Дискусията за ползите и вредите от валутния борд периодично се възобновява, но с кризата темата за неговата стабилност отново бе вкарана в дневния ред на анализатори, спекуланти, пазарни участници и обикновени хора. Твърденията, че валутният борд ще бъде пречка за България в условията на криза, обаче минават някои граници и трябва да си припомним какво представлява този режим за нас.

На теория класическата система на валутния борд изисква паричната единица на дадена държава да бъде приравнена към дадена твърда (резервна) валута, като обменният курс на двете трябва да бъде фиксиран. Исторически аналог на валутния борд е златният стандарт, при който стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато. Именно идеята за връщането към златния стандарт се прокрадва все по-често из средите на анализаторите като средство за борба с кризата. Е, щом ние вече на практика сме привързани към златния стандарт, като ролята на златото се изпълнява от еврото, защо трябва да смятаме, че бордът не е от полза?

Последният засега повод за подновените дискусии за борда дава силното проявление на кризата в страните от нашия регион. Проблемите се изострят по безпрецедентен начин през последните месеци и валутите на всички държави от Централна и Източна Европа



се сриват под натиска на кризата



Към края на миналата седмица валутите от региона отстъпиха доста спрямо еврото. Чешката крона вече се намира с 20% под регистрирания неотдавна рекорд срещу единната валута, сръбският динар е поевтинял с 23%, турската лира е загубила 27%, а руската рубла и унгарският форинт са се обезценили с по 31%. Особено впечатляващо е поевтиняването на румънската лея с 39%, както и на полската злота и украинската гривна, които са намалили стойността си почти наполовина.

В тази ситуация България изглежда губи много от предимствата си при привличането на чуждестранни инвеститори. При криза една обезценка на инвестицията в съседна държава с да речем 40% заради разликата във валутния курс би могла да отклони доста пари от страната ни. Но погледнато от друг ъгъл, би могло да ни донесе и полза.

Позитивната страна е свързана с това, че валутните курсове в региона се колебаят доста рязко - едва преди малко повече от година повечето парични единици от Централна и Източна Европа отбелязаха рекордно високи стойности. А тези движения биха разколебали мнозина инвеститори да вложат парите си в очевидно нестабилна среда и неяснота относно посоката на развитие. В случая предимството е по-скоро за България - вече повече от десет години левът е с фиксиран курс към еврото, а страната ни постига (поне допреди кризата) задоволителни икономически резултати и бюджетен излишък.

Негативно влияние за държавите, чиито валути се обезценяват, безспорно ще изиграе и инфлацията, тъй като обезценката на местните валути би довела до засилен инфлационен натиск и вероятно до още по-голям срив в цените на валутите при отсъствие на мерки от страна на централните банки. Допълнителен проблем биха оказали и големите бюджетни дефицити - такъв, за щастие, в България все още няма.

Другият повод някои да пророкуват трудности, нестабилност и вероятност за падане на валутния борд е



дефицитът по текущата сметка



Той наистина е проблем, тъй като досега беше покриван от положително салдо по финансовата сметка чрез преки инвестиции от чужбина. В условията на криза едва ли можем да разчитаме, че инвестициите ще продължат да текат както преди.

Но сякаш се пренебрегва обстоятелството, че заради кризата неминуемо ще имаме свиване на дефицита в търговския баланс, най-малкото поради срива в цената на петрола. Защото петролът и петролните продукти, както и вносът на инвестиционни стоки са основният генератор на дефицита във външната ни търговия.

По пътя на логиката освен заради забавянето на инвестиционната дейност и създаването на нови производства, намаляването на вноса би трябвало да стане по-бързо от намаляването на износа, тъй като потребителите биха ограничили покупките на технологични продукти, автомобили и други утежняващи търговския баланс стоки.

Безспорно



най-голямата полза от валутния борд е доверието.



Стабилността на лева дава сигурност на инвестицията, каквато няма на съседните пазари с оглед резките валутни движения. Премахването на инструментите на монетарната политика и възможността за печатане на пари от страна на правителството няма как да не буди и задоволство, особено на фона на нестихващите корупционни скандали, измамни схеми и всякакви механизми за облагодетелстване на определени кръгове.

Другият безспорен плюс на стабилността на курса е далеч по-лесното адаптиране към критериите за членство в еврозоната. Към момента страната ни покрива всички с изключение на изискването за инфлация. Но пък при задаващите се дефлационни процеси и този критерий скоро може да се окаже достижим, макар че за сметка на това кризата би могла да доведе до влошаване на други показатели.

Шансът на страната ни е



да използва предимствата на борда



Сигурността на валутния курс трябва да бъде допълнена от адекватни държавни мерки за подобряване на бизнес климата, като премахване на бюрократични трудности, данъчни реформи и промяна в социално-осигурителния кодекс. Добрата новина е, че в конвергентната програма на България за 2008-2011 г. правителството пое ангажимента за запазване на паричния съвет при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс от 1.95583 лева за евро до присъединяването към еврозоната. Политическият консенсус по запазване на борда също е добър сигнал, защото настоящата година е изборна и би било неприятно, ако новото правителство поеме по различен път на икономическо развитие.

Макар че, от друга страна, ситуацията е достатъчно сложна, за да гледаме на нея през розови очила. Напрежението във финансовата система расте, а в публичното пространство дискусията за нестабилността на борда, без да е ясно какво точно означава това, набира все по-голяма сила.



Рискове има и те не са за пренебрегване



Например внезапното пресъхване на инвестициите би могло да повдигне въпроса да се финансира отливът с валутните резерви на БНБ, а това едва ли би могло да продължи дълго. Съществува и риск от отлив на средства чрез чуждите банки, което също може да "изсмуче" средства от финансовата система на страната и да доведе до проблеми. Така не само ще имаме дефицит по търговския баланс, а и по капиталовата сметка, което значително ще затрудни функционирането на механизмите на валутния борд.

При такава ситуация пред страната ни има два избора - силно ограничаване на публичните разходи от всякакъв вид - от прекратяване на инвестициите до намаляване на пенсиите. Другото е да се обърнем за помощ към създателите на борда - Международния валутен фонд, а такъв ход би имал доста висока политическа цена на онези, които го предприемат. Поради тази причина остава надеждата, че политиците ще поемат по другия възможен път - на реформи за подобряване на бизнес климата, насърчаване на чуждите инвестиции и стимулиране на икономиката.