Какво означава УБДХ? Указ за борба с дребното хулиганство. Приетият преди 45 години указ - през 1963 г., влезе указ в употреба покрай протестите пред парламента миналата седмица.

На няколко районни съдии от София им се наложи да правораздават на конвейер в полицейските управления и да претеглят думата на задържаните за дребни хулигански прояви срещу тази на арестувалите ги полицаи. Чавдар Костов, Ваня Горанова, Венелин Иванов, Мирослав Георгиев, Емануела Куртева, Емил Дечев и Георги Георгиев изгледаха десетки дела по УБДХ, който предвижда административно наказание задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия или глоба от 10 до 200 лв. Магистратите задържаха само един младеж за 5 денонощия. Останалите санкционирани се разминаха с различни глоби. Съдиите по принцип избягват да налагат задържане, защото много добре знаят, че то противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, по която България е страна от 1992 г. Тя казва, че всяко задържане, дори и да е извършено от съдебен орган, трябва да подлежи на контрол за законосъобразност от друг съд - т.нар. habeas corpus.



"И тук се появява проблемът", казва съдия Дечев.



Той обяснява, че има различни виждания за това какво трябва да се прави, ако някой реши да обжалва решение по УБДХ. Някои съдии приемат такава жалба за абсолютно недопустима. Други обаче смятат, че втората инстанция не трябва да се произнася по същество дали е имало хулиганство, или не, и законосъобразно ли е наложено наказанието задържане. Допускат, че тя може да се произнесе, че в противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека в УБДХ не е предвиден ред за обжалване на задържането. Една такава констатация ще даде възможност на задържан по указа да иска после обезщетение по Закона за отговорността на държавата.

Подобен проблем има и с прокурорското задържане за 72 часа, което се прави в досъдебното производство по НПК.

Съдия Костов признава, че заради решенията по УБДХ има опасност България да бъде осъдена по закона за отговорността на държавата точно заради невъзможността решенията да се обжалват на втора инстанция съгласно указа. След протестите той разгледа 13 дела по указа в Трето и Пето РПУ. Спомня си, че по някои от тях първоначално записаното от нарушителя в полицейския акт се различавало от разказа му в съдебната зала. Свидетели рядко се викат. Най-често това са полицаи. Ако съдията обаче има и най-малкото съмнение, че соченият за нарушител не е хулиганствал, го оправдава.

Дечев обяснява, че полицията невинаги може да осигури достатъчно свидетели в защита на своята теза по съвсем обективни причини. "При тази голяма проява в центъра на София, която продължи няколко дни, свидетелите полицаи бяха ангажирани да охраняват и на другия ден. Нямаше как да ги призова за заседанието и трябваше да го отложа за след 3-4 дни", допълни той. Но след това време свидетелите не успели да посочат нито един от нарушителите - че точно той е крещял обидни изрази или е хвърлял предмети. "Може би полицията няма достатъчно опит при доказване на дребно хулиганство, когато става дума за масови прояви", разсъждава магистратът. Но и сам признава, че не е лесно да си спомниш лицата на 100 души например. Според него решението е използване на видеозаписи, както се прави по закона за футболното хулиганство.

Покрай многото задържани през първия ден на протеста се чуха и много критики, че сочените за нарушители са били принуждавани да се отказват от адвокатска защита. Съдия Костов не приема подобни упреци. Никой от нарушителите, с които той разговарял, не се оплакал от полицаите за времето, през което е бил задържан в РПУ.



По делата, които той изгледал, имало осигурени служебни защитници.



Въпреки че на всички били разяснени правата, повечето от задържаните предпочели да не бъдат защитавани от професионалисти. "Искаха производството да приключи колкото се може по-бързо. Не им беше до защитник. Част от задържаните казваха: не искам адвокат, бях в тълпата, виках заедно с другите. Да приключваме колкото се може по-бързо. Ако решите, че съм виновен, ме накажете както прецените, за да си ходим". Други категорично отричаха вината си. Костов подчерта, че наказанието по УБДХ не се вписва в бюрата по съдимост и нарушителят не се води за осъждан. Все пак проявата влиза в полицейските регистри.

В същото време няма предвидени по-тежки санкции, ако хулиганството се повтори. Дечев обяснява, че по време на делата по указа не се представят свидетелства за съдимост на нарушителите. Според него обаче, ако съдията види, че лицето има няколко присъди, това би повлияло върху санкцията - размера на глобата или броя на дните задържане.

Костов и Дечев не са на едно мнение дали размерът на глобите по УБДХ трябва да се увеличи, както предлагат някои депутати. "При увеличаване на глобите няма никакви гаранции, че те ще бъдат плащани, независимо че се издава изпълнителен лист", разсъждава Костов. Той е категоричен и че глобата изиграва по-добра превантивна роля от задържането, което по-скоро би озлобило нарушителите. "Има смисъл от увеличаване. 200 лв. е малка глоба в някои ситуации", смята Дечев. И допълва, че единствено ако глобите се събират ефективно, наложената санкция ще се усеща истински. Иначе съдебното решение остава да виси във въздуха.

И двамата обаче са съгласни, че ако някой бъде задържан, това да става с акт, който се нарича закон, а не указ. Въпреки че УБДХ има силата на закон. Добре е тази материя да са уреди в закон, в който изрично да се запише и правото на втора инстанция.

Ако няма воля и настроение за законодателна промяна, трябва да се приеме поне тълкувателно решение по въпроса. Досега Върховният касационен съд се е произнасял по УБДХ няколко пъти, но все по периферни въпроси и преди промените от 1989 г.

Първото тълкувателно решение е от 16 октомври 1979 г. То разяснява, че когато съдът не намери основание за осъдителна присъда за хулиганство, но констатира достатъчно доказателства за дребно хулиганство, делото се препраща на съответния районен съдия. Второто тълкуване е от края на 1988 г. Според него, ако нарушител, който излежава наказание в поделенията на МВР, избяга, това се преследва и наказва като бягство на затворник. Има и постановление на пленума на Върховния съд от 29 ноември 1974 г., в което е описана разликата между дребното и едрото хулиганство.

А десетките разгледани дела отвориха темата, че има нужда от промяна в указа и дори от уреждането на материята в закон. Че УБДХ противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека. Че ако няма воля за законодателна промяна, то поне Върховният касационен съд трябва да приеме тълкувателно решение, което да улесни магистратите.





РЕЗУЛТАТЪТ

По данни на МВР по време на протестите са задържани около 190 души. На съд по УБДХ бяха пратени над 80 души. 41 от тях са признати за невинни. 39 са санкционирани с глоба между 30 и 200 лв., а на един е наложено задържане от 5 денонощия. 1 нарушител е предаден на Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, тъй като е роден през 1991 г. Две от делата са прекратени и две са отложени.



УКАЗЪТ

Според УБДХ дребно хулиганство е "непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс". За хулиганство НК предвижда до 2 години затвор. Когато то е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато се отличава с изключителен цинизъм и дързост, наказанието е до 5 г. затвор. Когато е опасен рецидив, санкцията е от 1 до 6 г. решетки.

Актовете се съставят от МВР, но до 24 часа след това преписката се внася за решаване от районния съд или се прекратява.

Прокуратурата се уведомява за внасянето на преписката в съда. (По правило обаче държавното обвинение не праща представител по такива дела - бел.а.) Той заседава еднолично в открито съдебно заседание веднага или не по-късно от 24 часа от постъпването на преписката.

Според правилника за прилагане на УБДХ на лицата, извършили дребно хулиганство, се издава писмена заповед за задържане. В нея се вписват:

1. името, длъжността и местоработата на служителя, който я е издал;

2. основанието за задържането;

3. данни, идентифициращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 64 от ЗМВР, както и правото му:

- да обжалва пред съда законността на задържането;

- на адвокатска защита от момента на задържането;

- на медицинска помощ;

- на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си;

- да се свърже с консулските власти на съответната държава, ако не е български гражданин;

- да ползва преводач, ако не разбира български език.

Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да ги упражни или не.