Най-дълго задържалият се на пловдивска сцена спектакъл е комедията "Да строим завод". Тя се поставя вече пети сезон и е едно от изключително скъпите зрелища в страната. Финансира се с народни пари и до момента е глътнала почти 30 милиона лева. Актьорите в главната роля понякога се сменят - в миналото беше чичо Иван, сега е бате Славчо, но това не пречи на представлението като цяло, тъй като и двамата играят еднакво.

Сюжетът е един и същ - всяка зима, точно подир новогодишните празници, общинското ръководство заема характерна поза и обявява на гражданството как аха-аха и до пролетта градът ще си има завод за преработка на отпадъци. Само трябва да се даде тука още някой и друг милион, за да се свършат едни довършителни работи. Местните медии винаги са щастливи да чуят това и с ръкопляскания и патос го обнародват по челните си страници, а народонаселението чете и цъка с език. Накрая заводът не тръгва, за да може театърът да се изиграе и на следващата година.

Тази зима представлението беше поставено на 14 януари. Преди обяд кметът на Пловдив Славчо Атанасов от ВМРО, дясната му ръка и негов съпартиец Петко Атанасов, зам.-кмет по общинската собственост (който - виж ти случайност - беше дясна ръка и заместник по същото и на предишния кмет Иван Чомаков от СДС), и зам.-кметът по икономика Александър Константинов от БСП посетиха бъдещия завод. Там се запознаха с обстановката, а следобед бе направено изявление, че всичко е наред, парите се усвояват по план и през май пробно ще бъдат включени първите инсталации. Всеки, който се е поразходил из празните халета на завода, може да установи с очите си, че подобно "пробно включване" няма да се случи нито тази, нито вероятно и следващата пролет, но това са подробности. Както е подробност, че още през 2007 г. Агенцията за държавна и финансова инспекция разкри, че



самото изграждане на завода в момента е незаконно



и съответно всяко наливане на държавни пари в него е равносилно на престъпление. В цели 37 страници се съдържат заключения и констатации на нарушения, съпътстващи цялата одисея на бъдещия завод от самото му начало.

Сагата започва през 2003 г., но тогава все още се говори само за "предприятие с депо за третиране на битови отпадъци", не и за завод за преработка. Такава е и обявената обществена поръчка. Въобще не се споменава по каква технология ще става всичко и какви лицензи ще се издават. С което на практика общината сама слага началото на тайните и загадките около бъдещия градеж. В разгара на лятото на 2003-та, когато почти целият политически елит на Пловдив е на почивка, кметът обявява победителя и подписва договор с него. Печеливш се оказва създаденият през същата година консорциум "Екологичен завод", в който влизат фирмите на двама пловдивски бизнесмени - Атанас Търев и Петър Станчев. Първият е и спортист - в миналото е бил шампион по овчарски скок, а вторият е и хотелиер. Консорциумът се задължава да изгражда, а общината - да плаща. Изчислено е, че



сумата ще е в порядъка на 30-37 млн. лева



Толкова много пари не може да се разминат без апетити да бъдат прилапани на бърза ръка.

Решено е депото, което все още не е завод, да се изгражда на 35 километра от Пловдив, на територията на някогашния металургичен гигант "Стоманолеене" до село Шишманци, което е част от община Раковски. Тази гордост на социалистическа България, простираща се върху 200 дка площ, е оцеляла до 1996 г., когато е фалирана. От нея са останали празни халета и много скитащи се гладни кучета. А в самото Шишманци - няколко панелни блока, строени специално за работещите стоманолеяри, които сега изглеждат като че ли са бомбардирани.

Изглежда единият от двамата основни първоначални съдружници в начинанието - спортистът Търев, е бил по-хитър, защото консорциумът е така създаден, че да може по всяко време в него да се извърши преврат. А Търев прави точно това. Първоначално той е изграден от четири фирми - смолянските БКС, "ЕкоГлобал" и "Брейнсторм 2001" и "Екологичен завод" АД - Пловдив. Последните три се представляват от изпълнителния директор на "Брейнсторм". През 2006 БКС се оттегля сама от консорциума, а на 6 декември останалите три си провеждат уникално общо събрание. То е свикано, реализирано и гласувано само от един-единствен човек - Донка Николова, която е съсобственичка на "Брейнсторм". Госпожата сама е предложила дневен ред, сама го е одобрила, набелязала е решения, после ги е гласувала и накрая с пълното си единодушие е изключила от консорциума фирмата на Станчев "ЕкоГлобал".

Финансовата агенция пише в заключенията си, че това общо събрание е незаконно. То е проведено в нарушение на устава на консорциума, който предвижда свикването му да става с писмена покана с тридневно предизвестие до всички съдружници, в която да има и дневен ред. Станчев твърди, че не е получавал такава, а в депозираната към документите на консорциума покана пък дневен ред няма. Неговата теза е, че го изгонили от консорциума, защото разкрил "огромна афера с държавните пари и как част от тях



отиват за финансиране на политици и магистрати"



Станчев показва и документи, писани на ръка от хора на "Брейнсторм", където има посочени някакви проценти, които пък, пак според Станчев, показвали какви суми на кой политик са преведени. Разбира се, бившите му съдружници отричат всичко това. От три години Станчев води дело срещу Търев, но засега не го е спечелил. Самият Станчев е известен в Пловдив с това, че понякога говори прекалено много и казва неща, в които и той не е съвсем убеден - от поименно назоваване на корумпирани политици до сексуалния им живот в най-големи подробности.

Характерно за терена на бъдещия завод е, че до 2005 г. той вече е изцяло собственост на фирми от консорциума, а община Пловдив не притежава там ни една тревичка. Тъй като кметът Чомаков няма как да извади от общинския бюджет толкова много пари за завода, а целево финансиране от държавата не може да се иска за изцяло частни предприятия, е извършен следният хитър маньовър. През 2005 г. "Брейнсторм 2001" доброволно дарява на общината 200 квадрата от терена на завода и няколко халета, които са заведени под формата на акции от другата фирма "Екологичен завод". Самото дарение е направено при куп условия, основното от които е, че няма да е в сила, ако до средата на 2005 г. държавата не отпусне поне 10 млн. лева за бъдещия завод. Същевременно дарената собственост е за около половин милион лева. Едно нищо в сравнение с десетките милиони, които частният консорциум чака да прибере. Кметът и хората му очевидно са се направили на приятно разсеяни, че дарената земя не е тази под дарените постройки. С други думи, частникът си оставя вратичка в бъдеще да иска наем за терена под вече общинските халета. Но пък с тази общинска полусобственост вече може да се кандидатства пред правителството за пари. Въпросът как така общината поема ангажимент да осигури пари от кабинета остава открит.

Министри и чиновници вероятно също са били все така разсеяни, защото на 14 април правителството на НДСВ одобрява отпускането на 37 107 354 лева за завод, който все още няма строително разрешение, лиценз за преработка и договор с фирма-консултант (такъв все пак е сключен, но на 28 април). Въпреки това е възложено на "Публични инвестиционни проекти" към Министерството на финансите да започне превеждането на сумите и веднага са дадени първите 9 милиона.

Нито в Пловдив, нито в Раковски някой се е интересувал от



мнението на обикновените жители при избора на технология на завода.



По света има два вида предприятия за боклуци. Едното ги изгаря напълно, а другото ги компостира, тоест обработва разделно. Именно втората система е избрана за Шишманци. При нея винаги остава необработен боклук в рамките на 30%, който трябва да се изхвърля на сметището. Другият проблем е, че не е изцяло автоматизирана. Отпадъците се транспортират върху поточна лента, а работници сортират пластмаси, стъкла, дървесина, хартия и биологично разтворими. Последните се оставят да изгният до тор, а другите се обработват. В края на поточната линия с магнит се отбират металите. Всичко останало се изхвърля. Целият този процес е съпроводен с огромна миризма и приток на всякакви насекоми. Въпреки уверенията, че в халето с работниците ще се впръсква специален обезмирисителен препарат, наличието на токсини във въздуха едва ли ще бъде премахнато напълно.

Фирмата, доставчик на част от оборудването, е френската "Тексем". Оказва се, че



тя не е производител, а само посредник



В документите й е посочено, че е изградила само още един такъв завод, и то във Виетнам. Дали производството ще е също толкова ефективно и в България, където през зимата температурите са много по-ниски от виетнамските, остава неясно.

Единственото разрешение за строителни дейности в бившия "Стоманолеене" е издадено от община Раковски на консорциума на 5.05.2005. Но то не е за строеж на завод за отпадъци, а само за реконструкция на халетата и оформяне на депо за боклука. През октомври 2007 г. консорциумът иска ново строително разрешение, за да може вече да гради завод, но главният архитект на Раковски му отказва. Мотивът е, че този бъдещ завод няма комплексно разрешително от екоминистерството. Това обаче не пречи на общинарите в Пловдив и на частниците от консорциума навсякъде да прилагат старото разрешително като все още действащо, за да оправдават получаваните от държавата милиони.

Само 12 дни след уникалното общо събрание с един присъстващ през 2006 г. е свикано и второ - този път с двама присъстващи, но пак от страна на частниците. Дошли са представители на "Брейнсторм 2001" и на "Екологичен завод". Въпреки че след направеното дарение на терени и халета община Пловдив вече притежава малко над 50% от собствеността, кметът Чомаков не смята за нужно да праща свой представител на това събрание (всъщност общината и до ден днешен не разполага с представител в консорциума). Двамата души, събрали се на общото събрание, единодушно решават да приемат в консорциума столичния оръжеен бос Николай Гигов. Така в компанията на строителите на завода и съответно на прибиращите държавни милиони се прикачват фирмите на Гигов "Еко тайм", регистрирана в София, и пловдивската със занимателното име "Скок-С". Държавните финансови инспектори пишат по този повод в доклада си, че Гигов и фирмите му "се явяват изпълнители на обществена поръчка, без да са кандидатствали за участие в процедурата по възлагане и без да са представили на комисията за класиране на кандидатите необходимите документи. Създаденият след 18.12.2006 г. консорциум не може да бъде легитимен изпълнител на договора за обществена поръчка". Там пише още, че бъдещият завод няма да е общински, тъй като основните терени под производствените халета са били и продължават да принадлежат на фирма "Брейнсторм".

Това обаче явно не притеснява нито правителството, нито общината в Пловдив, тъй като милионите все така си текат безпрепятствено към частния консорциум. До края на 2007 г. в неговите банкови сметки са налети 27 млн. лева, а почти година след излизането на доклада - през декември 2008-а, Министерството на финансите отпуска още 17 млн. лева. Три милиона от тях са преведени на Гигов и Търев, а останалите стоят на "отговорно пазене" в община Пловдив, както обичат да се изразяват ресорните зам.-кметове. Това пазене ще е от ден до пладне, тъй като след посещението на завода на 14 януари, за което стана дума по-горе, общинското ръководство отсече, че няма пречки и останалите пари да се преведат.

Сметката показва, че цели 43 милиона държавни лева за 6 години са налети в нещо, което все още е едно нищо. Колчем обаче човек попита примерно зам.-кмета Константинов, един от ресорните по проекта, как е възможно да се дават толкова много пари, получава следният отговор: "Ама, моля ви се, това е дори евтино. Ето - за завода за боклук на Бойко Борисов в София правителството ще даде дори 200 милиона лева, а във Варна пък имат проект за 120 милиона".

Финансовите инспектори разкриват и някои по-незначителни на общия фон нарушения. Първите 5 милиона за завода са налети още през далечната 2003 г. от общинския бюджет, но едва за 500 000 лв. от тях има фактури за какво са използвани. Причината е, че в самия договор с консорциума не е заложена точка, в която да са предвидени срокове за отчитане на превежданите пари.

Оказва се, че



нито държавата, нито общината се вълнуват как се харчат милионите.



От една страна, община Пловдив не е информирала всяко тримесечие "Публични инвестиционни проекти" (ПИП) как се изпълнява проекта, както е предвидено в чл.12 на споразумението за отпускане на милионите. От друга пък, ПИП не е съобщавал на общината за извършваните от него плащания и не е депозирал в Пловдив документи, с които да доказва преводите, което пък предвижда чл.15 от същото споразумение. Никой не е проверявал и дали доставяните материали са качествени, дали поръчките отговарят на необходимите строителни дейности. Финансовите инспектори са установили, че често се е работело наизуст, без предварителен план. Камъните за баластрата на една от клетките се оказали некачествени и е трябвало да се преработват. Покривните конструкции на приемния бункер, струващи 49 000 лева, пък били "много тежки" и конструкцията не можела да ги издържи. Оставили ги настрана като неизползваеми и поръчали нови. Там стоят и 82 анкерни болта за 118 000 лева, които артисали, понеже били изписани в повече.

Ревизорите са отбелязали, че копия от финансовия доклад са връчени на кмета Атанасов и предшественика му Чомаков в края на 2007 г., но няма данни двамата да са се притеснили особено. Чомаков и до днес твърди, че не е виждал никакъв доклад. От документите е видно, че след като чисто и просто е отказал да го получи, са му го връчили със свидетели. Той написал някакви възражения, които до едно са отхвърлени от Агенцията. Атанасов пък изобщо е неоткриваем за коментар. А неговите подчинени настояват, че при тях няма никакъв доклад.

За разлика от тях в Министерството на финансите са предприели друга тактика, за да игнорират заключенията на ревизорите. На 29.01.2008 г. зам.-министър Атанас Кънчев (от квотата на ДПС) се подписва първоначално под документ, с който приема данните от доклада. Само месец по-късно същият Кънчев праща писмо на кмета Славчо Атанасов, в което съобщава, че ще се прави нова ревизия и че



направените констатации за нарушения не са окончателни



"Навеждат се обстоятелства от значение за правилната преценка на фактите, послужили за съставяне на доклада... В Агенцията за държавна финансова инспекция бе проведена работна среща..., на която бяха представени нови доказателства и бяха дадени разяснения. На срещата се стигна до извода, че част от констатациите в доклада имат противоречив и неточен юридически изказ и не отразяват коректно реално стеклите се фактически действия. С оглед горното и с цел постигане на обществения ефект от работата на АДФИ, респективно МФ, с настоящото Ви уверявам, че АДФИ ще извърши повторна проверка на ревизирания период, която ще обхване и новопредставените доказателства. Предвид това... моля да приемете изводите в (първоначалния) доклад като непълни и неокончателни от фактическа гледна точка."

Единственият орган, който не отрича заключенията в доклада, освен може би горките съгрешили инспектори ревизори, се оказва прокуратурата. Макар и цяла година по-късно, окръжният прокурор на Пловдив Андрей Атанасов образува през октомври 2008 г. следствено дело. Той обясни, че тъй като случаят е от огромен обществен интерес, а материята - сериозна, делото е възложено на Окръжната следствена служба. Тя пък е поискала удължаване на срока на разследването и засега той изтича в края на този февруари.

В крайна сметка май има само един човек, който сериозно се вълнува от законността на завода и нарушенията, извършени в него. Това е изгоненият съдружник Петър Станчев. Доколко е безкористен, само той си знае. Откакто не е в консорциума, Станчев и хората му постоянно пращат сигнали до различни инстанции, сезират съда и прокуратурата, правят пресконференции. Само строителната инспекция са я сезирали поне дузина пъти. Нейните служители така и не успяват да констатират законен ли е този завод и дали там се строи в нарушение на първоначалното строително разрешение. Няколкото опита на инспектори да проникнат вътре са осуетени, тъй като в завода все нямало кой да ги пусне. Поне така е посочено в купищата констатации, подписани от пловдивския регионален началник Елена Видевска.

Репортер на "Сега" пък влезе от раз. "Ето тук ще е бункерът за депониране на боклука, тук ще са камерите за ферментация на биоотпадъците, а ето тук ще минава поточната линия за сортиране", обяснява със замах Георги Начев - главният инженер на несъществуващия завод. В един склад сгушени стоят машините на предприятието, част от които са доставени преди повече от година от Франция. Другата част са български. "Чакаме само да дойдат френските специалисти и да ги монтират", казва инженер Начев. А кога ще тръгне заводът? "Ми към края на 2009-а, може би в началото на 2010-а да направим пробните изпитания", гласи отговорът. Значи комедията "Да строим завод" ще има поне още едно сигурно представление в Пловдив.