверен и алтернативен, т.е. на съюз на лекарите и на съюз на Кехайов. След няколко дни в Сандански ще се проведе още един събор за избор на нов председател, но свикан от досегашното ръководство. Колко лекари ще отидат на него и колко законен е той - никой не знае.

Проблемът е в закона за съсловните организации и в заповедта на здравния министър Евгений Желев, с която беше свикан съборът през уикенда. Те са зле написани и лесно атакуеми в съда. Което и направи Кехайов. Той и негови хора пуснаха близо 40 жалби във Върховния административен съд с искане ВАС да спре "министерския" събор, тъй като заповедта на Евгений Желев е незаконосъобразна. Така жалбите стопират събора. Съдът ги отхвърли на първа инстанция, но все още няма становище на втората. Което ще бъде повод за нова жалба - Кехайов най-вероятно ще поиска съдът да отмени събора, тъй като е проведен, докато е имало окончателно становище от съда дали трябва да бъде спрян.

Цялата тази процедура може да се точи месеци, през които не е ясно кой е законен председател, в каква позиция е новото ръководство и в каква - старото. Нищо чудно



съюзът да си има двама председатели,



които да се надвикват в сутрешните блокове кой е по-легитимен и да си вадят кирливите ризи. И без това силно зацапаният облик на лекарското съсловие окончателно ще мине под прага на обществената търпимост, а вместо нужното за всички ни уважение нивото на професията ще поражда подигравки и ирония.

Другата лоша новина е, че колкото и да им се иска на лекарите, д-р Божидар Нанев не е месия и не може да прави вино от вода. Това, което желае огромната част от медиците, които го избраха, са повече пари. Той пък почти им ги обеща. В представянето си пред събора той обяви, че основният проблем е недофинансирането на системата, а това, за което приоритетно трябва да се бори лекарският съюз, е отблокиране на 400-те милиона лева, които тази година трябва да влязат в резерва на здравната каса, и подписване на рамков договор за тази година с НЗОК. Това показва или афинитет към популизъм, доста познат от близо 7-годишното царуване на Андрей Кехайов, или непознаване на законите и ситуацията в системата. Основната функция на БЛС не е да се грижи за финансирането на здравната система. А парите в резерва на касата може да пипа само парламентът и досега никога не го е правил освен ако касата няма дефицит в края на годината. И го прави само когато има политическа воля. Е, поне този парламент показа, че за тази година няма такава, вероятно и от страх, че парите от вноските просто няма да се съберат заради евентуалната висока безработица вследствие на икономическата криза. Естествено, новият председател може



да наследи революционния курс на стария



и да плаши с протести и стачки, ако държавата не отпусне повече пари за здраве. Въпреки че БЛС е съсловна, а не синдикална организация или партия. Може пък Нанев да успее да спечели доверието на малко повече лекари и наистина да ги изведе на улицата. Тогава властта може и да ги чуе, но наистина ли това иска съсловието?

Колкото до рамковия договор, повечето делегати под договор разбират цените, заложени в договора, т.е. парите, които НЗОК плаща за всяка медицинска услуга. Да, това е единственият законов финансов инструмент, с който лекарският съюз разполага, за да влияе на заплащането на своите членове. Касата обаче има точно толкова пари, колкото правителството и парламентът й отпускат и не може при преговори за рамков договор да ги увеличава. Това беше и формалният повод 3 години да не сключва договор с лекарския съюз. Освен това сега законът й позволява и сама да си подписва договора, ако не се разбере със съсловната организация. Така че, ако д-р Нанев подходи по същия начин - няма повече пари, няма договор, нищо кой знае какво за лекарите няма да постигне. Ако обаче иска да помогне на колегите си, Нанев може да подходи другояче при преговорите. В рамките на същите пари да договори по-изгодни условия за работа на медиците. Пример в това отношение е сдружението на общопрактикуващите лекари, което и без рамков договор успя да се разбере с касата и от тази година джипитата няма да получават кой знае колко повече пари, но поне ще работят при малко по-нормални условия. Например рецептите за хронично болни ще се издават вече веднъж на 3 месеца, а не както досега - на 1, което е добре дошло и за лекарите, и за пациентите.

Това е и пътят, по който БЛС трябва да върви, ако иска да защитава интересите на членовете си - т.нар. лекарска камара. Нанев обаче не спомена нищо подобно. Съюзът трябва да обедини под една шапка организации на различните специалности и направления в медицината и да им даде възможност относително сами да защитават интересите си. Например с касата трябва да преговаря не управителният съвет на съюза, а асоциации на джипита, на специалисти в доболничната помощ, на лекари в болниците. Защото те са хората, които са ежедневно в практиката, виждат кои правила и условия работят и кои - не.

Третата лоша новина. Почти мимоходом новият председател спомена и една огромна и безкрайно неглижирана част от функциите на съсловната организация - съблюдаването на лекарската етика, създаването и спазването на медицински стандарти за всяка специалност, продължителното обучение. Това е чисто съсловна работа, затова и съюзът е задължителен за всички практикуващи лекари, тъй като се смята, че само съсловието трябва да се занимава и контролира същината на професията си. Но, естествено, въпросът за това как си вършим работата в България е далеч



по-безинтересен от въпроса колко получаваме за нея



Това обаче е единственият начин и без това охуленото съсловие да получи обществена реабилитация, ако изобщо я иска. И да претендира за повече пари. Самите пациенти отдавна са научили, че за лекар се плаща. И не ги интересува толкова, че ще дадат пари, колкото че въпреки това нямат гаранция, че "докторът ще свърши работа".

Лекарският съюз има нужда от лице и лоби в обществото и властта, а не от месия. Дали д-р Божидар Нанев ще се справи с тази задача - предстои да се уверим.