Две незавършени войни, американската икономика е в дълбока рецесия, бюджетният дефицит е на път да удари 1 трилион долара, а имиджът на САЩ в чужбина е сериозно помрачен.

Откакто Хърбърт Хувър остави Голямата депресия в наследство на Франклин Рузвелт, досега не се е случвало американски президент да остави на следващия в наследство толкова и такива проблеми, каквито Джордж У. Буш ще завещае на Барак Обама, когато той встъпи в длъжност на 20 януари.

Докато Буш и поддръжниците му поддържат тезата, че историята ще придаде по-меки очертания на наследството му, историците вече дебатират дали той ще се подреди сред най-лошите президенти в историята на страната, причислявайки го към компанията на Хърбърт Хувър, Уорън Хардинг и Джеймс Бюкенън.

Някои изследователи на американските президенти казват, че все още е рано да се произнася присъда, но мнозина вече имат мнение.

"Нима някой може да има съмнение, че това бе президентство, което стигна до дъното? Единственото, което остава да се прецени, е колко надолу в списъка трябва да слезе името му", казва по повод на управлението на Буш Шърли Ан Уоршоу, политолог в Колежа "Гетисбърг" в Пенсилвания.

В края на 8-годишното му управление, в разгара на най-тежката финансова криза за последните 80 г, Буш напуска поста с един от най-ниските рейтинги за съвременните американски президенти - под 30 %.

Широката подкрепа, която Буш получи след 11 септември 2001 г. отдавна е минало, пометена от непопулярната война в Ирак, несръчната реакция на последиците от урагана "Катрина" и срива на Уолстрийт. Безработицата стигна най-високото си ниво от 16 г., ипотечните пазари се взривяват, спестяванията на хората се изпаряват.

Сред позитивите в управлението му най-голямото постижение на Буш всъщност е нещо, което не се случи - още едно терористично нападение на американска територия. "Не сме имали друго нападение за 7 г. и това не е без значение", казва говорителят на Белия дом Дейна Перино.



Ирак определя външнополитическото наследство





В чужбина наследството на Буш се определя до голяма степен от Ирак. На Обама ще бъде оставено да довърши стратегията за изход оттам и да възстанови доверието към САЩ. Миналия месец Буш отиде в Багдад с надеждата да покаже напредъка в сферата на сигурността там, но вместо това визитата му ще се запомни с това, че президентът бе замерен с обувки от разгневен иракски журналист.

Буш оставя недовършени и други външнополитически задачи.

Ядреният пат с Иран може да бъде едно от основните предизвикателства пред Обама, което ще подложи на изпитание обещанието му за преки преговори с Техеран вместо политиката на Буш на дипломатическа изолация. В Афганистан, за който критиците твърдят, че бил пренебрегван от Буш заради Ирак, талибаните са в настъпление и тепърва предстои Осама бин Ладен да бъде заловен или убит.

Усилията на Буш да посредничи за мир между Израел и палестинците според мнозина анализатори бяха твърде слаби и твърде закъснели и последната криза в Ивицата Газа е подходяща епитафия за тях.

Обама обеща по-смели ангажименти за Близкия изток, но ще бъде изправен пред затвърдилото се недоверие на арабския свят към американските предпочитания към Израел, което е резултат от политиката на Буш.

Докато търси начини да се справи с това, Обама ще наследи и друг проблем от Буш - какво да се прави със заподозрените в тероризъм, задържани в Гуантанамо. Военният център за задържане постоянно е заклеймяван от правозащитници. Обама обеща да го затвори.

Буш стана обект на атаки, особено в Европа, за позицията си по отношение на националните лимити за емисии вредни парникови газове в борбата срещу глобалното затопляне - позиция, която затвърди впечатлението за американската арогантност и Обама ще трябва да се справя и с това.

От друга страна Буш заслужи висока оценка за укрепване на отношенията с Индия, за привличането на Китай към по-конструктивна международна роля и за борбата с епидемията от СПИН в Африка.



Кризата на века





Но тъкмо финансовата криза, която се разрази след 6-годишно управление на икономика, на която биха завидели мнозина президенти, нанася съкрушителния удар по това, което Буш завещава. Администрацията му предприе мащабна държавна намеса, която навремето бе анатема за убежденията му за свободния пазар.

На фона на разпространението на кризата по света, критиките към разюздания капитализъм по американски растат и повдигат въпроси за бъдещото господство на САЩ върху глобалната система.

Според мнозина анализатори страстта на Буш към дерегулация е допринесла за кризата, макар да признават, че това не е единствената причина. Но след като крахът се случи при управлението на Буш, най-вероятно е той да носи бремето на присъдата на историята.

"Ако не беше Буш, първият афроамерикански президент вероятно нямаше да бъде избран в този момент", казва политологът Стивън Уейн от университета "Джорджтаун".

С ясното съзнание, че часовникът отброява последните му дни на власт, Буш посвети последните няколко седмици на усилия да подобри имиджа си. Той даде повече прощални интервюта от който и да е от последните президенти, произнесе поредица от програмни речи и даде последна пресконференция. Той защити политиката си, но изглеждаше повече настроен за критична равносметка и призна пред репортерите в понеделник, че бил разочарован, че в Ирак не били намерени оръжия за масово поразяване и от скандала с издевателствата в затвора "Абу Гариб".

Буш каза, че историята ще е неговият съдник, но чак "след като мине известно време". Той твърди, че ще е като Хари Труман - непопулярен, когато напуска поста, а днес хвален за политиката си по време на Студената война. "Труман е светецът на провалените политици", казва Дъглас Бринкли, историк в университета "Райс" в Хюстън.

Той предлага друго, по-подходящо сравнение - с Хувър, който бе президент в началото на Голямата депресия.