"Сьомгата в Аляска не е повлияна от финансовата криза", написал американски работодател на служител от българска агенция, която организира летни студентски бригади в САЩ. И наистина след като доларът се възстанови от срива м.г., а светът навлезе в рецесия, интересът към обменните програми се завръща. Летните бригади остават най-сигурният начин студентите да припечелят прилична сума, която да инвестират в такси за обучение или да покриват разходите си, докато учат. Въпреки че възможностите са много - от Бразилия до Великобритания, САЩ остават най-предпочитаната дестинация.

През м.г. за САЩ по програмата Work and Travel са заявили желание да заминат около 8500 младежи, съобщиха за "Сега" от пресслужбата на американското посолство. От дипломатическата служба отбелязват, че има висок и сравнително стабилен интерес от страна на българските студенти. В последните година-две сривът на долара измести отчасти наплива от Америка към Англия. На Острова обаче условията са много тежки и не са за всеки, тъй като се работи буквално на полето, отбелязва Румяна Сотирова, мениджър по програмите в "Юзит калърс" - една от агенциите, която посредничи за летните бригади. Освен това студенти се оплакват, че заплащането - около 5 лири на час, не е твърда ставка, каквато е предварителната уговорка, а е на норма - например 15 щайги с ягоди. А и тази година е ред на британската валута да изживее тежки времена.

Финансовата криза също оказва своето влияние и много държави в Европа ограничиха студентските програми. Заради растящата безработица местата са редуцирани, а процедурите по одобряване на младежи за Испания и Франция например, са по-бавни и тромави, обяснява Елица Радева от "Ориндж". В Гърция пък по принцип заплащането е по-ниско, въпреки че там отиват основно студенти по туризъм, които трупат опит в 2 луксозни петзвездни курорта.

В САЩ ставките варират от 7 до 14 долара на час, но за позициите с бакшиш достигат до 16-17 долара.



Напоследък се търсят и фотографи



или помощници на главния готвач, тоест позиции, за които се изисква някаква степен на професионални умения. Добре печелят студентите, преобразени в огромни приказни герои, които обикалят и забавляват посетителите на увеселителните паркове. Всеки обаче мечтае да е сервитьор, барман, пиколо или румсървиз заради щедростта на клиентите. "Няма как да удовлетворим всички, тъй като в хотелите не работят само бармани и сервитьори. Освен това има кандидати, на които не им достига нивото по английски или нямат нужното излъчване. Младежите, които работят с клиенти, трябва да са отворени, да умеят да ги обслужват, а понякога кандидатите се сърдят, че работодателят не им е предложил такава позиция. Студентите обаче трябва да преценяват собствените си възможности", разказва Сотирова впечатленията си от подбора на младежите.

Аляска е хитът сред младежите в последните години. Тук минималната почасова ставка е по-висока - около 8 долара на час. Другите причини са, че там младежите си намират доста лесно втора работа, а сезонът започва в началото на май, докато в другите щати започват да приемат туристи в края на май. Аляска се оказва предпочитана не само от български студенти, но и от техни колеги от всички краища на света. Затова не е изключение на работното място да кипи и оживен социален живот с други бригадири. В рибните фабрики също се предлагат много добре платени позиции. Затова и тази възможност за работа се разнася сред младежите от уста на уста. Основното предимство е, че храната и настаняването са безплатни. Неприятното е, че се работи в затворено помещение при по-ниски температури, при това с риба. Естеството на работа е по-различно и не е за всеки, но хората, отишли там, после също се връщат, обяснява Сотирова.

Навремето младежите заминаваха, работеха максимално на по 2 служби и връщаха всичко спечелено тук. Напоследък обаче това не е така. Все по-често част от



надниците се влагат в пътуване



не само в Америка, а и до съседни дестинации, които от България са твърде скъпи. Но най-вече студентите инвестират в електроника, лаптопи, дрехи и обувки, защото им излиза далеч по-евтино, отколкото тук.

Първоначалната инвестиция пък е съвсем поносима - за заминаването са необходими общо около 2000 лв., докато спечеленото обикновено е 2 или 3 пъти повече. Вече има заеми, с които младежите могат да си набавят необходимите средства, а след това да ги върнат при доста изгодни условия: 12-месечен гратисен период, в който се плаща само лихвата, а срокът за връщане е до 8 месеца след получаването му. Лихвата е 10.99%. Улеснява се и приемът за тези, които м.г. са били в САЩ. Те ще кандидатстват само с документи. Интервюто за виза обаче остава. Отказите са около 7%, сочат данните на пресслужбата на американското посолство. Най-често причините са проблеми с университета или съмнения, че кандидатът ще се върне. Причина може да бъде и недостатъчното владеене на езика (изискването е за средно ниво). Ако младежите се ориентират по-рано за това къде искат да отидат и какво да работят, ще имат време да изкарат езиков курс, който да подобри нивото на владеене, съветват от посредническите агенции.

Най-трудната част от подготовката на пътуването обаче не е набавянето на парите или интервюто в посолството, а



приключването на летния семестър



В подобна пречка се препъват най-често студентите от държавните университети. Проблемът е, че обикновено се заминава през май, а в повечето големи висши училища сесията тепърва започва. Студентите са принудени да се явяват индивидуално, но преди това трябва да убедят съответния преподавател да им отдели нужното време. Повечето ректорски ръководства роптаят срещу летните бригади, тъй като така се нарушава основното задължение на студентите - да учат. В същото време обаче мнозина от преподавателите правят отстъпки, тъй като са наясно, че студентите заминават основно, за да печелят, и след това евентуално да пътуват из САЩ. Практиката е всеки преподавател или факултет да изготвя свои правила, по които да процедира. Деканът на Стопанския факултет в СУ доц. Георги Чобанов коментира, че много от отличните студенти си развалят успеха именно заради летните бригади. Той изпитва бъдещите бригадири на целия материал от семестъра и признава, че някои се представят много добре. И ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев е изтеглял изпити заради бригадите, въпреки че напливът на бъдещи медици за САЩ не е особено голям. Зам.-ректорът на Стопанската академия в Свищов доц. Георги Герганов обаче задава въпроса защо се създава различно отношение към студентите, които остават в България, и тези, които отиват да работят в САЩ. Не е ли целесъобразно държавата да подпомогне студентите с кредити, вместо те да са принудени да заминават, пита той. И този университет обаче влиза в положението на студентите и е възприел вътрешни правила, които дават предимство на заминаващите при взимането на изпитите.

Сблъсък на приоритети никога не е имало единствено в Американския университет в Благоевград, където учебната година започва по-рано и приключва през май. УНСС също вече има подобен график - ако преди лятната сесия приключваше в средата на юли, то сега семестърът свършва на 16 май, а поправителните изпити - на 14 юни, обяснява председателят на Студентския съвет в УНСС Мартин Стефанов. Според него този начин е удачен, защото студентите се освобождават по-рано и имат поне 3-месечна ваканция. За улеснение на заминаващите се предвижда подаването на документите за общежития да става в началото на май, така че като се върнат, да имат стая.

И да не стоят добре в бъдещата професионална автобиография на студента, летните бригади гарантират бързи пари, които иначе стажовете в България трудно могат да обещаят. Да не говорим за хоризонтите, които се отварят пред изкушените от пътешествия и чужди култури. Затова няма спор, че тежкият академизъм полека ще се пречупи под желанието на студентите да заминават и - дай,Боже - да се връщат. Решения има, но трябва да има воля и от студентите, и от университетските ръководства за намиране на златната среда. А очевидно вече има добри практики в това отношение. Важното е те да не останат изключение. А още по-важният въпрос е бизнесът и университетите у нас най-сетне да намерят начин преподаването да се съчетава с възможности за трупане на жизнен опит, трудови навици и езикови умения и без задължителното сервиране на пица в някое крайокеанско градче на Америка.