Какво ли се крие в това и просто, и сложно словосъчетание - "Бунтарството на младите"?

Просто, защото всичко се изчерпва само с думата "младост". Тук за коментар дори няма място. Достатъчно е да се срещнем с младостта, за да си обясним много неща: неизчерпаемата енергия, нестандартното отношение, искрящия поглед, предполагащ (и оправдаващ) огромния потенциал.

Сложно, защото бунтарството има различни измерения. Бунтът е несъгласие, въставане. Често смятаме бунтовника за човек, който мисли различно от нас, от обществото. Лесно тогава може да попаднем от другата страна - в лагера на небунтовниците. В момента обаче, в който у нас заспи бунтарят, значи вече младостта е отлетяла, без значение на колко си години. Преминали сме в армията на пасивните, където всичко е гарантирано - спокойствието и живота.

Но кой е младият бунтар? Дали това не е Фаетон, синът на Хелиос, бога на слънцето в гръцката митология? Дали бунтовният му дух именно не го отклони от общоприетите слънчеви магистрали, за да се издигне с бащината си колесница до изгарящите лъчи на слънцето.?

А може би е Икар, синът на Дедал? Бунтарството на младия Икар му коства най-свидното - живота. Но над материалните неща има и други, за които си струва да дерайлираш от спокойните коловози - да погледнеш света отгоре - нестандартно, от непознат ъгъл.

Бунтарските прояви на младите вероятно ще открием в унилите им, апатични физиономии. Защото и това е бунтарство - като бягство от изнервеното ежедневие, като обезкуражаване пред неразрешимите проблеми в съвременността. Младият човек се затваря в своя малък свят, за да загуби най-ценното: своята енергия, своята жизненост. Най-точното му наименование обаче вече е "антибунтар". Оттук нататък разкапсулирането често води към религиозните секти или към наркотиците.

Кой е младият бунтар в нашата и световната история? Дали той не е поп Богомил - еретикът, опълчил се срещу средновековната схоластика и догматика? Дали не е Ян Хус - изгореният на клада европеец-бунтар, принесъл живота си в жертва, защото се бунтува срещу "sancta simplicitas"? Или пък това са Джордано Бруно и Галилео Галилей, "завъртели" земята около Слънцето, напук на средновековните антибунтари?

Кой е бил младият българин-бунтар? Вероятно е Георги Раковски - патриархът на революционното дело в България. Вероятно е Гаврил Хлътев (Георги Бенковски), разбунил дремещите робски души? Или пък е Васил Левски, Дяконът! Бунтарят срещу цяла вековна империя.

Дали бунтарят не е нашият млад съвременник? Срещу какво се разбуни младото, неукрепнало още сърце на бургаската девойка Петя Дубарова? Вероятно голямото й, пълно с ненавист към неправдата, сърце не можа да се побере в малкия ни безидеен свят.

Да! Бунтарите почти винаги загиват. Но бунтарите ги помнят. Останалото е безразличие. Инертност. И сивота.

Остава да направим своя избор: млади бунтари, изгорели като факел, или побелели, оплешивели антибунтари.

Светлината е хубаво нещо. Но трябва в някой бунт да изгориш. И да си кажеш: "Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, как огънят ще стане светлина?!"

--------

Свилен Попов e директор на ОУ "Отец Паисий", с. Тетово, общ. Русе