Бизнесът и синдикатите влязоха в остър спор за критериите за избор на фирми, които ще получат държавна помощ за задържане на кадрите си.

Според новата антикризисна мярка в Националния план по заетостта за 2009 г. шефовете на фирми ще получават по 120 лв. в продължение на 3 месеца за хората, които оставят на намалено работно време. Парите по тази мярка ще стигнат за 18 хил. души. За да се възползват от нея, работодателите трябва да подадат писмено заявление до бюрата по труда с данни за ефекта от финансовата криза върху производството и продажбите им.

От социалното министерство настояват предприятията с над 50% държавно участие да не могат да кандидатстват за помощ. Средствата трябва да се дават за не по-малко от 10 и не повече от 500 души за една фирма, като поне 20% от кадрите трябва да са минали на намалено работно време. От Българската стопанска камара (БСК) обаче не одобряват фиксирането на проценти, а синдикалисти не искат големите предприятия с над 500 души да бъдат отрязвани от помощта.

Работодателите настояват още обезщетенията да бъдат освободени от данъци и осигуровки и не приемат идеята на синдикатите шеф на фирма, който е ползвал пари по тази мярка, да няма право да съкращава работници. "Задължението за запазване на работните места трябва да се отнася само за субсидираните такива, но не и за останалите 80%", коментира вицепрезидентът на БСК Димитър Бранков. Искането на профсъюзите мярката да се прилага само за предприятия, в които има действащи колективни трудови договори, също е неприемливо.

Синдикатите пък настояват пари да се дават само на фирми, които не са били санкционирани за нарушаване на трудовото законодателство. "У нас почти няма фирма, която да не е била наказана по някакъв повод. Затова мярката трябва да се отнася само за онези, които системно правят нарушения", предлагат от БСК. Оттам настояват и помощ да получават предприятия, чиито служители са били осигурявани през последните 2 г. на заплати, по-високи от средните за съответната икономическа дейност.