Когато някой кандидат-актьор тръгне да атакува НАТФИЗ, неизменно си избира и една басня, с която да впечатли комисията от преподаватели. И нерядко изборът пада върху басня на Банчо Банов. Малцина обаче знаят, че известният ни баснописец, починал през 1993 г., всъщност е учил във военно училище, а после е следвал медицина. И освен това е бил дълги години журналист - от обикновен репортер до зам.главен редактор в Българската телевизия.

Най-първо обаче било увлечението му по униформите. Роденият в Сливен Банчо Банов завършва Военното училище в София през историческата 1944 г. Всъщност в избора му има логика, тъй като неговият баща е бил генерал-майор преди 9-ти септември.

Рафаил Банов командвал 6-та дивизия,



изпратена с окупационни задачи около Ниш. По време на правителството на Муравиев обаче го назначили в Генералния щаб. И Рафаил Банов се качил на една кола и тръгнал към София, за да поеме новия си пост. По пътя обаче, близо до Прокупле, го заловили германците. Случило се точно в деня, в който България била обявила война на Германия.

След 9-ти ген. Банов бил осъден на смърт от Народния съд. Сметнали, че е дезертирал, а пленничеството е само за камуфлаж. После го оправдали, но през цялото това време семейството му било подложено на непрекъснат тормоз и разпити.

В общата военна характеристика на генерал Банов, направена от Генералния щаб, може да се прочете, че е способен военен с подчертани интелектуални възможности.

В крайна сметка ген. Банов бил отведен в пленнически лагер, откъдето го освободили настъпващите съюзнически войски. Той



веднага се отправил към България



Пристигайки в София обаче за него и семейството му настават тежки дни. Макар и оправдан, през 1950 г. Рафаил Банов е осъден на смърт по закона за Народния съд и убит.

Синът му Банчо Банов завършва Военното училище, след което през 1951 г. се дипломира медицина. В периода 1945-1950 г. обаче започва и да репортерства във в. "Изгрев". Първите му опити в родния печат всъщност са от 1945 г. във в. "Народна войска".

След в. "Изгрев", Банчо Банов става редактор за 2 години във в. "Вечерни новини", след което и във в. "Литературен фронт". Във втория вестник е и член на редколегията. Там работи до 1966 г. В този период прописва и басни.



Първата басня публика през 1954 г.



Оттогава този жанр заема основно място в неговото творчество.

От 1966 до 1968 г. Банчо Банов е зам. главен редактор в Българската телевизия. И тъй като освен басни, друга важна част от неговото творчество са драматизациите на известни произведения, логично през 1984 г. идва поканата да стане драматург на Народния театър "Иван Вазов". Там е до 1990 г. Успоредно с това от 1970 до 1990 г. е редактор и завеждащ отдел "Изкуство" в издателство "Български писател".

Трудно би било да се изброят всичките драматизации, които приживе е направил Банчо Банов. Първата - на мюзикъла "Службогонци", той прави през 1964 г. Следват "Казаларската царица", "Под игото", "Чичовци". През 1990 г. драматизира "Бесове" на Достоевски.



Автор е и на доста либрета за опери и балети



на Парашкев Хаджиев ("Сребърните пантофки", "Лето 861", "Хан Крум Ювиги", "Арко Ирис"), на Александър Йосифов ("Робинзон Крузо", "Юранд" - по романа "Кръстоносци" на Сенкевич, "Макс и Мориц").

Пръв в България Банов превежда известни фарсове на сревновековния френски театър - "Жененият любовник", "Момчето и слепецът", играни на сцената на Младежкия театър. Превежда освен това стихове и пиеси на Шекспир, Алфонс дьо Мюсе, Погодин, Лавреньов и др.

Съпругата му Росица Минчева пък е балерина. Била е в състава на Националната опера, но в момента преподава в Хореографското ни училище и в Гърция.

Щерката нито пише, нито играе балет, а е пианистка. Музиката обаче не идва случайно.



"Знам че прабаба ми е била народна певица",



обяснява Росица, която носи името на майка си. "Даже баща ми все обичаше да ми казва, че била циганка. Не знам дали това е вярно. Като малка много се ядосвах, а той обичаше да ме дразни, като ми го повтаря. Сега обаче се радвам, защото циганите са много музикални. Ако е вярно и има нещо циганско в нея, разбира се", уточнява тя.

Освен това при баща й постоянно имало по някой композитор заради либретата, които правел, така че увлечението по нотите си дошло съвсем нормално. "Отначало свирех само за удоволствие. Баща ми смяташе, че е добре да свиря на някакъв инструмент, просто за обща култура", разказва Росица.



Така на 5 години тя започнала да учи пиано



в детската школа на Музикалното училище в София. Постепенно обаче увлечението станало доста сериозно. Банчо Банов съвсем не бил въодушевен от това, тъй като смятал, че на пиано много трудно се пробива. Но и не попречил на щерка си да свири. Смятал, че трябва тя сама да избере своята професия, за да не го обвинява по-късно за решението му.

"Дължа на Александър Йосифов моето развитие", признава си Росица. Един ден той я чул да свири и решил да я поизпита малко. Така открил, че има абсолютен слух и препоръчал на Банчо Банов щерка му да кандидатства в Музикалното училище. Баснописецът приел с насмешка предложението, тъй като останалите деца вече се готвели повече от година за изпитите. Композиторът обаче се заинатил и подготвил момичето. "Помня, че ме приеха на 12-то място от общо 14 и бях много щастлива. Нищо, че бях почти на опашката", казва тя.



Първото й качване на сцена било с пиеса



на П.Хаджиев. "Ужасно ме беше страх. Следващият ми спомен от свирене беше от първия ми конкурс - в Провадия. Но не толкова от самия конкурс, колкото от чудесното прекарване", спомня си Росица.

Конкурсите вече не я плашат, тъй като има доста зад гърба си. В момента Росица живее в САЩ. Всъщност в Сан Франциско е завършила Музикална академия. Най-напред учила две години в родната Музикална академия в класа на проф. Антон Диков. Но после решила да опита късмета си в мечтания град. Подала документи и за нейно щастие я одобрили. Дали й дори стипендия като особено талантлива.

Сега тя кара последните си две години - за магистърска степен, в САЩ. Идва си понякога в България. Но твърдо смята да живее в Сан Франциско. Още повече, че поканите за концерти валят. А и има много ученици.

"Аз обаче не обичам да планирам бъдещето си, защото винаги става нещо различно", застрахова се щерката на баснописеца.