"Отдавна можех да поискам много неща, които са били разграбени от домовете ни от 44-та година нататък. Това обаче не ми е начинът и разбирането за действие. Явно така съм раздразнил хора, които действат със злоба и завист".

Това обяви дни преди Коледа Симеон Сакскобургготски, бивш премиер, лидер на НДСВ, част от ръководството на управляващата тройна коалиция и по негови думи цар на българите. Темата за върнатите му имоти се използвала по "вече досаден начин", оплака се царският наследник. Та даже опита да внуши, че той всъщност никога не си ги бил искал.

Темата за имотите на Сакскобургготски и за начина на връщането им изобщо не е досадна.

За всеки е очевидно какво става с т.нар. царска реституция. На Симеон бяха върнати дворците във Врана, Баня, Ситняково, Царска Бистрица, Саръгьол с хиляди квадратни метра земи, възстановени му бяха хиляди декари гори в Рила. При това става дума за огромни имоти, все в реални размери.

Но очевидно това не е достатъчно. Защото Сакскобургготски



продължава да иска, вече и чрез съд



След като му бе отказано възстановяване по административен ред (всъщност това е първият отказ) на двореца "Кричим", той заведе гражданско дело срещу държавата. Лидерът на НДСВ и сестра му Мария-Луиза претендират, че са собственици на 12 постройки с 2400 кв. м застроена площ и 371 декара ниви в местността "Ливадите" между Куртово Конаре и Кричим. Те искат придобиване по давност, тъй като баща им владеел двореца след абдикацията на цар Фердинанд през 1918 г. Точно това бе причина областният управител на Пловдив Тодор Петков да не му даде двореца. Защото той е придобит от царското семейство по давност, което означава, че не е строен от него.

Развитието по това дело предстои, но е достатъчно да докаже, че Сакскобургготски търси по всякакъв начин възстановяване на собствеността върху имоти. Включително и като съди държавата.

Адвокатката му обяви наскоро пред "24 часа", че е дарил част от имотите си на държавата и възстановявал само част от наследството. Не искал сградата на общината на "Московска" 33, която е закупена с лични средства на царя, но е обществено значим имот. А паркът "Врана" бил дарен на общината, за да е достъпен за всички. Но веднага юристката съобщи, че Сакскобургготски е завел и друго дело за още земи във Врана. Стопанството било над 2500 дка. Само една част била актувана като общинска собственост и тя е върната. Оставали около 1400 дка, които са държавна собственост, и до този момент не е имало произнасяне за тях. За да няма ново объркване по административен ред, Сакскобургготски предявил граждански иск пред Софийски градски съд. Тук става дума за възлови и скъпи земи - "след Врана по "Цариградско шосе" до детелината на Околовръстния път и след това завиват на север по това шосе в посока Казичене".

Но и това не е всичко. Преди година прокуратурата влетя рязко в темата за царската реституция, като обяви, че е разкрила как през 2002 г. са били възстановени неправомерно хиляди декари по две негови заявления, без общинската поземлена служба да се е усетила, че става дума за едни и същи гори край Самоков. Така в повече са му дали 4500 декара. И това е установено едва 5 години по-късно. Но по-добре късно, отколкото никога.

Радостта, че може да има поне малка справедливост изчезна след като се оказа, че три досъдебни производства и една проверка по царската реституция вече са прекратени. Не било открито никакво престъпление. Последва и очакваното оправдание на прокуратурата, че тя нищо не може да направи, защото става дума за граждански спор, а тя се занимава с наказателно-правни проблеми. Държавното обвинение посъветва Държавната агенция по горите (ДАГ) да предприеме съдебни действия, за да бъде поправена грешката и държавата да си върне декарите гори, възстановени неправомерно и в повече.

Естествено, не закъсня и реакцията на царската политическа сила, която бързо



припозна изявата на прокуратурата като своеобразна индулгенция



и узаконяване на царската реституция. И обяви, че към онези 4500 дка лидерът на партията нямал претенции.

Това прозвуча толкова благородно, та мнозина решиха, че царят сигурно вече чака на опашка в общинската служба, за да ги върне. Нищо подобно не се случи. НДСВ бързо се "поправи" и обяви, че връщането било правилно и не може да става за възстановено в повече. Сега от горската агенция обещават все пак да заведат съдебен иск срещу Сакскобургготски. Но имали още три години възможност да мислят дали да го направят.

Това е само малка част от случаите, в които прокурори, съдии и държавни служители се занимават с имотите на Сакскобургготски. Което напълно опровергава приказките му, че няма претенции към държавата за имоти.

Всъщност едва ли преди т.нар. царска реституция в България е имало



казус, който спокойно да може да влезе в учебниците



едновременно по наказателно, гражданско, административно, наследствено, конституционно или пък държавно право. От решаването му ще дойде отговорът на много важни въпроси - що е това справедливост в българското право, наистина ли законите са еднакви за всички, както и колко още политически, партийни, магистратски, чиновнически, юридически бръщолевения на тази тема може да издържи обществото.

Тази реституция тръгна по решение на Конституционния съд, който отмени един закон. За разлика от всички други възстановявания на имоти по т.нар. реституционни закони, при които все пак се произнесе парламентът, при царските се действаше единствено въз основа на въпросния акт на КС, а не по закон.

В българския случай личното имущество на царя бе отъждествено с имуществото на интендантството. А почти всички върнати имоти са придобити не с покупко-продажби, а по винаги спорните обстоятелствени проверки, чрез свидетели или по давностно владение.

Никой не тръгна да проверява дали хората, които са върнали имотите, не са направили нарушения и престъпления, като са дали държавно и общинско имущество без правно основание. Не са проверени и всички издадени от нотариуси и съдии документи, които по един или друг начин са обслужили интересите на Сакскобургготски.

Изобщо да не говорим, че при Симеон се възстановяваше в реални размери. За разлика от хиляди случаи, в които се даваха компенсаторни бонове. Защо така не бе обезщетен и Сакскобургготски? Връщаха се все резиденции и дворци, които си бяха държавна собственост и можеха да служат за много други неща. Сигурно помните как на митингите през 1989 г. всички искаха резиденциите да станат университети, училища, детски градини. Е, не станаха. Върнати бяха на Сакскобургготски.

Не могат да бъдат подминати още няколко въпроса.



Колко точно разтегливо е понятието морал в политиката,



след като БСП настояваше за закон, включително и за мораториум на сделките с царските имоти, но когато пое управлението в коалиция с НДСВ, забрави за това? И има ли право синята опозиция сега да се бори срещу царската реституция, след като тя започна, още докато тя държеше всички властови лостове в държавата?

Тезата, че ровенето в царската реституция било политическа атака срещу Сакскобургготски и неговата партия, е цинична. Защото няма друг гражданин на България, който да бе така добре, бързо и богато обслужен от държавата като бившия цар. Има случаи, в които общоприетите граници и разбирания за справедливост няма как да бъдат прекрачени, без да бъдат наказани от обществото. Царската реституция е един от тях.