Деветима мъже с фракове мълчат в редица и концентрирано гледат в една точка. Всеки от тях държи сребърен поднос с първокачествена сьомга. Десетият пляска с ръце и им дава знак да започнат. Фраковете са изгладени, раменете са изпънати назад, след което редицата започва да се движи. Важното е да не се изпусне нищо от подноса, защото изпитващият вижда всичко.
Мъжете са част от курса на Международната академия за икономи, разположена в холандския град Цайст. Един от тях е Карстен Лахман. Той е обучен готвач, сладкар и хотелиер, който работи за германския футболен клуб "Арминия Билефелд" от Бундеслигата. Работата му е да се занимава с т.нар. ВИП персони. Карстен постоянно се запознава с много интересни хора, нещо, което е важно за него. Но 42-годишният мъж не е щастлив. Той би искал да има един-единствен шеф. За него Лахман е готов да работи ден и нощ, седем дни в седмицата. Затова той иска да стане професионален иконом.
В деня на изпита обучаващите се мъже в академията получават една задача - да приготвят масата за вечеря. Гости ще бъдат 13-те кандидатки за "Мис Холандия 2009". "Да се подготви подобна официална маса за толкова гости може да отнеме цял ден", разказва Роберт Венекес, създателят на учебното заведение за прислужници. И допълва: "Това е много повече от лъскането на чаши".
Лахман измерва с метър
точното разстояние от края на масата до първата чиния,
после разстоянието до вилицата, ножа и т.н. Всичко е отбелязано до милиметър и трябва да съответства на указанията. "Какво не е наред с тази чиния?", пита Венекес един от икономите. Карстен поправя очилата си, при което носът му почти докосва две чинии. Шефът иконом му помага. "Орнаментите на чиниите не гледат в нужната посока. Всичко трябва да е на една линия и така да подканва гостите да заповядат. Иначе всичко се обезсмисля", казва той. "Тъй вярно, сър", отговаря Лахман.
Обучението в академията трае осем седмици и струва 12 500 евро. След успешното завършване икономът има право да избере своя бъдещ господар или неговото семейство, обяснява Роберт Венекес. Минималното заплащане е 50 000 евро годишно. Академията получава молби от целия свят, като напоследък голям брой желаещи и абсолвенти има от Русия. "Много често решението да станеш иконом е доста трудно. Най-малкото защото това ще засегне остатъка от живота ти", казва един от обучаващите. "Прислужникът първоначално остава една година при своя господар. Кандидатът трябва да се запознае с ритъма в семейството", допълва той. Ако след този период няма проблеми, при нормални обстоятелства
икономът остава за цял живот в семейството
"Той винаги може да напусне, но на практика никой не го прави", разкриват ветераните.
От основаването си през 2000 г. академията е обучила вече 200 икономи, много малък брой не успяват да завършат. При кандидатстването не се полага изпит. Всеки пети ученик е жена. "Всеки може да се пробва. Човек просто трябва сам да реши. Кандидатът трябва да има това вътрешно чувство, да живееш за професията и да се грижиш за някой друг повече от себе си", допълва той. Професията доста се е променила в наше време. Прислужникът сега играе повече ролята на мениджър. Той е част от семейството, който едновременно разбира от вина, пере дрехите и гледа децата.
Междувременно масата вече е подготвена за вечерята, когато в последния момент Венекес изненадва своите питомци. Вместо планираните 13 гости, вече се очакват само 12. Това преобръща целия план. Заради това масата трябва да се подготви наново. Това значи работа под напрежение и никакъв резерв от време, защото само след три часа официалното събитие започва. "Това е игра на роли. Прислужниците трябва да се научат да са бързи, но и ефективни", обясняват възпитателите. Венекес вади от джоба си златен часовник и им съобщава, че
имат 15 минути да променят подредбата
на масата. "Господа, всичко трябва да е перфектно", завършва той наставленията си и засича времето.
Лахман започва да се поти, очилата му постоянно падат от носа. Шефът иконом пък не е доволен от излъсканите чаши за бяло вино. Той открива върху една отпечатък от червило. "Господа, такова нещо не трябва да се случва", казва той, оглеждайки редицата. "Тъй вярно, сър", казва Лахман и взима една лампа, с помощта на която проверява всяка една чаша да е чиста. Неговите колеги в това време отново измерват разстоянието между масата и столовете, след което залата вече е готова за вечерята.
Става седем часа. Светлината се намалява, палят се свещите. На заден план се чува музика на Хендел. Откъм стълбите се дочува женски смях и потракване на токчета, които наближават залата. Лахман и неговите колеги са напрегнати до краен предел, всички мълчат, като в последния момент шефовете им показват с пръст къде да застане всеки прислужник. След това шефът иконом пляска с ръце, неговите питомци слагат чисто бели ръкавици и взимат сребърните подноси в ръце. Венекес отново пляска и редицата започва своя ход. Гостите се настаняват на масата, след което прислужниците един след друг започват елегантно да сервират сьомга, картофена салата със запечен лук, телешко, придружено от чеснови хлебчета, тирамису. Всичко е разчетено до секундата. За колко време трябва де се вдигне капака от чинията с ястието, след колко време трябва да се сменят чиниите заради друго ястие. Лахман е концентриран, стойката му е безупречна.
В края на вечерта той почти се свлича върху един стол в подготвителната зала и най-накрая отпуска раменете си. Сваля снежнобелите ръкавици и се усмихва. "Направих няколко грешки, но сега напрежението е отминало и вече съм една стъпка по-близо към това да стана иконом", завършва той. Всеки с мечтата си.
|
|