7 февруари 1991 г., Маастрихт, столицата на Лимбург - една от провинциите в Нидерландия (грешно наричана Холандия, защото Холандия, северна и южна, са само две от дузината провинции на кралството). 12 държави от Европейската общност подписват Договор за Европейския съюз, уговарят единна валута - еврото, като поемат задължение да спазват някои правила, за да бъде новата единна валута стабилна.



Правилата на стабилността,



познати като "маастрихтски", са писмено поета клетва на държавите в еврозоната. Те гласят: никоя държава няма да поема дълг, надвишаващ 60% от брутния вътрешен продукт (БВП); никоя държава няма да поема повече от 3% от БВП нов дълг годишно. Ако някоя държава наруши клетвата, Европейската комисия ще я предупреди (със "синьо писмо"), а ако това не свърши работа, ще я глоби с 0.5% от БВП. Напомням тази клетва, защото е много показателна за т.нар. европейски правила. Нали като стане дума за Козлодуй, винаги се намира някой европейски чиновник да издуе бузи и да рече pacta sunt servanda (договорите задължават). Като трябва да се намачка някоя трето качество държавица, например България - Sunt servanda! Да знаете някоя държава да е глобена за свръхдълг? За големите батковци "правилата" са само една идея; стане ли досадна, я прогонват като конска муха. Напук на надуханите фрази



всеки варди своя интерес



без значение какво става с правилата и с интересите на другите. Затова дори в най-добрите години държавният дълг на европейските държави бе далеч над обещаното. Вземете 2007 г. Средният държавен дълг в еврозоната е 66.3%. Шампионите са далеч по-задлъжнели: Италия - 104.1%, Гърция - 94.8%, Белгия - 83.9%. Сега, когато кризата вилнее, всяка от държавите в съюза задлъжнява колкото може повече, за да крепи собствените си банки и фирми. Затова през 2009 г. се очакват рекордни дефицити: поне 11% в Ирландия, Испания - 5.8%, Португалия - 4.6%, Италия, Гърция и Франция - над 3.5%. Такива бюджети са приели. Още е февруари, а по нищо не личи кризисните процеси да се влияят нито от предприетите мерки, още по-малко пък от "сигналите" на правителствата. Предполагам, че



реалният ръст на дълга ще е двоен



над очаквания днес (няма страшно, прогнозите ще се сбъднат - до края на годината ще ги променят няколко пъти). А очакваният размер на дефицита (отношението дълг/БВП) - както от натрупания дълг, така и от разпада на икономиката. Сегашните сметки са правени при очаквано свиване от едва 2%. Да, но през декември БВП на страните в еврозоната спадна с темпове между 3 и 9% за година. Естествено, че върху по-ниския БВП дългът натежава повече. Затова е трудно отсега да определим



бремето на антикризисните програми



Да вземем Германия. Първият пакет с помощи беше за 11 млрд. евро (0.5% БВП), ефектът - никакъв. Сега приеха втори пакет за 50 млрд. евро (2% БВП). Отделно за капитализиране и национализиране на банки и фирми правителството гласи 80 млрд. евро (3.2% БВП). Дотук са само мерки, които изискват реални, живи пари на сума 5.7% от БВП. Освен разходите и инвестициите се предвижда държавата да поеме 100 млрд. евро гаранции, за да разпъне защитния си чадър за фирмите, и 400 млрд. евро гаранции за стабилизиране на банките. Вярно, че да дадеш гаранции не е като да платиш. Ако магията действа, гаранциите може никога да не бъдат предявени за плащане. Ако заклинанието на гаранта няма никакъв ефект, поетите гаранции ще трябва да се плащат наистина. Но това са 20% от БВП. Излиза, че до края на годината германският държавен дълг може от сегашните 65.1% да скочи на близо 90% от БВП и даже да надхвърли БВП, ако годишният продукт се свие с 10%. Във всички останали държави от еврозоната ситуацията е същата или по-лоша от най-голямата по обем на БВП европейска икономика. Яко прехвалената доскоро Ирландия само за месеци задлъжня с 11% от своя БВП. Кризата ще отмине, но



дългът няма да изчезне;



напротив той ще става все по-тежко бреме, защото не е безплатен, а трябва да се връща с лихва. Пазарът е коварен и цената на дълга не е еднаква за всички. Колкото повече борчове трупа една държава - толкова по-опасна изглежда, толкова по-скъпо плаща дълга си и толкова по-трудно взема нови заеми. Следете текущия доход, който носят книжата на европейските държави, за да научите как финансовия пазар оценява риска (не че оценката е много точна). Най-скъп в Евросъюза е дългът на Литва (13.95% год.), Латвия (10.64%), Румъния (9.23%). Най-евтино може да се финансират Швеция (2.8%), Германия (3.07%) и Обединеното кралство (3.16%). България се оценява (невярно, според мен) като доста рискова държава (7.14%). В тези обстоятелства дългът се превръща в опасност, съизмерима със самата криза. Изкушението на държавите да вземат заеми, за да облекчат ударите на кризата, ги обременява и ще забавя развитието им в бъдеще. Никой не знае със сигурност докъде ще стигне разпадането на икономиките в кризата и затъването на държавите в дългове. Ясно е, че след година икономическата карта на Европа ще изглежда много различно от днешната.