|
За мнозина това е изтощително. За Диана Дамянова обаче животът на скорост е обичайно състояние. Още като зам. председател на КНСБ тя винаги бе в центъра на най-драматичните битки. И още тогава бе любимка на журналистите. Защото има "голяма уста" и винаги "захранва" медиите с новини. Неслучайно това й се превърна във втора професия. Или по-скоро в поредната професия. Защото пътят на шефката на отдела за връзки с обществеността на "ЛУКойл-България"
започва като най-обикновена учителка по история.
При това не къде да е, а в столичния ромски квартал "Христо Ботев". И още тогава проличават организаторските й способности при изпълнение на невъзможни задачи. "Най-сложното нещо бе да събера класа си по време на мач. Има ли футболна среща, всички вкупом отиваха да продават семки на стадиона. А уволняваха всеки учител, чиито деца не се явяват на урок. Затова денят ми се състоеше от две части - през първата преподавах история, през втората ги събирах из квартала", спомня си с умиление днес тя. Трогателният ромски период продължил година.
После поработила като уредник в затворената Боянска църква. Междувременно успяла да се омъжи и да роди сина си Мартин. Когато дошло време да се връща на работа, се поогледала, поослушала и дочула колко прекрасно може да си живее човек, пишейки аспирантура по история. Идеята веднага й допаднала. От предлаганите теми най-лесна й се видяла тази за профсъюзните проблеми, кандатствала и спечелила. Това май е най-спокойният период от нейния живот, когато на никого никакви проблеми не е създавала. По една съвсем обяснима причина - изобщо не се вясвала в института по международни профсъюзни отношения. Но съдбата си е съдба - и това не минало незабелязано. Лично шефът на института Кръстьо Петков решил да провери що за птица е тази аспирантка. Обадил й се по телефона и попитал защо е този, меко казано, скромен интерес към разработваната тема. "Защото в България профсъюзно движение няма", отсякла в присъщия си стил Дамянова. Професорът замълчал - дали от мъдрост, или от сащисване, не е ясно. Но няколко години по-късно й напомнил прозрението и я поканил за свой заместник в КНСБ. "Нали твърдеше, че у нас профсъюзно движение няма. Ела сега да го създадем", й казал той. Дамянова нямало къде да мърда. И попаднала директно в новините.
По онова време, в началото на демокрацията, пролетариатът си бе напълно беззащитен. И синдикалната дебютантка
взела присърце ролята си на профсъюзна Жана д'Арк.
Като всяко предизвикателство, това веднага й се усладило - горещи спорове, драматични сблъсъци, тежки среднощни преговори. "Бях като куфар - сутринта в Русе, на обяд - във Варна, вечерта - в Хасково", спомня си тя. Разочарованието идва по друга линия - от особеностите на синдикалната номенклатура.
"Отговарях за международната дейност, а тогава беше модерно да се изразява синдикална солидарност. Няма да забравя един симпозиум в Индия. Всички профсъюзни босове дойдоха с чартърни полети, с куфарчета, с командировъчни от 225 долара на ден. И изразяваха солидарност с проблемите на индийските работници, получаващи половин долар заплата. Ето това не можах да преживея", казва тя.
За мнозина опитът й да се бори за лидерския пост в КНСБ бе резултат от неистовата й амбиция за власт. За нея обаче нещата стоят малко по-различно. "Аз си знаех, че си тръгвам от КНСБ. Просто исках да си отида сама, а не да ме изхвърлят "лошите". В най-розовите си планове аз печелех председателския пост и на следващия ден подавах оставка. Красиво", разказва Дамянова. Нещата обаче се оказват далеч по-прозаични. Профсъюзите може и да правят революции, но в тях революции не се случват. И Диана се озовава в най-мрачния си сън - на улицата, изхвърлена с гръм и трясък. Но котка по гръб пада ли.
През 1993 г. тя
продава дела си от вестник "Труд" и създава ПР-агенция
"D&D". Парите били разчетени за шест месеца оцеляване. "По профсъюзно време установих, че има нужда от преводачи между медиите и производителите на новини. Бях инвестирала много в професията на ПР - в КНСБ имах приемен ден за журналисти, от които научавах тънкостите на медиите - кога затварят вестниците, как се правят и т.н. Не бях чувала за такава професия, но реших, че няма начин да няма, след като има нужда", разказва тя.
Всъщност по онова време в България ПР изобщо не беше толкова моден, колкото е сега. Нещо повече - почти никой не вярваше, че с това могат да се изкарват пари. И мнозина предричаха провал на бившата синдикалистка. Защото не отчитаха една нейна особеност - умението да оцелява.
"В едно предаване по радиото разказах какви прекрасни неща ще правя. Обади се съпруг на моя състудентка, който имаше някакъв завод. Това беше първата поръчка. След като свършихме работата и му дадохме сметката, той я погледна и каза: "Тука сте забравили една нула." Никога не съм била особено силна във финансите", през смях си спомня Дамянова.
Разбира се, пътят на "D&D" съвсем не е осеян само с рози - има и провали, и моменти на застой. Но в крайна сметка сред клиентите на агенцията се нареждат едни от най-авторитетните компании - "Приста ойл", "Пепси", "Агрима", БРИБанк... Дори и митичният кръг "Олимп" в най-скандалния му период.
"D&D" има такава една голяма карма - да я търсят в кризи.
Много фирми си съществуват с един човек в ПР-отдела, който пуска факсове. Един прекрасен ден изпадат в криза и търсят ПР-агенция. Според мен една агенция малко може да бъде полезна на организация, която вече е изпаднала в криза. Работата на ПР е да предотвратява кризи. Затова той е ефективен, когато може да участва в управлението на една компания - когато се вземат решения. Тогава може навреме да предупреди къде ще избухне скандал и да предпази от грешни ходове", казва Дамянова.
Точно тези й думи предопределят новия завой в живота й - от две години тя е изоставила агенцията си и е поела дирекцията "Връзки с обществеността" на "ЛУКойл-България".
"С Валентин Златев се запознахме по телефона,
след като около година бях работила за негови фирми в България. След това се срещнахме и установихме, че можем да работим добре заедно. Затова не се изненадах, когато получих оферта "D&D" да работи с "ЛУКойл-България". Истински бях изненадана, когато той ми предложи да оставя бизнеса си и да стана чиновник в "ЛУКойл". Той не ме изнудваше във варианта - или-или, но ми предложи нещо доста повече от това да бъда ПР. И аз изпаднах в едно ужасно терзание - мога ли да работя само за един човек, струва ли си и т.н.", спомня си Дамянова.
Валентин Златев обаче дава железен аргумент: "Ти нали винаги си казвала, че ПР е част от управлението. Можеш ли да участваш в управлението отвън?" "Трябваше да призная, че не. Така се наложи да извадя руския от сейфа", завършва Диана.
Иначе през малкото си свободно време тя играе покер или бридж, или обикаля планините с журналистката Ива Петрони. "Дишам на височина над 2000 м", обича да казва тя.
От години живее с режисьора Джеки Стоев. За изумление на всички доста буйният й син Мартин в момента е влязъл в правия път и учи икономика. След това смята да се заеме с "D&D". Причината за внезапното му укротяване е красива и интелигентна девойка на име ... естествено Диана. "Оказа се, че един мъж, колкото и да е див, когато срещне НЕЯ, влиза в правия път. Абе, аз съм родена под щастлива звезда", завършва Дамянова.
Едно не може да й се отрече, че умее да живее интересно. В крайна сметка животът е кратък и най-голямото предизвикателство е да го изживееш на един дъх, запомняйки всеки миг от него. За което се иска не само смелост, но и талант.
|
|
|
|