|
| Димитър Денков |
След което последва алалията...
Миналата седмица стана въпрос за аномията като обществено разстройство, следващо от разпадането на институции, основани на солидарност. Пропуснах да спомена, че особен неин белег е алалията, пълната или частичната загуба на реч. Все пак тогава в центъра на вниманието бяха приказливият столичен кмет и последвалото кудкудякане по етническия въпрос и качествата на видовете електорат. Сега има добър повод да се запълни този пропуск.
По-старата специализирана литература, водена от просветителските представи за свързаната реч като условие за пълнолетие и вменяемост, с алалия обобщава всички словесни разстройства. По-новата го използва най-вече за липсата на способност за членоразделна реч у деца поради недоразвитие или поражение в лявото полукълбо на главния мозък. Наред с причините в телесното устройство има основания да се приеме, че тя следва и от външни условия, които вкарват децата в руслото на социалната олигофрения. Рядък случай е синдромът на Маугли при хора, отглеждани от животни; понякога това е по-благоприятно от човешката семейна среда. Среща се в семейства, където словесната практика са ограничава със стотина думи, повечето за обикновени предмети и първични жизнени усети - за глад, жажда, болка и т.н. Алалици са и ония, чийто речников фонд изцяло е придобит от електронни медии и особено от реклами; в тяхната реч липсват свързващи думи, свеждат сложни ситуации до прости предмети, говорят с междуметия и хълцания. Така алалията може да се търси не само сред деца, но и при възрастни; не просто като загуба на реч, а като обществен симптом, разкриващ политическа непълнолетност.
След двайсет години демокрация, чието видимо достойнство наред с банани през цялата година комай са само две свободи - на словото и на напускането на страната, никак не е случайно, че подхвърленото от президента и съветника му бе посрещнато с мълчание. Разбираема е алалията на медиите, чиято втренченост в "новините" забравя старата поука, че когато заплашват някого днес, утре току-виж дошъл и твоят ред. Само три-четири пуснаха кое-що за случая. Разбираема е и алалията на т.нар. политически сили, които бранят демокрацията само тогава, когато е в тяхна изгода. Но най-разбираема е реакцията на самото президентство. Пет дена оттам - реторични въпроси в стил "Ама сериозно ли вярвате на твърденията на "Сега"? Или изместваща проблема ехидност, все едно че напоследък не четат и "Монитор": не знаели, че "Сега" бил орган на "Овергаз" и дори на "руските газови интереси". По тая логика "Сега" може да се окаже и орган на дружеството за опазване на редките видове, на българските душмани в ЕС и специално на ОЛАФ, на съюза на писателите, та дори и таен официоз на крайните еротомани, доколкото понякога в събота пуска актови фотографии. Извън това, че с форума си е в основата на всички подмолни движения в интернет и даже на няколко развода.
Но тъкмо по тази логика - нищо до в. "Сега" за в. "Сега" от засегнатите; нито опровержение, че президентът и негов съветник не говорят така; нито намек, че институцията ще постъпи, както следва, ако наистина се накърнява престижът й с тези и тези публикации.
Естествено, това не е характерно само за президентството. Така мълчи или говори с недомлъвки всяка власт у нас. Държавните ни бащи и братовчеди често пъти реагират невротично, когато чужд вестник, радио или телевизия пуснат за тяхната си публика материал, "накърняващ образа на България и българския народ". Но още по-често изпадат в речеви ступор, както стана и в случая, съвсем по маниера на оня загрижен татко, дето пердаши децата си, които реват: "Защо бе, тате?": "Млък, че комшиите ще чуят; щом сте дома, т'ва е!". Те имат ясното съзнание, че заговорят ли открито и отвърнат ли честно на въпросите, ще накърнят системата за запазване и увеличаване на богатството и привилегиите в собствените си "обръчи". Затова на думи властите може да са разделени, но в действителност са преплетени за сметка на цялото общество, чиито устои отдавна са подрити точно от алалията за едно и логореята за друго. Поради което то рядко обръща внимание на терзанията за държавността, не броим ли поредния скандал, поредния разстрел, поредния доклад, посрещани от публиката с междуметия и хълцания пред телевизионния екран. В повечето случаи - злоради. Така е, когато политическото се разтвори в търговското, а нравственото - във взаимноизгодното.
Тази обща алалия е болестна. Нещо повече, тя далеч по-сигурно разклаща държавата отвътре, отколкото един вестник, пък бил и "Сега", а не например "Искра".
Що се отнася до външния облик, много по-показателно от всички приказки е, че при посещението си в Москва президентът Първанов открил на "Манежа" изложба под чудния надслов: "Болгария сегодня. Недвижимость, туризм, вино". Да се чуди човек защо съобщението за тая изява набързо изчезна от сайта на президентството. В съзвучие тъкмо с исканото благоприличие и с рекламата на покупко-продажбите девизът на изложбата е далеч по-вчесан от откровено сводническия слоган, с който министърът на държавната администрация отдавна примамва у нас чуждите инвеститори: wine, weather, women. Und Kinder! подскачат тук немските педофили, но това е съвсем друга тема. По пътя на асоциациите тя ни води до устоите на държавността в други институции, където също злорадстват, че "Сега" може да го закрият. И какво от това? Ще настане една държавност - мечта: художествена гимнастика, съчетание с обръч...
-------------------------------------------
P.S. Този брой на "Сега" е приключен редакционно преди гостуването на президента Първанов в "Панорама", поради което в статията не е включена изявата му там.
Поради тази причина предпочетох "Комиците" пред клоуна Гоце....
) всеки дебат вече ще е в каналите на Гоцевата държавност.
, но ако играта загрубее ще се включат и те. На страната на по-силния спонсор... 
ЩАСТИЕТО е ЕТИЧЕСКА категория ... То бива мислено и сетивно преживявано , не само при "съобщаване" на един индивид с друг , но и в по-широкото "общуване" между им , в конкретни общности и особено в "общността на общностите" , сиреч Обществото ... В общуването се "систематизира" и пространството на "общия" ни живот , в който щастието безусловно доминира над всички "други" /включително и над Политиката/, като безусловен приоритет "по подразбиране" в системата на нашето себепознание ... Хората се раждат , за да стигат и преживяват щастието си , навсякъде и там , където имат добрата си "обща" практика , а най-вече и политическа ... Като сети , че Президент Първанов третира темата за щастието /на хората , Господи/ , като НЕполитическа , кучето ми в трети ден е нещастно ... 
