Изминаха точно 366 дни от 17 февруари 2008 г., когато косовските албанци триумфално съобщиха на света, че върху картата на бивша Югославия се ражда нова държава. Това предизвестено събитие, подготовката на което отдавна беше публична тайна, постигна целта си и не успя да изненада абсолютно никого. Точно обратното. Едностранно обявената независимост бе посрещната почти от всички заинтересовани страни в конфликта дори с известна доза облекчение, което е повече от обяснимо пред възможността в Косово отново да се разиграят кървави събития по вече изпитания сценарий от 1998/99 г. Доколко обаче въпросният акт с провъзгласяването на Република Косово успя да стабилизира сигурността на Югозападните Балкани, както твърдяха неговите архитекти и инициатори във Вашингтон, Брюксел и Прищина, е въпрос доста деликатен и не по-малко спорен. Нещо повече. Търсенето на неговия отговор се оказа, че изобщо не може да се счита за елементарна функция на адекватна реакция, тъй като разрешението на проблема се намира в пряка зависимост от регионални, европейски и глобални стратегии, интереси и гледни точки, които за момента са заплетени в поредния балкански гордиев възел. В мащабно аналитично проучване, посветено на светлата дата, някои местени медии резонно си задават въпроса независимо ли е наистина независимо Косово.

Независимостта е изключително сложен процес, който не се изчерпва само с акта на нейното първично провъзгласяване. Далеч по-важното е той да бъде официално признат и от останалите държави по света. В конкретния случай с новата балканска държава в рамките на една година Република Косово е получила признание едва от 54 държави, някои от които, меко казано, бяха принудени да направят това, за да не си навличат излишни проблеми в международен аспект. Повечето страни обаче заемат изчаквателна позиция, като тенденциите са този процес да се запази и в бъдеще. А това поставя под въпрос ефективността на плана, за който финландският дипломат и специален пратеник на ООН в Косово Марти Ахтисаари получи през миналата година Нобеловата награда за мир. Неприятното в цялата ситуация е, че сред страните, които се инатят, има и държави - членки на ЕС. Испания, Гърция, Румъния, Словакия и др. под различни предлози например упорито отказват да признаят Косово, тъй като в различна степен проблемите на Сърбия не са им чужди. И най-вече понеже се опасяват, че така могат да насърчат мечката да заиграе и в техния двор. На практика цяла година след датата 17 февруари, въпреки старанията на САЩ и ЕС да подкрепят и помагат на младата република, Прищина е много далеч от списъка с амбициозните цели, които бяха анонсирани още в самото начало от управляващия тандем Хашим Тачи-Фатмир Сейдиу. Все по-голям брой косовари осъзнават, че трудно могат да се нарекат граждани на една истински независима държава, на чиято територия де юре и де факто все още се разпореждат чужденци от състава на административни и военно-полицейски мисии от ЕУЛЕКС, НАТО и ООН. Проблемите за местните хора далеч не са само в чуждестранното присъствие, с което те вече отдавна са свикнали. Високият ръст на безработицата, който вече надхвърли критичната 50-процентова бариера, пресъхващите заради световната икономическа криза финансови постъпления от многобройната албанска диаспора, разпиляна по Западна Европа и САЩ, липсата на сигурност и ясна перспектива в близко бъдеще са само част от тревожни фактори, чието всекидневно присъствие определено тормози нормалния живот на косоварите.

Официална Прищина отчита, че за момента е в патова ситуация по отношение на Белград, който успя да направи важни пробиви в Съвета за сигурност на ООН и Международния съд в Хага по въпроса с едностранно провъзгласената косовска независимост.

Сегашното статукво, колкото и да е странно, за момента отговаря на интересите и на двете страни. Сърбите, окуражени от факта, че до момента ЕС все още няма единна политика по въпроса за Косово, ще продължават да се опитват чрез гъвкави дипломатически маневри да печелят възможно повече време. Белград храни надежда, че подобно на разделения Кипър може би ще успее да се впише и в схемата на общността. Косоварите от своя страна ще продължават упорито да се опират на съюзниците си във Вашингтон и Брюксел, за да укрепят и разширят завоюваните позиции на новата държава. Приближава обаче часът, в който сърбите и косоварите, въпреки взаимната им неприязън, ще трябва - щат не щат, да преборят балканския инат, да загърбят противоречията и седнат на масата за преговори. При това без никакви чужди посредници.

Прищина и Белград разполагат с достатъчно разумен и предвидлив политически потенциал, който схваща цялата сериозност на положението и има сили да преодолее, макар и мъчително, натрупаните противоречия. Единствено в интерес на бъдещото им приобщаване като равноправни партньори в Европа без граници. Впрочем предпоставките за такова решение са налице, като се има предвид, че сърби и албанци имат вече опит от мирното им съвестно съжителство в бившата федерална Югославия, която в общи линии беше нещо като предшественик на сегашния Евросъюз.

----------------------------



Позиция

"За всички онези, които имат реален поглед по отношение на ситуацията в Косово, е ясно, че там няма и не може да има нова балканска държава. Сърбия не приема независимостта, обявена едностранно преди година, и няма никакво намерение да признава този незаконен от гледна точка на международния правен ред акт, осъществен от Прищина. За нас Косово продължава да бъде и ще остане, така както е заложено и в новата конституцията на страната, южна сръбска провинция. Това е нашата позиция по въпроса, която имаме намерение твърдо да отстояваме с всички позволени от международното право средства", отсече в обширно интервю за агенция Франс прес държавният глава Борис Тадич. При визитата на еврокомисаря по разширяването Оли Рен в Белград миналия четвъртък сръбският президент подчерта, че всички местни институции продължават усилено да работят за намирането на взаимно приемливо решение за Косово. Тадич увери Рен, че Белград, който час по скоро иска да стане част от ЕС, в никакъв случай няма за цел да създава пречки в рамките на процеса по присъединяването на Прищина към международните финансови институции.