Близо сто години след смъртта на Чехов за неговото творчество е изписано толкова много, давани са тъй разнопосочни оценки, че едва ли може нещо съществено да се добави. Амплитудата на тези оценки варира от упреци в безидейност и индеферентизъм приживе до признанието на Еренбург, че без неговата проза не би могъл да си представи новелите на Хемингуей, Пирандело или Моравия.

Трапезните детайли в творчеството му обаче са сфера, към която май никой не е посягал, а от тях за разлика от пиесите му не повява т.нар. дореволюционна чеховска скука. Те са изключително живи, апетитни и ароматни. В много от неговите творби храната присъства като важен щрих в образите на героите или като психологически детайл от предстоящата развръзка. В някои от ранните му разкази има забележителни описания на трапези и ястия. В тях като че ли авторът е изпитвал някаква изострена гастрономическа наслада от словото. Най-изразителен пример е краткият разказ "Сирена", в който 27-годишният Чехов, още на прага на големия литературен успех, описва разговор между трима съдии от N-ския мирови съд. В края на съдебното заседание, докато всички чакат председателят да напише своето "особено мнение", секретарят Жилин, "дребно човече с бакенбарди и сладостен израз на лицето", започва разговор по кулинарни въпроси. "Веднъж, на път за дома, затворих очи и като си представих прасенце с хрян, от апетит чак бяс ме хвана." После следва батална кулинарна панорама от печени гъски, юрдечки, бекаси, риби, борш по украински, с шунка и кренвирши, поднесен със сметана и пресен магданоз с копър, както и различни съвети за тяхното приготвяне и подробни инструкции за най-добрите мезета към водката - "херинга с лук и горчица, хайвер без нищо друго или с лимонче, обикновена ряпа със сол и мариновани млечници (гъби), ама нарязани ситно като хайвер, и, разбирате ли, с лук, с дървено масло - просто да с оближеш пръстите! А пък гаруси - това вече е потресаещо!" "Млинът, обяснява секретарят Жилин, трябва да бъде апетитен, безсрамен, в цялата си голота, та да те съблазнява. Намигнеш му с око, отрежеш едно такова парче и пошаваш с пръсти над него, ето така, от изблик на чувства. Почнеш да го ядеш, а от него маслото като сълзи, пълнежът му тлъст, сочен, с яйца, дробине, лук."

Докато фантазията на секретаря се разгръща, председателят на съда три пъти успява да сгреши особеното си мнение. Най-сетне се отказва да го пише и всички хукват на обяд. Това е цялата история.

Напълно човешкото и демократично отношение на Чехов към водката е развито в друг ранен разказ - "У предводителшата". Всяка година след панихида за своя съпруг вдовицата Любов Петровна дава пищен прием. Покойният е описан съвсем изчерпателно само с няколко думи - "пълен, червенобузест, който можеше да изпие на един дъх цяла бутилка шампанско и да разбие с челото си огледало." Умрял от препиване и вдовицата дала обет в дома й да не влиза капка алкохол. Всяка година, като погледне трапезата, дяконът Кондратиев произнася едно и също: "Свръхестествено!"

Но на масата няма водка, а "само оцет и зехтин, като че за присмех и наказание на закусващите, които до един бяха отчаяни пияници и гуляйджии". И яденето не върви. "Имам чувството, като че съм загубил нещо, шепне единият от мировите съдии на своя съсед. Същото чувство имах, когато жена ми забягна с инженера. Не мога да ям!" После един по един гостите си намират повод да ходят до антрето, където в новата шуба на председателя на съда Алаликин са скрити пет бутилки водка. В крайна сметка всички са пияни, което вдовицата така и не разбира и пише в дневника си трепетни редове за големите сърца на своите гости и за своя успешен поход срещу пиянството.

В по-късните творби на Чехов гастрономическите детайли се явяват със специфични психологически функции. Душевните терзания на проф. Николай Степанович от "Скучна история" са закодирани в неговото променено отношение към храната. "Преди обичах обеда или бях равнодушен към него, но сега той не предизвиква нищо друго освен досада и раздразнение. Откак станах превъзходителство и бях декан на факултета, семейството ми, кой знае защо, намери за нужно съвсем да промени менюто и обедните традиции. Вместо простите ястия, с които бях свикнал като студент и лекар, сега ме хранят с крем-супа, в която плуват някакви бели шушулки и с бъбреци с мадейра. Генералският чин и известността ми отнеха завинаги и зелевата супа, и вкусните пироги, и гъската с ябълки, и платиката с каша."

Същата зелева супа си представя и Лаевски от "Дуел", докато мечтае как параходът ще го изведе от скучното черноморско градче в Кавказ и ще го отведе в Севастопол. "В бюфета супа със зеле, овнешко с каша, есетра, бира, с една дума не азиатщина, а Русия, истинска Русия." Като знак на влошените отношения с неговата съпруга звучи и негодуванието срещу супата с домати и ориз, която тя му поднася на обяд. В същото време, понеже е болна, жена му яде "някакво желе с мляко". Едва ли има по-болнаво на вид ястие.

В разказа "Дебелият и тънкият" хранителните аромати са мярка за житейския успех на двамата бивши съученици, които случайно се срещат на някаква гара. Дебелият, който е по-издигнат (таен съветник с две звезди) "миришеше на херес и фльор д'оранж", а Тънкият (колежки асесор с орден "Станислав" и малка заплата) "миришеше на шунка и на кафе".

Кулинарните навици допълват образа на Беликов ("Човекът в калъф"). "Да се яде постно, е вредно, а блажно - не бива, тъй като, току-виж казали, че Беликов не спазва постите, и ядеше бяла риба, пържена с краве масло - храна, която не беше постна, но за която не можеше да се каже и че е блажна". Жизнерадостният душевен мир на неговата възлюблена Варенка е украсен с украинския борш, за който сама разказва - "с червени и сини доматчета, ама такъв вкусен, такъв вкусен, страшна работа!"

В "Лекомислената" влюбеният доктор Димов носи хайвер, сирене и бяла рибица на своята съпруга, която повече от месец не е виждал, защото е отишла в провинцията и там се е заиграла с някакъв художник. В изречението: "Хайверът, сиренето и рибицата бяха изядени от двамата брюнети и дебелият артист." има точно толкова вътрешен драматизъм, колкото в началото на една от следващите глави в новелата - "Изглежда към средата на зимата Димов започна да се досеща, че го лъжат."

Изброяването на подобни детайли може да продължи дълго и едва ли е необходимо, за да се долови специалното значение на храната в прозата на Чехов. Но има един, който не би трябвало да се пропуска. В разказа "Дамата с кученцето" романтиката и чистотата на чувствата между Гуров и Ана Сергеевна, след като двамата току-що са съгрешили в нейната стая, е подсказана с три кратки, но много съдържателни изречения. "На масата в стаята имаше диня. Гуров си отряза едно парче и започна бавно да яде. Измина най-малко половин час в мълчание."

Тази диня сякаш се появява, за да избави автора и неговите герои от неловкостта на прелюбодеянието. Свежата динена пауза позволява на Чехов на каже: "Ана Сергеевна беше трогателна, от нея лъхаше чистота на порядъчна, наивна, малко живяла жена."

За контраст ще споменем менюто на проститутките от публичния дом, в който художникът Рибников случайно осъмва ("Припадък") - "супа или зелева чорба, бифтек, десерт. Нашата мадам се грижи добре за момичетата си."

В личните гастрономически предпочитания на Чехов изглежда, както и в творчеството му, могат да се разграничат два периода. Като млад лекар и нашумял писател е живял малко по-разгулно, обичал е весели и богати трапези с приятели. По-късно апетитът му изглежда е бил притъпен, а след 1897 г., когато лекарите откриват, че е болен от туберкулоза, ядял съвсем малко. "Никъде и никога не съм ял и не съм пил толкова вкусно, както на трапезата у Чехови, поне толкова весело и апетитно", пише в спомените си неговият приятел И.Л. Шчеглов. "Антон Павлович ядеше извънредно малко и не обичаше да седи на трапезата", отбелязва Куприн за последните му години. Но едва ли има съмнение, че авторът на "Чайка" и "Вишнева градина" е обичал живота с неговите трапезни прелести, макар да се е отвращавал от лакомията. Неговата съпруга, актрисата Олга Книпер, разказва как няколко часа преди смъртта му в Германия му хрумнал сюжет за разказ. В моден курорт червенобузести англичани и американци се прибират в хотела след бурен ден и си мислят как ще вечерят, а готвачът е избягал. После, усещайки близкия край, писателят поискал чаша шампанско. "Спокойно изпи всичко до дъно, тихо легна на лявата си страна и скоро замлъкна завинаги."

Ако може неговото богато творчество да се обедини около една идея, това трябва да е стремежът към хармония, към прост и разумен естествен живот, което освен всичко друго означава и проста, но вкусна и красиво поднесена храна.

В едно от редките си разсъждения за изкуството Чехов казва: "Изкуството е особено и хубаво с това, че в него не може да се лъже. Можеш да лъжеш в любовта, в политиката, в медицината, можеш да измамиш хората и самия господ бог - имало е и такива случаи, - но в изкуството не можеш да мамиш." Заради това откровение, дори да не познават неговото творчество, големите готвачи по света могат да обикнат Антон Павлович като брат и приятел. Защото и в истинската кухня, както и в литературата, не може да се лъже.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. А. П. Чехов

2. Чехов сред роднини и приятели през 1890 г., непосредствено преди заминаването за о. Сахалин

3. Сватбата на Чехов. Рисунка от художничката А. Хотиянцева.