Един след друг в обратен ред лидерите на трите водещи политически партии в Израел се появиха по телевизията в нощта на изборите на 10 февруари и обявиха победа. Това беше умно, след като никой от тях не удържа наистина победа. Авигдор Либерман, чиято крайна антиарабска партия "Нашият дом Израел" се класира трета, се появи пръв на екрана. Партията му набра сили през последните седмици и сега, както заяви той, ще е ключът към формиране на коалиция на мнозинството в 120-местния Кнесет. Може би. Бенямин Нетаняху, чиято партия "Ликуд" стана втора, говори след него. Той каза, че е спечелил, защото "Ликуд" е водещата дясна партия и консерватори от различни крила са спечелили мнозинството от местата в Кнесета. Нетаняху очакваше сериозна победа, но подкрепата за него спадна през последните дни преди вота. Последна беше Ципи Ливни, чиято умерена партия "Кадима" спечели едно място повече от "Ликуд"... но също не победи в истинския смисъл на думата, защото Нетаняху е прав: на него сигурно ще му е доста по-лесно да състави парламентарно мнозинство, отколкото на Ливни.



Израелците бяха едновременно разтревожени и въодушевени от резултатите



Кампанията не беше вдъхновяваща. В надпреварата липсваше Барак Обама. Дори горещият кандидат Либерман бе безличен оратор. За израелците - нация от политикани, последиците от изборите ще са по-забавни от кампанията: предстои увлекателен танц, в който различните участници пристъпят във всички посоки в търсене на формула за управляваща коалиция. За останалата част от света обаче резултатите са причина за загриженост. А за администрацията на Обама Израел ще е още по-голямо външнополитическо предизвикателство от преди - особено ако екстремистите на Либерман се присъединят към правителството, както се очаква.

И ако никой от победителите не е истински победител, то губещият - израелската левица, определено загуби. Традиционните либерални партии - "Партията на труда" и "Мерец", са покосени. Техните поддръжници преляха към умерената Ливни с надеждата да предотвратят победа на Нетаняху. След войната в Газа движението за мир изглежда безсмислено: палестинците са разбити, неспособни да се управляват, а още по-малко да преговарят за мир. Най-известната фигура в израелската левица е лидерът на "Партията на труда" Ехуд Барак - човекът, планирал и провел войната.

От всички оратори в нощта на изборите



Либерман изглеждаше най-уверен



Подкрепата за него нарасна след войната, подсилена от еврейския гняв към израелските араби, някои от които подкрепяха "Хамас" и вееха палестински знамена в хода на операцията. Либерман каза, че Израел трябва да се бие с "Хамас", както "САЩ сториха с японците", в което мнозина видяха предупреждение към невинните израелски араби, че може да се озоват интернирани в концентрационни лагери. "Либерман създаде класическа европейска антиимигрантска партия", казва Даниел Леви, бивш участник в израелските екипи за преговори. "Само че неговите поддръжници са имигрантите, а тяхна мишена са хората, които открай време са по тези земи".

Наистина голяма част от подкрепата за Либерман идва от средите на най-скорошните имигранти - руснаците, етиопците, бежанците от ислямските гонения. За тях призивът на Либерман за подписване от всички израелци, включително и от арабите, на клетвени декларации за лоялност звучи като условие за гражданство. Но налице е и хладният гняв сред повечето израелци, които приеха връщането на Газа на палестинците, а тя се оказа в ръцете на "Хамас", въоръжаван от Иран и всекидневно обстрелващ с ракети израелските градове. "Трябва да сразим терора и да елиминираме "Хамас", заяви Либерман в изборната нощ и обяви цената за включването си в коалиция. "С "Хамас" примирие не може да има. Не може да има преговори - преки или непреки".



Та кой е този Либерман и откъде дойде?



От същото място, откъдето дойдоха Ливни и Нетаняху - от "Ликуд". "Либерман беше шеф на кабинета на Нетаняху, когато Биби бе премиер", каза ми ветеран в "Ликуд". "Той и Ципи бяха много близки". Либерман напусна екипа на Нетаняху и зави надясно в края на 90-те години; Ливни зави наляво и се присъедини към умерената партия "Кадима" на Ариел Шарон. Преди изборите Ливни каза, че ако спечели, ще покани Либерман в коалиция, което е показателно за умереността в израелската политика в наши дни. В часовете след изборите повечето медии и политици допуснаха, че партията на Либерман ще бъде поканена да се присъедини към която и да е коалиция, което е знак за нарастващата изолация на Израел от света.

Сега на САЩ ще им е много по-трудно да продължат с недвусмислената си подкрепа, ако в израелското правителство влезе откровено антиарабска партия. Израелската нетолерантност ще отекне в целия Близък изток. Тя ще направи още по-трудно сътрудничеството с Израел за умерените му съседи като Египет и Йордания и ще превърне в невъзможно помирението на Израел със Сирия и Саудитска Арабия.

Разбира се, има и алтернатива - центристка коалиция между "Кадима", "Ликуд" и "Партията на труда". Но тя ще изисква истинска сдържаност и единство - качества, смазали досадата и възмущението на мрачната израелска зима на победата.