В пощенската кутия на приятеля ми Венко вече няколко пъти се открива едно и също послание: "Бъдете европейци! Не давайте пари на тази държава, защото ще бъдат откраднати!" Венко понякога ги носи в кафенето, събира ги, датира ги и им слага номера. В компанията се въртят различни идеи и предположения. От чисто техническото да се предпази гражданинът от неразумно плащане на данъци - до дискретното предупреждение във втория план, че може отново да изберем онези, които ще ги задигнат. Това впрочем може да се прочете и във вестниците, но призивът за европейски подход към собствените ни пари прави впечатление. Никой досега не бе го извъртал така - а си струва. Още повече че парите от данъците ни отдавна се изравниха с европейските: като ги спрат от Брюксел, заместват ги с нашите. Някак бързо и неусетно стана това - въртят ги вместо еврото и хич дори не се усеща разлика. Освен дето нашите са им по-сигурни и по-достъпни и могат да ги ръсят без формалности. При условие че сме ги избрали. И че сме си платили данъците. Такова ще да е внушението и на тези нетърпящо възражения предупреждение: да бъдем европейци и да им спрем парите. Т.е.



сами да си бъдем Европа

Ех...

Подобни идеи неизбежно избликват пред всички избори в България. Едно, че в предизборната борба обвиненията в корупция и далавери на управляващите стават всекидневни. И второ, че именно предизборно крадците от властта се развихрят да ометат всичко, което невнимателният данъкоплатец е внесъл в съкровището. Защото, докато битовият апаш задига онова, което лежи неприбрано, крадецът от политиката плячкосва най-вече прибраното - подредено и дори (в редки случаи) заключено. Защото... Ами



защото вълкът яде и броено



В "Нерви и утехи" тази тема изниква периодично, винаги свързана с предизборната суматоха. Не мога да се отърва от сравнението с германския магазин, където нахлули един самолет "руски" немци от Сибир, великодушно върнати във фатерланда след няколко века разселвания и заселвания из евразийските пространства. Хорицата получили по хиляда марки като първа помощ на новото място. Но влезли в магазина и с едното влизане ги похарчили до пфениг. Защо? - питали медиите. Оказало се, че, омаяни от изобилието, но и обучени на бързина от хроничния съветски дефицит, новодошлите въобще не допускали, че до сутринта в магазина ще остане някаква стока. Не повярвали, че там магазините ще са всеки ден пълни и че занапред ще имат и друг шанс като купувачи. И пазарували като за последно...

Така и всички управляващи от всички правителства, при всеки поредни честни избори превръщат държавата в



един денонощен магазин,



който ще напуснат само като го изпразнят и ометат докрай. Те също не разчитат на следващ шанс и често са прави: които от тях пазаруваха нехайно или дори само хаотично, те оставиха на противника пълни рафтове. Защото изборите са битка без компромис - тактиката на изгорената земя не е само военно понятие. След някои политици във властта дори трева не никне.

Някои раздвижвания напоследък издават, че този път партиите ще търсят съвършенство в опоскването на благата и сумите. Към възлови места се насочват личности, които дори амбиции за политика не са заявявали, с далавери някакви се препитаваха, а между тези далавери с най-разпространената - нищо да не правиш и да ти плащат за това. Тези между тях, за които сега се узнава, а и онези, за които се мълчи (те са повече), минават за хора без дарби, но и без характер, обикновени лентяи и интриганти, в голямата си част вече



изобличени, но и по този начин легитимирани



- доносници, връзкари и въздухари. Между тях можете да видите и приятели по ловни дружинки, и съседи по къмпинг, и компания по разхождането на пудели и болонки, както и по-сериозното - домакини на любовни гнезда, предвидливо услужващи с ключ на перспективни деятели. Това са само някои от конкретните сюжети през този предизборен сезон, а иначе възможностите са необхватни. В повечето случаи такива лица са предмет на безшумните назначения, които се разгръщат във ведомствата и които не се очертава да са с продължителност, която да надхвърля изпитателния срок на един държавен служител. Най-вероятно това ще се окажат



юнаци за еднократна употреба



- колкото да извадят на рафта, да похарчат или просто да подпишат онова, което партии и покровители са си разпределили и заплюли. С тях властта се чисти от последните, които не са склонни към подобни услуги. Самият парламент й осигурява простор за действие, като отлага влизането в сила на непредпазливо приети закони, които уж трябва да пресекат корупция и разхищения.

Магазинът минава на денонощен режим. Персоналът ще се справи, без съмнение. Но сравнението вече издиша. То просто съдържа заблуда: от този магазин никой не купува. Тук никой не плаща. От този магазин всичко се изнася. Тук сравненията не работят. Защото в наши дни българско значи несравнимо...