-----

Юлиан Вергов е завършил актьорско майсторство в Театрален колеж "Любен Гройс" в класа на проф. Цветана Манева. През 2001 г. дебютира на сцената на Народния театър в представлението на Лилия Абаджиева "Ромео и Жулиета". Става известен с ролята си на Мартин в българския ситком "Тя и Той", където си партнира със Стефания Колева. Освен в театъра има множество роли и в киното: "Коледата е възможна", "Шивачки" и мн. др. Този сезон може да бъде видян в постановките на Народния - "С любовта шега не бива", "Дон Жуан", "Балът на крадците", "Идеалният мъж" и премиерното заглавие "Крадецът на праскови", както и в най-новия филм на режисьорката Зорница-София - "Прогнозата".

----

- Г-н Вергов, от началото на годината Народният театър има нов директор. С какви чувства изпратихте стария, проф. Васил Стефанов, и с какви очаквания посрещнахте Павел Васев?

- Стария го изпратихме радушно. Все пак той ни назначи, нас, младата трупа, и ни ръководи толкова време. Сега залагаме на новия директор Павел Васев, който и преди години работи в Народния. Той е изключително симпатичен човек и е много разбран. Чух в негово телевизионно интервю кои режисьори ще поставят и какво ще се играе. Много приятно прозвуча! Спрягат се имена като Сашо Морфов - едно вълнуващо завръщане, Коко Азарян, Явор Гърдев и други. Всички те гарантират, че тепърва все нещо интересно ще се случва в театъра.

- Като споменахте Явор Гърдев, как се работи с него? Участвате в режисьорския му спектакъл "Крал Лир".

- С Явор е много приятно! Най-важното е, че когато започваш работа с него, тръгваш наясно с това какво правиш. Не остава нищо недоизяснено, недоизкусурено, няма проблем за решаване, който да не се разчепка докрай. Умее да ти каже това, което те интересува, и да води целия актьорски състав към нещо, което той иска да се случи, към цялостната стилистика на представлението и изобщо към крайната цел. Умее да организира толкова хора едновременно, като в "Крал Лир", където сме около 30 човека. Подготвен човек!

- На какво, мислите, се дължи успехът на "Дзифт"?

- Първо, най-много ми харесва, че за кинодебют Гърдев е заложил на една стилистика, която, доколкото знам, е много трудна за правене. Друг такъв български филм няма. Второ, както вече споменах, успява да организира актьорите си, да ги поведе в начина им на игра и към общата цел. В целия филм няма един, който да е преиграл. Всички се движат в едно тяло, за да се случи това. "Дзифт" е много истински и честен филм. Няма излишни паралелни истории, всичко е в цялостната идея. Няма нещо, което да я разводнява. Някак си всичко е точно, премерено и на място. И целият екип го е защитил - оператори, сценографи и тъй нататък. Най-важното е, че си личи, че Явор е знаел какво иска и го е постигнал в максимална степен. Не можеш да поставиш "Дзифт" в графата "поредният български филм". С още няколко български ленти, които излязоха, колкото и банално да звучи, изглежда, нещата в киното ще се оправят.

- Скоро ще излязат номинациите за "Оскар". Очаквате ли филмът на Явор Гърдев да е сред номинираните за чуждестранен филм?

- Силно се надявам филмът да се добере до номинации! "Дзифт" е много съвременен, въпреки че историята е от преди години. Плюс това с интерес гледах миналогодишния победител "Фалшификаторите" - нищо особено. Ако това е носителят на "Оскар", "Дзифт" е класа над него! "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" също е по-добър. Силно се надявам и ние, българите, да се качим на централно място.

- За разлика от много ваши колеги играете на сцената само на един театър, на Народния. Каква е причината за това? Преди години се изявявахте в "Сълза и смях" и в "Сфумато".

- Аз съм на щат в Народния. Но и никой от другите театри не ме е поканил. От Театър 199 ми се обадиха за представлението на Галин Стоев "Малка пиеса за детска стая". Много съжалявам, че отказах участие в нея, защото трябваше да снимам филма със Зорница-София ("Прогнозата" - б.а.). Друга причина е, че, откакто постъпих в Народния преди 4-5 години, някак си ми се случва да влизам от представление в представление. Дори мисля, че трябва да поспра, защото в един момент вече човек започва да се изчерпва. Ето, от септември месец аз имам две изкарани премиери, все с крадци - "Балът на крадците" и "Крадецът на праскови".

- Липсват ли ви телевизията и ситкомът "Тя и Той"?

- Не. Беше забавно, но по-добре да се откажеш, преди да си се оакал, отколкото до края да се опитваш да правиш нещо - само и само да акумулираш някакви средства.

- Публиката не влиза ли в театъра именно заради екранните ви роли?

- Определено. И това не важи само за мен, но и за Владо (Карамазов - б.а.), и за Захари (Бахаров - б.а.). От едно време е така и даже е нормално. Телевизията и киното дават някаква популярност и хората, които не обичат да ходят на театър или не са го правили отдавна, се чувстват привлечени и отиват да те гледат. Някои режисьори не харесват това, но аз не смятам, че е нещо лошо, защото, ако отидат да гледат едно добро представление, е възможно да се влюбят в театъра и да започнат по-често да влизат в него.

- Ваши колеги все по-често се появяват в различни риалитита. Вие бихте ли се включили в подобно шоу?

- Принципно: "Никога не казвай никога", но съм на светлинни години от цялото това нещо. Не ме влече и не ме вълнува участието в такова шоу. Не виждам какво може да ми даде. Като водещ може би, но като участник - не. Предлагали са ми, но освен всичко нямам време за това. Много съм зает в театъра. А и ако излезе някой филм или представление, което да ми хареса, а междувременно съм ангажиран с такъв формат, това значи да се самоубия.

- Вие, като заклет фен на ЦСКА, как оценявате ръководството на президента на клуба Александър Томов?

- Не знам дали си заслужава да го коментирам това управление изобщо. Мисля, че щом се стигна дотам да ни извадят от евентуалното ни участие в Шампионската лига, значи не подлежи на коментар. Много неща се изприказваха и изписаха и въпреки нападките и протестите този човек остана в клуба! Сега чета, че има някакви претенции от трансфера на Бербатов в "Манчестър Юнайтед". Взел е в отбора 11 нападатели, има и такива, дошли на проби. Много се надявам с новите собственици нещата да отидат в правилната посока. Плюс е и присъствието на Димитър Пенев, който наложи юноши да играят и така стигнаха до едно високо ниво в есенния полусезон. Трябва да се вземат хора, които милеят за клуба. Не само да се отнасят професионално, но да се бият и със сърце.

- Тази година предстоят избори. Вие ще гласувате ли и имате ли си фаворит?

- Да, имам си. Гласувам на всички избори. Така поддържам вярата и убедеността си, че нещо може да се промени. Заради такива народни представители, които непрекъснато променят партиите, в които членуват, трябва да се гласува. Днес са с една, утре с друга. Трябва да дадеш своя вот именно защото подобни хора трябва да се премахнат, да ги няма! Ако ли не, те пак ще се промъкнат някъде и ще вегетират.

- Има ли нещо общо между актьорите и политиците?

- Не, напротив, има голяма разлика. Не знам защо навсякъде се коментира, че политиците били добри актьори, те играели. Това не е вярно. Те не са добри актьори, те са много лоши актьори. Разликата между нас и политиците е, че за да играеш много добре, трябва да играеш честно и истински, и всичко да се случва на момента. Актьорите са много честни хора, политиците в по-голямата си част не са. Лъжат най-безобразно, играят лошо пред камера. Поне да си бяха порепетирали вкъщи. Не мога да разбера защо ги отъждествяват с нас.

- И все пак, имат ли място актьорите в политиката?

- Дали си актьор, или стругар, няма никакво значение, ако си стойностен човек и ставаш за тази работа, и можеш да помогнеш с нещо на народа, защото ти си именно народен избраник. Всеки човек има място, независимо каква професия упражнява. Актьорите били много чувствителни - ами такива са, защото работят с чувствата си, и най-вече с въображението и мисленето си. Но и всеки може да бъде чувствителен. И да си заварчик, пак можеш да си с нежна душа! Малко се преекспонира тази тема. Това, че си актьор или популярна личност, с нищо не те прави по-различен от всеки друг по-обикновен човечец. Не те прави по-добър и по-голям. Всеки си има своите достойнства.

- Какво лично вас би ви накарало да влезете в политиката?

- Да вляза - не; но да представя на управляващите моя идея за нещо, което съм мислел, че може да се подобри. Може би, ако се събере някаква силна група от хора, които мислят в една посока и наистина се стремят да променят нещо - да. Но пък как можеш да разбереш дали въпросните хора няма да се променят и след една година всеки да си хване пътя. Много е трудна тази работа. Силно съм убеден, че трябва да има млади хора, но българи, не юпита, които са с желание и стремеж към нещо по-добро. Вижда се, че старите вече не могат или не искат.

- Какво бъдеще желаете за детето си и свързано ли е то с България?

- Тутакси бих я изпратил в чужбина, но все още е много малка. Реално погледнато, нещата в България са много зле. Причините не са една или две, а са комплексни. Съществуват начини да преглътнеш или заобиколиш някакъв проблем. Оказва се обаче, че тук са сто милиона неща, които водят след себе си все проблеми, проблеми... За родителите, за формирането на децата като личности... В цялата тази заобикаляща ни среда всеки се е затворил в черупката си. В едната част е простотията, липсата на морал във всякакъв вид и степен, липсата на култура. Всички тези неща и още много други. А ако детето отиде в чужбина, можеш да се надяваш на нови контакти, на европейско мислене наред със своите негативи и много позитиви, защото започваш да мислиш някак си по-положително. Въпреки че и европейците са големи ръбове, но в по-голямата си част са много над тукашните.