Докато новата американска администрация се подготвя да встъпи в длъжност на фона на тежка финансова и икономическа криза, може да изглежда контраинтуитивно да убеждавате, че напълно обърканата природа на международната система създава изключителна възможност за творческа дипломация.

От една страна, финансовата криза нанесе сериозен удар върху репутацията на САЩ. Ако оценките на американските политици често се оказват противоречиви, то никой не си позволява да оспорва установените правила за световен финансов ред. Сега обаче разочарованието от тези правила и начина на управление, прилаган от САЩ, става все по-голямо. В същото време огромните размери на краха правят невъзможно за останалата част от света да се защити от американското надмощие или американското падение.

Всяка държава ще трябва да преосмисли своя принос към кризата. Всяка страна ще трябва да търси начин да стане максимално независима в условията на кризата; в същото време всеки трябва да се види реалността и да признае, че проблемите могат да бъдат решени само с общи действия.

Дори и най-богатите държави ще се сблъскат с намаляващите се ресурси. Всяка страна трябва да преразгледа своите национални приоритети. Ще се създаде нов международен ред, ако започне да съществува система на съвместими приоритети. Ако определените от държавите приоритети обаче не могат да се обединят, това ще бъде катастрофално и новият ред ще се разпадне на части.



Алтернативата на нов международен ред е хаосът



Финансовата и политическата криза всъщност са тясно свързани отчасти, защото в период на икономически разцвет се отваря пропаст между икономическата и политическата организация на света.

Икономическият свят се глобализира. Институциите имат глобален достъп и работят, като се опират на максими, основаващи се на саморегулацията на глобалните пазари. Финансовият крах показа, че това е мираж. Той доказа липсата на глобални институции, които да смекчат последствията и да променят тенденциите. Неизбежно, когато засегнатите от кризата се обърнат към националните си политически институции, те се ръководят предимно от вътрешната си политика, а не вземат под внимание световния ред.

Международният ред няма да се появи нито на политическо, нито на икономическо ниво, докато не бъдат създадени общи правила, към които държавите да се насочат.

Накрая, политическите и икономическите системи могат да бъдат хармонизирани само по един от двата начина: чрез създаването на международен политически регулаторен орган със същия обхват и в икономическия свят; или да се намалят икономическите сектори до размери, които могат да бъдат лесно управляеми от съществуващите политически структури, което може да доведе до нов меркантилизъм, може би на регионални структури.

От встъпването в длъжност на президента Джон Ф.Кенеди преди половин век досега не е имало случай новата администрация да влиза във властта, натоварена с толкова много очаквания. Безпрецедентно е и това, че всички основни играчи на световната сцена заявяват желанието си да предприемат налаганите от световната криза промени в сътрудничество със САЩ.

Изключителното влияние на новоизбрания президент върху въображението на човечеството е важен елемент от оформянето на новия световен ред. То обаче дефинира възможност, не и политика.

Най-голямото предизвикателство е да се очертае общата загриженост на повечето страни и на всички големи сили по отношение на икономическата криза ведно с общия страх от джихадисткия тероризъм в единна стратегия, подсилена от осъзнаването на факта, че няма национални или регионални решения на проблеми като разпространението на оръжия за масово поразяване, енергетика и климатични промени.

Най-голямата грешка на новата администрация би била да легне на лаврите на първоначалната си популярност. Атмосферата на сътрудничество, която цари в момента, трябва да се влее в мащабна стратегия, която да отива отвъд противоречията на близкото минало.

Обвиненията към американския унилатеризъм имат известни основания, освен това те се превърнаха в алиби за ключовото различие между Европа и Америка - че САЩ все още се държат като национална държава, способна да изисква от народа жертви в името на бъдещето, докато на Европа това й е доста по-трудно, защото е разкъсвана между отказа от националните рамки и политическата формация, която трябва да ги замени, но още не е готова. Оттук идва и концентрирането на Европа върху гъвкавата, мека власт.



Ролята на Китай в новия световен ред също ще е решителна



Отношенията, започнали и от двете страни като опит за стратегическо въздържане през десетилетията, прераснаха в стълб на международната система. Китай направи възможно американското консуматорско пилеене на пари с изкупуването на американския дълг, а Америка помогна за модернизиране и реформа на китайската икономика, като отвори пазарите си за американски стоки.

От всяка страна на Пасифика осъзнават необходимостта от сътрудничество с другата страна за преодоляване на последствията от финансовата криза. След като глобалният финансов колапс унищожи китайските експортни пазари, Китай отдава предимство на развитието на инфраструктурата и на вътрешното потребление. Америка се нуждае от сътрудничеството на Китай, за да се справи с дисбаланса в текущата си сметка и да попречи на галопиращите дефицити да родят опустошителна инфлация. Един разочарован Китай може да обърне поглед към регионалната азиатска структура, чието ядро вече съществува в концепцията Азия плюс 3.

Китайско-американските отношения трябва да бъдат изведени на ново равнище. Проблеми като разпространението на оръжия за масово поразяване, енергетика и околна среда изискват укрепване на политическите връзки между САЩ и Китай.

Сегашното поколение лидери има възможността да оформи транстихоокеанските отношения с концепцията за обща съдба. Предизвикателствата са повече политически и икономически, а не военни. Тази визия може да приобщи страни като Япония, Корея, Индия, Индонезия, Австралия, Нова Зеландия.

Трябва да се научим да действаме в рамките на постижимото и да сме готови да преследваме крайните цели, като акумулираме нюансите. Международният ред може да бъде траен единствено ако участниците в него имат дял не само в създаването му, но и в поддържането на сигурността му. В това отношение Америка и потенциалните й партньори разполагат с уникалния шанс да превърнат кризата в образ на надежда.

-----------

* Хенри Кисинджър е бивш съветник по националната сигурност и бивш държавен секретар на САЩ в администрациите на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.