От какво точно е предизвикан страхът?
Дали само от вероятни улични безредици и ново щурмуване на парламента, както стана през януари 1997 г., или от още нещо? След като управляващата коалиция беше фактически изолирана от ЕС през миналата година, предстои да се види в каква степен тя е загубила и доверието на българските граждани. След протестите на учители, фермери и полицаи сегашните демонстрации на студенти, еколози, а вероятно и много други граждани могат да очертаят параметрите на вътрешнополитическата изолация на управляващото мнозинство. Мащабите на недоволството могат да се окажат такива, че довършването на мандата да бъде не само мъчително, а и невъзможно.
Лайтмотивът на тройната коалиция при всички досегашни възражения срещу нейното управление е, че тя няма алтернатива. Истината е, че през последните двадесет години не е имало правителство, което да не твърди същото за себе си. И всичките са падали от власт, защото
винаги има алтернатива
В изявленията на политически лидери се лансират паралели между събитията от януари 1997 г. и предстоящите протести. Приликите обаче са по-скоро външни, а разликите са същностни. Преди 12 години демократичният проект на СДС още не беше реализиран, поради което онези протести имаха конкретен политически субект и ясен хоризонт на очаквания. Сега протестите нямат политически субект въпреки усилията на Станишев да приписва тази роля на свои политически опоненти. Няма партия, която да ги оглавява. Засега. Този протест е поколенчески. Това е заявка за гражданска и политическа зрялост на поколението "интернет", което израсна след 1989 г. и което не познава социализма, но не харесва и капитализма, който неговите закърмени с конспиративна романтика и борчески ентусиазъм бащи построиха.
Правителството планира промени в закона за митингите. Около парламента и някои правителствени сгради вече няма да се демонстрира, за да не се ограничават правата на останалите граждани. Но запушването на едно кръстовище за час е по-малка злина от запушения житейския хоризонт на едно поколение.
Основният патос на протеста е срещу мутренията и корупцията, просмукани във всички нива на държавната администрация. Той не би бил така заразителен, ако тройната коалиция и предишните правителства бяха показали ефективно, а не оперетно желание да променят тази картина. Парламентът не би "фокусирал отрицателна обществена енергия в максимално изострена агресивна форма" (по думите на Пирински), ако не произвеждаше несъстоятелна законодателна продукция, пораждаща натрапчиво
усещане, че депутатите колаборират с мафията
Примерите в това отношение са много, но като най-пресен може да се посочи Законът за енергийната ефективност, който по административен път гарантира огромни печалби на някакви хора за сметка на гражданите, при това без да се подобрява качеството на живота. Или скандалът "In vitro - in vivo", покрай който стана ясно, че цялата интрига се върти около едни пари, които парламентът трябва да насочи към определени джобове.
Със същата несъстоятелност е белязана и продукцията на съдебната система. Сагата с Маргините и Барона, както и наглата усмивка на Митьо Очите, която периодично украсява вестниците покрай поредна отпуска или покупка на скъпи коли, създават усещането, че в България няма правосъдие, а някакво забулено в правна казуистика обичайно право. Чрез анализ на информации в медиите може да се проследи една хитроумна съдебна технология, при която натрупването на малки "неволни" грешки (процесуални или технически) от различни участници в съдебния процес прави парадигмални престъпници практически недосегаеми. Което не пречи на магистратите да проявяват грижливо внимание към собствените си доходи, в това число и към доходите на своите хигиенисти. Куп лица и събития от магистратското съсловие през последните години създават тягостното усещане, че в съдебната система има някаква квота с Гоголеви персонажи.
Надвзетите царски гори, за които от година постоянно се говори, вече не са гори, а нещо друго. Това не са 4500 дка с дървета. Това е медиен образ на манталитета на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, доколкото и трите участват в тази пошло комична игра.
Актуалната българска политическа класа представлява сбор от хора, които след като методично стесняваха блендата на политическия избор, искат постоянно да бъдат избирани от хората, които са оставили без избор. Докато телевизиите се надпреварват да правят reality show,
българските властващи елити произвеждат show reality
Това са само част от причините, предизвикващи "обществена енергия в максимално изострена форма". Протестите са реално мотивирани, а поради това и експлозивни, макар и да не са организирани под партиен флаг. Поколението "Интернет" иска чиста и незаграбена от мутренски инвеститори природа, чиста среда за работа и живеене, необременена от корупционни практики администрация, прозрачна и ефективна съдебна система - все неща, които преходът не предложи.
Могат ли опозиционни политически сили да оглавят протестите? Възможно е да се опитат, но е малко вероятно да успеят. Усилието би предизвикало най-малкото иронично дистанциране. Ако лидери на ДСБ застанат начело на демонстрациите, подобна картина би събудила асоциации с една стара източна мъдрост - "Когато керванът се обръща, куцата камила застава най-отпред."
Управляващите се опитват да видят двигател на недоволството в някакви тайнствени конспиративни центрове, но същинският двигател е лицемерието на т.нар. политическа класа в годините на прехода. Лицемерието на хора, които са избрани за депутати с гласовете на мизерстващи бабички, но носят обувки за по 1000 паунда и биха се возили на летящи чинии, ако могат да си го позволят.
Българският преход произведе една фасадна демокрация,
зад чийто параван функционери на предишната власт със съхранени конспиративни навици се впуснаха да строят капитализъм, доизносвайки служебните си зелени чорапки. Те си изплетоха паралелна съдебно-изпълнителна власт (мутри), която за разлика от публичните власти действа бързо и ефективно. Докато бившият премиер Димитър Попов екзалтирано увещаваше: "За Бога братя, не купувайте!", тези хора си шушнеха: "Пичове, забогатявайте!" И след като забогатяха, един социолог започна да обяснява, че преходът е завършил, защото се е сменила собствеността върху средствата за производство, а хората живеят лошо, защото са тъпи.
Протестите на поколението "Интернет" показват, че системата е бъгната. Преходът има софтуерен проблем и трябва да бъде рестартиран. Предишното рестартиране през януари 1997 г. не успя да реши проблема. Преходът не е завършил, а пропагандното заклинание за неговия бленуван край доста прилича на заклинанието за неизбежната победа на комунизма. Протестите са част от трудния разговор, който българското общество вече 20 години се опитва да води със себе си. Защото елитите, срещу които то протестира (политически, съдебни, икономически, криминални), са такива, каквито то само произвежда. Предстои да се види дали поколението "Интернет" ще има воля да ги промени.