Един от най-големите провали за държавата и съдебната власт е, че не успяха да накажат виновните за раздадени и несъбрани над 5 млрд. лв. кредити от 1991 г. насам. С лихвите тази сума отдавна надхвърля един годишен държавен бюджет. При това става дума за пари на държавата и за вложения на хората, които "изгоряха" след масовите фалити на близо две дузини банки в периода 1996-1997 г. Съдилищата вече започнаха да четат оправдателни присъди и на последна инстанция срещу обвинени за раздавани кредити бивши банкери. Затова като гръм от ясно небе дойде и солидната присъда от 8 години затвор при първоначално строг режим за бившия директор на ДСК Бистра Димитрова, която бе осъдена от Софийския градски съд навръх Нова година.

Тя бе призната за виновна, че като председател на държавната тогава банка в периода май 1995 - юли 1996 г. е сключила необезпечени договори с Първа частна банка АД, Агробизнесбанк, Бизнесбанк, Туристспортбанк и Добруджанска търговска банка. Според съда в резултат на нейни действия и бездействия от ДСК е било разпиляно имущество на стойност 12 942 000 000 неденоминирани лева, равняващи се сега на 12 942 000 лева. Отделно тя е сключила неизгодни сделки с финансовата къща "Фикс плюс". Димитрова бе оправдана единственото по обвинението, че е превишила правата си в полза на Първа източна международна банка с разрешение за необезпечени кредити за един милион и половина лева.

Допълнително съдът лиши Димитрова и 11 години да заема държавни длъжности в областта на банковото дело и икономиката, както и ръководни постове в агенции.



Тя не влиза веднага в затвора -



тепърва ще обжалва и окончателния изход от делото изобщо не е ясен.

Нейната присъда обаче е основание да се попита как този път съдът прие всичко за доказано, а в други над 20 случая Темида чете оправдателни присъди. Може би само бившият шеф на Агробизнесбанк Христо Александров, който получи съответно 4 години и 2.5 г. затвор, може да бъде сложен в списъка на изкараните от прокуратурата успешно дела. Но и в неговия случай още няма влезли в сила присъди.

Но окончателно бе оневинен един от ръководителите на фалиралата Минералбанк. Мотивите най-общо бяха, че тази банка е закъсала заради поети и неиздължени държавни дългове, които е обслужвала. Магистратите написаха, че от "огромния доказателствен материал по делото става ясно кои са виновните лица и институции за фалита на банките в периода 1996-97 г., краха на икономиката, инфлацията и т.н.", но срещу тези хора няма повдигнати обвинения. Не бяха огласени и имената на тези хора.

И е ясно, че същото ще се случи и с обвиненията срещу бившите



шефове на Стопанска банка и Биохим,



които бяха оправдани на първа инстанция. Както стана и с бившия шеф на Балканбанк Иван Миронов, произнесена от същия Софийски градски съд.

Същата е работата и при делата за фалиралите частни банки. Въпреки че и те са отпускали много невърнати кредити на частни фирми и на физически лица. Но на първа инстанция бяха оправдани ръководителите на МБИР, ТСБанк, "Славяни", Първа частна банка. Същото сигурно ще се случи и при Бизнесбанк, Капиталбанк, Банка за земеделски кредит, Частна земеделска и инвестиционна банка и др.

Тук на помощ на Темида дойде обстоятелството, че в огромната си част бившите банкери са преследвани по чл. 282 от Наказателния кодекс - за престъпление по служба. Съдът обяви, че те не са длъжностни лица - участвали в управлението на акционерни дружества, на частни субекти, а не са на държавна или публична длъжност. Този прочит на закона е спорен, като се има предвид, че същият този НК обяснява какво има предвид под длъжностно лице. И в това определение няма как да не влизат въпросните банкери. Но изведнъж се оказа, че има съдебна практика в обратния смисъл и тръгна вълната от оправдателни присъди.

А прокуратурата постепенно клекна, вместо да поиска от Общото събрание на ВКС да каже какво се има предвид под длъжностни лица. Или това може би ще стане, като ги оправдаят всичките?

Много странно бе, че въпросните бивши банкери сякаш нарочно бяха обвинени за престъпление по служба. По най-лесния текст, по който наетите от обвиняемите най-добри български адвокати могат да направят на пух и прах всяко обвинение.

Каквато и да е истината обаче, има няколко очевидни неща. Едното е, че



въпросните банки бяха буквално източени



Някои от тях бяха здраво рефинансирани от държавата, така че логиката с частно-правните отношения просто издиша. Факт е, че не малко хора и фирми изгоряха покрай фалитите. Трудно може да се опровергае обстоятелството, че в много от случаите са давани милиони долари кредити при напълно неясни гаранции на фирми, свързани с шефовете на банките, или пък на хора, които очевидно не могат да ги възстановят. В същото време една част от бившите банкери се разхождаха абсолютно безнаказано във Франция, САЩ, Карибите, Испания, Доминика, Финландия. И от време на време дори се обаждат оттам, за да кажат, че са невинни.

Отгоре на всичко въпросните ръководители на фалирали банки



започнаха да съдят държавата -



при това с успех и тук, и в Страсбург. Заради отказано им правосъдие, за незаконни арести и за какво ли още не. И още отсега може да се гарантира, че всички те, след като бъдат оправдани и на последна инстанция, ще залеят съдилищата с искове за морални и материални вреди от проточилите се с години дела.

А беше време, когато прокуратурата твърдеше, че през 1995 -1996 г. са били "извършени тежки престъпления в областта на банковата и финансовата дейност - изграждане на финансови пирамиди, раздаване на необезпечени кредити, крупни финансови измами и др." В официални доклади държавното обвинение казваше, че за всичко това е допринесло и неоправданото рефинансиране и липсата на контрол от страна на БНБ. В крайна сметка



малка група хора присвои 7 млрд. лева



чужда (лична и държавна) собственост, сочеше прокуратурата.

Още по-рано - през 1998 г., тогавашният премиер Иван Костов почти през ден отправяше от парламентарната трибуна или от страниците на медиите емоционални призиви към съдебната власт: "Искам си парите", "Банкери в затвора", "Къде са делата", "Цялото общество чака" и т.н. Той фактически обвини следствието, прокуратурата и съда, че не работят.

Вярно е, че съдебната система е мудна и не направи почти нищо, за да вкара в затвора големите икономически измамници и виновните за банковата криза. Но проблемът има и друга страна. Никой не призна, че



МВР и спецслужбите се провалиха



в събирането на доказателства срещу щедрите бивши банкери и кредитните милионери. Години наред нямаше пари за съдебно-счетоводни експертизи, не бе направено необходимото за ефективно принудително изпълнение срещу големите длъжници.

Още в началото на мандата си на главен прокурор Никола Филчев взе на специален отчет банкерските дела. Бяха създадени съвместни групи от МВР, следствието и прокуратурата, които трябваше по-бързо да придвижат банкерските дела към съдебната зала. Върховната касационна прокуратура написа спецдоклад, в който твърдеше дори, че съдии докладчици съзнателно бавят процеси срещу банкери и кредитни милионери. Имена не бяха казани обаче. А след още време започна и поредицата от оправдателни присъди.

Затова и с идването на Борис Велчев ръководството на ВКП пусна указания до прокуратурите, в които препоръчваше по всички дела, по които още не са внесени обвинителни актове в съда,



да не се повдига обвинение



за престъпление по служба, а по други текстове като присвояване, безстопанственост или пък сключване на неизгодни сделки. Но оправдателните присъди не спряха.

Сегашната - срещу Бистра Димитрова, просто е изключение.

Със сигурност може да се изброят много причини за провала на опита за възмездие. Но това не отменя отговорността на съда да обясни как при Димитрова може да има съд и присъда, а при останалите не може. И няма ли виновни за източването на банките и за невърнатите милиарди.

И държавната власт в България дължи на обществото отговор на простия въпрос - има или няма източване на банки, има ли престъпления, има ли незаконно забогатели сред ръководителите на тези кредитни институции? И още - защо не бе направено нищо и срещу кредитните милионери, и срещу част от синдиците на фалиралите банки, които просто ги доизточиха? Кой кредитен милионер по-точно бе вкаран в затвора? И какво беше направено те да върнат парите? А според списъка на БНБ раздадените и невърнати кредити са за 2.395 млрд. германски марки.

Вместо да получат възмездие, част от тези хора станаха едри бизнесмени и дори уважавани политици. И никой за нищо не ги закача.

Но е измамно някой да си мисли, че тази тема ще бъде забравена. Може пладнешките финансови и политически обири да са част от родната флора и фауна, но възмездието рано или късно ще дойде.

И далеч по-добре е това да стане цивилизовано, чрез Темида.