|
| Красимир Добрев |
Десислава Б., по мейл,
София
Действащото българско законодателство допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата. До съсобственост може да се стигне по много причини и начини. Може да се случи по наследяване, заради развод или пък чрез правна сделка - покупка или пък замяна, извършена от няколко човека. Или при сключване на брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици. Съсобственост на недвижим имот може да възникне и между физическо или юридическо лице, от една страна, и държавата или общината, от друга. И всеки от тези случаи предполага нуждата от делба - това е единственият начин идеалните части на всеки съсобственик да се превърнат в реални - в имот или в пари.
От въпроса не става ясно дали става дума за подготовка за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността. Затова и ще посочим някои общи правила и изисквания.
Преди делба трябва да се прегледат всички документи - удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.
Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
При съдебната делба е задължително и да участват всички съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.
Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.
Според ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмен иск в районния съд по местонахождението на имота. В същото време ГПК определя, че исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
По време на делото, в рамките на първото съдебно заседание, всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорване на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства. Така че, ако разполагате с документи, че другите участници в делбата не са съсобственици (примерно не са наследници) или пък претендират за по-голям реален дял, отколкото имат, е добре да се подготвят и те.
Съдебната делба минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът я приеме, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. При втората фаза се извършва реалното разделяне на имота, даването му на един собственик и изравняването с пари за другите. Това може да се получи, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствен дом. В този случай съдът по негово искане може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите с други имоти или с пари. Друг вариант е, ако става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, които също нямат друго жилище. В този случай всеки може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Тук дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко души предявят претенции, се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. Затова, ако смятате, че сте от тази категория, трябва да подготвите и документи, които доказват това - например че нямате собствено жилище и т.н.
Който взема имота, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане да изплати сумите на останалите съсобственици. Ако уравняването не бъде изпълнено в срок, решението се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Освен с документи всеки преди делба трябва да се въоръжи и с търпение, защото процедурата обичайно е дълга. Ако има много претенции, проблеми, неясноти или оспорвания, тя може да се проточи и с години.