Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк, САЩ. От 1990 до 2005 г. е народен представител в 7-то ВНС и в 36-то, 37-то, 38-то, 39-то и 40-то НС. Министър на външните работи е от 1995 до 1996 г. Оглавява 40-то Народно събрание от 11 юли 2005 до момента.





- Г-н Пирински, кой според вас е най-добрият и кой най-лошият вариант за развитие на ситуацията около парламента по време на протеста в сряда?

- Дали да търсим най-добър и най-лош вариант? Според мен въпросът е коя е полезната форма на гражданска изява. И в утрешния ден, и във всеки друг случай такъв протест има своето основание, доколкото е израз на активност на гражданското общество. Тезата, която се застъпва, е, че мнението на гражданските структури не се чува от институциите, че те нямат достъп до тях, че властта се затваря зад стена. Въпросът е как да се преодолее тази стена. За мен все пак най-важно е да се избегне възникването на необходимостта от една или друга форма на остър протест. Нужно е самите институции на властта да осъзнаят много дълбоко, че не могат да имат резултат усилията им, ако те ежедневно не са ангажирани много плътно в диалог с онези граждански структури, които имат позиция, очаквания и послания в съответната област. В обществото ни няма още култура на кореспонденция. Когато се отправи едно писмо или искане, трябва да му се отговори конкретно, точка по точка. Ако е необходимо - да се предложи среща или поредица от срещи. За да не започне да се трупа тази негативна енергия на разочарованието, на чувството за безсилие да си кажеш думата и да бъдеш чут. Тук има да се измине дълъг път и отговорността основно е на властите. Едновременно с това НПО и гражданските структури трябва да се погрижат да са достатъчно автентични и сериозни, с разумни позиции.

- Къде точно сбърка властта?

- Струва ми се в недостатъчно активното поддържане на диалог в част от случаите. Защото има други примери, където има такъв диалог. Като пример мога да ви посоча контактите между комисията за борба с корупцията и такива структури като "Трансперънси интернешънъл".

- Имате връзка с МВР. Може ли да се очаква и кървав сценарий около НС, за какъвто предупреждава Боян Расате?

- С впечатление съм, че през последните два-три дни е имало поредица от контакти между МВР и организаторите на протеста и доколкото разбирам е постигнато съгласие. Те са осъзнали, че трябва да създадат своя охрана, свои структури. Едновременно с това МВР се стреми да събере най-автентична и актуална информация за различните елементи, които се очаква да вземат участие, включително и такива, склонни на подобен род инциденти, за които споменахте.

- Информираха ли ви за готвени провокации?

- Сама съзнавате, че категорична информация за такива намерения едва ли може да се заяви, че има. Но съгласете се, че част от участниците са известни със своите действия - силови и разрушителни. И когато такива като господин Расате, които не желаят да вземат участие, съобщават, че се водят разговори за това, са достатъчно сериозни основания да не се изключва всякакво настроение и намерение.

- С лидерите на футболните агитки проведени ли са срещи и наясно ли сте какви агитки ще се появят?

- Струва ми се, че би трябвало да търсите отговор от онези, които биха водили такива агитки. Тъй като не е ясно докъде усилията на МВР са били успешни и докъде са успели да получат съгласие за разговор, изглежда, че е много пъстра картината. Ръководителите на един или друг фенклуб изразяват едни намерения, но същевременно се изразяват предположения, че може би самите привърженици на клуба ще правят нещо друго, не онова, което ръководството заявява.

- Какво предвиждат засилените мерки за сигурност. До колко метра от сградата ще могат да стигат протестиращите и имате ли доверие на полицаите, че ще ви пазят, след като самите те в събота ще протестират?

- Знаете, че има ясно установена зона за сигурност около Народното събрание. Тя е утвърдена на равнище кмет на столицата, министър на вътрешните работи, председател на НС и областен управител. Тази зона трябва да бъде достатъчно гарантирана срещу нарушения. Оттам нататък мерките са въпрос на преценка на правоохранителните органи.

- Вярвате ли на полицаите?

- Струва ми се, че в случая за полицаите би трябвало да е въпрос на чест да осигурят достатъчно безконфликтно протичане на протеста. Аз имам впечатления как работят в такива случаи. Те имат достатъчно чувство за мяра, за необходимия контакт с протестиращите и респект, който да им покаже, че има граница, която не бива да се прекрачва. Поне аз считам, че те ще се мотивират от това да защитят професионалната си чест. Защото социалните им искания ще бъдат необосновани, ако срещу това не стои едно професионално поведение.

- Справедливи ли са исканията на полицаите?

- Трудно ми е да преценя, защото не ги познавам в детайли, но това, което демонстрира ръководството на МВР, е подчертано желание за много сериозен диалог и решаване на проблемите. Аз съм с впечатление, че министър Миков много остро и болезнено съзнава остротата на много от въпросите - от чисто битов характер до структурни промени. Важно е да се обединят усилията на ръководството и синдиката и да се направи много обективна и сериозна преценка, за да последва съгласувана поредица от действия. За мен е важно да се промени общата настройка. Малко ме смущава това, което битува - че гражданското общество означава да дойдеш и да направиш протест пред парламента.

- Да не би да намеквате, че определени политически сили може би ги поощряват към такива действия?

- В случая не намеквам за това. Визирам мнения, които се изказват от едни или други коментиращи събитията хора - мислещи и с позиция в обществото. Недостатъчно е разбирането, че трябва гражданският ангажимент да започва с това, че трябва да се организираме, за да гласуваме. И това не означава само да идеш в изборния ден да пуснеш бюлетина, а да анализираш едни или други проблеми, да формулираш елементи на платформа, да я изразиш и защитиш като гражданска организация. Става дума за реалните аспекти на проблемите. Виждате, че целият свят търси решения на една ситуация, в която навлизат икономиката и обществата, която е безпрецедентна в следвоенния период. Не говорим за 10-20 години, а за едни основни положения, които се приемаха за безспорни. Сега се оказва, че трябва да се търсят новите баланси на интереси в обществото, новата роля на държавата, ако щете. Вижте какво прави френският президент. Реабилитира понятието за отговорна държава.

- Но вижте какво става в Гърция. Там пък тази ситуация стана хранителна среда за анархистичните настроения?

- В Гърция очевидно политическият живот има своя специфика. Вие сигурно сте отбелязали, че в предишните десетилетия там има елемент на анархистични и терористични структури, които са с почти постоянно присъствие - къде по-активно, къде със затихващи функции. И една известна традиция на политически манифестации, които са придружени от едни или други сблъсъци и конфликти. Това у нас го няма. И смятам, че това е едно от постиженията на обществото ни през последните 20 години, с едно крайно отрицателно изключение. То трябва да ни е обица на ухото - и на власти, и на протестиращи, защото до никъде не води, освен до една криза, която с месеци и години страната трябва да преодолява.

- Имате ли страхове сега, че българските младежи могат да започнат да подражават на гръцките студенти и да чупят витрини, скъпи коли?

- Понятието младежи е твърде широко. Младежи са и младите хора, които си бръснат главите, младежи са и студентите, които достатъчно сериозно и отговорно формулират своите искания. Ясно е, че едни такива образи в медиите, които се повтарят с дни и седмици, разпалват въображението на хора, склонни към подобни действия. Въпросът е дали протестиращите ще допуснат склонните към подобни действия да характеризират протеста или ще ги изолират.

- БСП готви ли промяна в закона за митингите, с която да се забранят протестите в определени зони, включително и пред НС?

- Този въпрос е стоял и пред народните представители, и пред правителството. Не по друга причина, а защото сега действащият закон не е достатъчно ясен при неговото приложение - именно за тази разграничителна черта. Докъде и как следва да се осигурява правото на протест. И къде започва една граница, която, ако бъде престъпена, този, който го прави, да знае, че правоохранителният орган, ако трябва, ще приложи сила. И да не бъде атакувано в съда, че е превишил права.

- Очаквате ли бойкот на НС отвътре - напускане на залата от част от групите, ескалиране на напрежението от трибуната?

- Не виждам основания за такова поведение в НС. Имаме достатъчно отговорен дневен ред. Знаете, че имаше претенции, че преждевременно сме прекратили заседанието на 19 декември, в петък. В седмицата преди това парламентът работеше с двойна интензивност. Имаме останал оттогава дневен ред по невралгични законопроекти. Има и извънредни заседания на комисии, с очаквания да присъстват и представители на структурите, които протестират. Включително на комисията по местно самоуправление, където се разглеждат промените в ЗУТ. И то точно по този кръг въпроси, които студентите поставят особено тревожно - за застрояването на Студентския град, за злоупотребите с едни или други парцели.

- Не закъсня ли този проект за промяна на закона?

- Не знам дали е закъснял този проект. Той дава инструменти на министрите незабавно да предприемат действия, за да ограничат по-нататъшното развитие на тези тревожни процеси и да разгледат възможностите за поправяне на вече настъпили едни или други нарушения. Този процес се е развил през годините, за да се превърне Студентския град по-скоро в нощен град, в място за частна инициатива.

- Възможно ли е да се поправи конституцията, за да станат изборите за евродепутати и за национален парламент в един и същ ден?

- Въпросът е каква ще е преценката за най-добрия начин за провеждане на тези избори. И от това зависи дали ще има достатъчно аргументи да се пристъпи към промяна на конституцията.

- Какви са плюсовете на предложената от БСП смесена избирателна система за избор на 58 мажоритарни кандидати?

- Създава се един по-голям елемент на мажоритарно избрани народни представители. Има такова очакване от гражданите. Въпросът е дали създаването на такова райониране, за 58 депутати, няма да създаде сериозни изборни проблеми, които да опорочат самия избор в такива райони. Защото всяко намерение за подобно райониране трябва да е съобразено с реалните възможности то да бъде осъществено. Но там, където има мажоритарна система, гражданите казват, че трябва да е пропорционална. И обратно. Виждаме опита на Румъния, която въведе силен мажоритарен елемент, но това не доведе до активност на гражданите. Не бива да считаме, че изменяйки изборното законодателство, решаваме въпроса с гражданската активност.