"Брюксел, чуй: България си иска АЕЦ "Козлодуй", скандира "24 часа" заедно с хилядното множество, събрало се под прозорците на Станишев в неделя. Лозунгът иде неритмичен за скандиране, ама кой ти брои тактове, когато въздухът трепери неравноделно. То въобще чувството за такт е излишно в такъв момент. 10 000 души драли гърла в подкрепа на ядрената ни енергетика, според "Часовете". "Труд" сваля наполовина бройката - 5000. "Земя" е някъде по средата със 7000 протестиращи, а според "Новинар" били над 10 000. Хиперактивно гражданско общество! Манифестиращите се обявиха в защита не само на мирния атом - "Като го нема кюмуро, ке се хванете за...", цитира "сочен плакат" от енергийно отговорната манифестация "24 часа".

Характеристика на тълпите по жълтите павета прави от своята камбанария социологът Андрей Райчев в "Труд": "Наш Гольо на протест - тъжна гледка", въздиша авторът - с действията и мотивацията си протестиращите се самоотрекли и дискредитирали. "Мисля, че знам защо става така", казва Райчев и съобщава нещо покъртително: "Преходът свърши". Чуваш ли, Гольо! Явно, че не чуваш, затова г-н Райчев пак ще ти го каже следващия път.

Друг социолог - Живко Георгиев, разсъждава по граждански теми пред "24 часа" и специално разглежда феномена на оголяващите откъм електорат партии. Тук пък електоралните маси са представени като телесни. Нямало било лошо изборите да стимулират партиите с твърди ядра - "С какво те са по-лоши от онези, които разчитат единствено на силиконовия принос на мекия си електорат?", пита социологът. Значи, разсъждава прелитащият, твърдият електорат е естествен, природен, а мекият - дело на козметичната политхирургия? (При циците не е ли обратното?) Вярно че политиците гледат на електората като на дойна гръд, предлагайки в замяна голи обещания... Хайде обаче да не се впускаме в повече тълкувания, че кой знае под чий балкон ще се озовем.