"52% от хората, които се трудят по програмите от националния план по заетостта на социалното министерство, след това продължават работа." Това съобщи социалният министър Емилия Масларова при обсъждане в НС на предприетите от кабинета антикризисни мерки на трудовия пазар. Процентът говорел за добра успеваемост. На практика това значи, че всеки втори участник в програмите остава безработен. Масларова обаче не се спря на причините.

Министърът отчете, че през януари безработицата е била 6.5%, по-ниска от първия месец на 2008 г., когато нивото й е било 7.8%. Тя наблегна на факта, че 56 639 от регистрираните в бюрата 65 132 души са си намерили препитание. "За 8 г. осигурителните вноски бяха намалени 2 пъти, за първи път инвестираме в запазване на работните места, увеличихме и срока за труд на непълно работно време от 3 на 6 месеца", обясни министърът.

От опозицията обаче обявиха, че тези мерки не е достатъчни. "Структурирана антикризисна политика липсва, има само рутинни действия, които са изпълнявани и през миналите години", отсякоха от ОДС. Оттам не сметнаха за нужно Масларова да представи до 30 април информация за динамиката на пазара на труда, както предложиха от БСП, защото такава имало на сайта на агенцията по заетостта. Вместо това сините настояха социалният министър да започне спешни мерки в трудовото законодателство - да се създаде модерен специализиран трудов съд, да се въведат нови форми на гъвкава заетост и да се разширят възможностите за наемане на хора в неравностойно положение.

"И сега има специални мерки за уязвимите групи - безработните до 29 г. и над 50 г., обезкуражените, майките с деца и др.", защити се Масларова. Според нея програмите за т.г. не са палиативни, защото могат да осигурят заетост на 100 хил. души, а на 65 хил. от тях - квалификация и преквалификация. При строежа на АЕЦ "Белене" пък работа можели да започнат от 12 до 14 хил. души.

"В статистика на безработните не се отчита огромният брой хора в чужбина, които остават без работа и започват да се връщат у нас. Как ще бъде посрещнато това предизвикателство?", запита Веселин Методиев от ДСБ. Масларова обясни, че кабинетът е подготвен. В края на март ще се преразгледа изпълнението на сегашните мерки, след което определен ресурс ще може да се насочи и към завърналите се.



КРИТИКИ

В началото на 2008 г. Сметната палата обяви, че програмите за заетост не водят до сериозни и трайни резултати. Одитът от 2004 г. до 2006 г. показа, че от програмата "От социални помощи към заетост" са се възползвали 300 669 българи. Те са получили временна работа, но след това едва 801 от тях, или 0.27%, са си намерили постоянна заетост. От социалното министерство обаче тогава оспориха изводите. "Срещу 355 млн. лв. десетки хиляди хора работиха в полза на обществото - подобриха инфраструктурата, реализираха общински проекти, ремонтираха детски градини и училища и др.", коментира тогава зам. социалният министър Димитър Димитров пред "Сега". По думите му много повече хора са си намерили постоянна работа, тъй като веднъж излязъл от дадена програма, човек не е длъжен да информира социалното министерство къде и кога си е намерил трайно работно място.