Д-р Стефан Константинов е роден през 1966 г. в Кюстендил. Завършил е Медицинска академия в София през 1989 г. Има специалност по акушерство и гинекология. Работил е 6 г. в Тунис, в момента практикува в областната болница в Кюстендил. Бил е секретар на регионалната лекарска колегия в града, от 2008 г. е неин председател, а през януари беше избран за зам.-председател на Българския лекарски съюз.
- Д-р Константинов, едно от първите неща, които поиска новото ръководство на лекарския съюз, е предоговаряне със здравната каса на цените на медицинските услуги. Смятате ли, че е възможно тази година те да се увеличат?
- Първото нещо, което поискахме, бяха разговори с НЗОК. Умишлено не акцентираме на цените, въпреки че това е най-големият интерес на колегите и на цялото общество. Но в едни преговори цените са един детайл. Принципно увеличение е възможно, защото касата има един хубав резерв от 240 млн. лв. Тоест, след 6 месеца ще се знае как върви изпълнението на бюджета на НЗОК и как могат да се ползват тези пари.
- Този резерв е ежегоден и всяка година така или иначе отива за плащане на медицински дейности.
- Факт е, че такъв резерв има. Ще ме радва тези пари да не отидат за плащания към нови болници, което е много вероятно да стане, а да отидат директно при изпълнителите на медицинска помощ. Единият вариант за повишение на цените е този резерв. Факт е обаче и че здравната вноска е увеличена от т. г., предвижда се да влязат повече пари за сега като резерв в касата и с решение на Народното събрание част от тези пари могат да бъдат дадени. За последните 3 г. е имало само едно увеличение на цените - средно с 10%
- Защо смятате, че касата не бива да финансира нови болници?
- Мен, като част от ръководството на БЛС, много повече ме вълнува това, което ще получат изпълнителите на медицинска помощ. Когато има много болници, средствата се разпиляват в много посоки - било то в чисто административни разходи или под формата на печалба, когато става дума за частни лечебни заведения. При общинските и държавните нещата са малко по-различни.
- Всички те работят с еднакви цени.
- При частните болници има уклон при избора на клинични пътеки. Не се правят частни болници по всички специалности, а в точно определени сектори. На това се дължи парадокса, че ние винаги казваме, че парите за здравеопазване не стигат, а в същото време се отварят частни заведения. Как така парите са малко, а се строят частни болници? Отговорът е в това - да се види каква е структурата и какви лечебни заведения се отварят. И ще видим, че има пътеки, които са прилично финансирани и други, които са просто за подпомагане на социална функция.
Въпросът за новите болници е изцяло от компетенцията на здравно министерство и на политиците. Те трябва да решат трябва ли да има здравна карта, особено за болничния сектор. Аз не съм против болниците да са частни, държавни или общински, но трябва да се знае колко болници имат право да сключват договори със здравната каса. Ако частната болница е по-добра от държавната - нека тя да остане и тя да се финансира от НЗОК. А другите могат да излязат на кешовия пазар. Но не е реално постоянно да се отварят нови болници и всички те да работят с касата.
- Съгласен ли сте с това, което здравната каса твърди от години - че болниците надписват?
- Има феномен на повишена хоспитализация. Наистина в системата се въртят повече болни, отколкото са реално болните в страната. От тази гледна точка съм съгласен. Не съм съгласен, че здравните заведения точат пари просто така - записват някой, който дори не знае, че е болен. Сигурно има и такива случаи, но много често, когато един пациент влезе в болница с дадено заболяване и има и съпътстващи заболявания, минава по няколко пътеки, а може да му се окаже необходимото лечение в по-разумен период. Но болницата няма сметка да го прави, защото на нея ще й се плати за една пътека, а не за няколко и затова го хоспитализира няколко пъти. Лошото е, че има тенденция тази практика да се разраства.
- Какво може да се направи, за да спре тази практика?
- Лично мое мнение е, без да ангажирам лекарския съюз, че може да се помисли за някаква форма на доплащане, която да се явява като контрол от страна на пациентите. Например при пациент, който е със заболяване, което може да се излекува вкъщи, но може да бъде приет и в болница. Ако той знае, че в болницата ще му струва Х лева доплащане, сериозно би се замислил дали няма вариант, при който да се излекува вкъщи. Това нарушава принципа на солидарността, но реално го има и в момента.
- Да, има потребителска такса, която е 4.80 лв. за ден престой в болница. За беден човек това са доста пари, но не спира свръххоспитализацията.
- Много от бедните хора са освободени от потребителска такса. Аз съм на мнение, че принципно достъпът на българите до здравни усглуги е много лесен. Но достъпът до качествени услуги е неясен, защото нямаме критерии за подобна яснота. В България можеш да постъпиш в болница, без да си плащал 10 г. осигуровките, като внесеш минимална сума - 200-300 лв. И срещу това да си направиш сърдечна операция. Това не е нормално. Трябва да се затегне този режим. Бедните да плащат или малки суми, или държавата да ги осигурява, но ако човекът е бил недобросъвестен и не се е осигурявал, защо ние солидарно трябва да платим лечението му?
- Масово от страна на лекарите се чува, че са нужни повече пари. Но не се говори за качество. Какво ще направи БЛС за качеството на медицинската помощ - спазването на етичните правила, медицинските стандарти?
- За да имаш пациенти, трябва да си добър лекар. Но лекарят трябва да полага грижи за своето образование. Лекарският съюз има една много важна функция, която беше неглижирана и доста изкривена досега. Това е продължаващото обучение. Едно от първите неща, което създадохме, е експертен съвет с представители на научната общност, където да се решат тези въпроси. Имаше доста проблеми досега, в един момент се стигна дотам, че точки за продължително обучение се даваха при посещение на форуми на фармацевтични компании, което е изкривена през призмата на комерсиалната информация. Идеята ни е да го направим както е по света.
- Трябва ли продължаващото обучение да се обвърже пряко с работата на лекарите - например по-високо заплащане или обратното - отказ на договор от касата при непокрит минимум точки?
- Има два варианта по света. Едното е просто да има продължително обучение, човекът събира точки и казва - аз съм добър. А другият е да има рестрикции или поощрения. Според мен на този етап поощрения няма откъде да дойдат. Рестрикции в началния етап също няма да са много удачни. Може би, ако направим системата да работи така, че да се дават точки за научни прояви и истинско образование, след година-две може да се помисли дори за някакви рестрикции.
По отношение на етиката - етичните комисии не работят. Смятам, че централната етична комисия трябва да има по-сериозни правомощия. Аз съм бил председател на регионална колегия. Там се знаем всички лекари и е много трудно, когато има етичен проблем, да накажеш колега, с който делиш кабинет. Освен това случаят на лекаря, чието поведение ще бъде разглеждано, трябва да бъде представен на малко по-високо експертно и професионално ниво. Трябва да има промени и да се отнемат права, защото наистина има крещящи случаи, като например лекар да ходи пиян на работа.
- Не трябва ли да има повече наказания при случаите на искане на пари?
- При тези случаи БЛС съюз е една от страните, но не бива да забравяме, че има и съд. Всеки може да се обърне и към съда, там се налагат сериозни наказания, знам за колеги, осъдени на много сериозни суми, забранено им е да практикуват. Комисията по лекарска етика трябва да се занимава с такива случаи, толкова фрапиращи, че увреждат имиджа на лекарския съюз.
По отношение на искането на пари понякога нещата се тълкуват превратно. Пациентите понякога искат неща, които са извън заплатените от НЗОК и има регламент да си платят на касата на болницата, но част от тях го приемат с неохота. Но тук трябва да има ясен регламент, да се каже - касата ви поема това, а това - не, и цената му е такава. Защо при зъболекарите не се говори за корупция? Защото там нещата са ясни и всичко се плаща. А при нас сега се твърди, че всичко е безплатно, а всъщност не е, има голям сив сектор.
- Смятате ли, че трябва да се свие пакетът услуги, които здравната каса плаща?
- Да, като това, което не се покрива от касата, да се даде възможност да се поема от допълнителните фондове. В НЗОК да остане пакет, който да гарантира спешни състояния, раждане и т.н., но без по-малките процедури, които не касаят живота на пациента, по-модерните методи, които могат да се покриват от фондовете.
- Така ли трябва да се развие промяната в осигуряването - да няма пълна демонополизация на НЗОК?
- На мен лично най-разумно ми се струва да не разрушаваме това, което имаме. Демонополизацията трябва да е частична - касата да покрива всички граждани, осигуряването да е задължително в нея както сега, но пакетът й да се свие, а допълнителните фондове да поемат услугите, които не плаща НЗОК.
- Смятате ли, че лекарският съюз трябва да остане в този си вид?
- Задължителното членство трябва да остане, но структурата трябва да претърпи промени. Трябва да има нов устав и промени в закона за съсловните организации. Да се даде по-голяма автономия на различните специалности. БЛС да има няколко общо функции - да знае колко са лекарите у нас, кой може да практикува, да решава общите въпроси на етиката, на правилата за добра медицинска практика - те са универсални за всички лекари. Но е абсурд както досега няколко човека от управителния съвет при преговорите с НЗОК да решават всички въпроси като пенкилери. Това трябва да са експерти, които работят това, което се договаря. Под шапката на БЛС трябва да се даде и стимулира сдружаването на различни специалности, защото те знаят най-добре какво искат.













