В съдебната история на нашата цивилизация случаят несъмнено трябва да бъде поставен в графата "рядък уникат". Всичко започва следобед на 5 август 2003 г. , когато единият от близнаците се прибира у дома и паркира колата в двора на къщата си, разкрива малайзийският в. "Ню стрейтс таймс", най-старото издание на английски език в Югоизточна Азия. Той отваря багажника на колата и изважда оттам найлонова торбичка. Това обаче се сторило подозрително на патрулиращите наблизо двама полицаи Н. Секаран и Мохамад Сидек, които видели младежа и решили да проверят съдържанието на плика. Надниквайки в багажника, те откриват още една торбичка с дрога. Тогава решават да влязат в дома на младежа, използвайки носените от него ключове. Започват обиск и откриват още
18 торбички с наркотици
В един момент на вратата се позвънява - за щастие на задържания, както ще се окаже впоследствие. Полицаите отварят и виждат пред себе си стопроцентово копие на вече заподозрения младеж. С една дума - близнаци. При това облечени напълно еднакво. Те проверяват втория и намират у него ключове, но от колата, а не от апартамента. Без да подозират в каква клопка ще попаднат, служителите на реда решават да арестуват и втория младеж.
Обискът в жилището продължава, младежите трябва да отговарят на въпроси, да попълват и подписват документи, да обясняват какво е предназначението на една или друга вещ, заинтересовала полицаите. Те не стоят на едно място, а са принудени да се движат из жилището - при това по искане на самите полицаи. И в един момент служителите на реда осъзнават, че са попаднали в капана на собствените си действия - изгубили са следата кой от двамата е задържаният с дрогата в колата. С други думи, кой е престъпникът.
Тогава арестуващите карат близнаците да застанат един до друг, надявайки се по разликата да стигнат до истинския нарушител. Разлика наистина има, единият близнак е малко по-висок. Разликата обаче не върши никаква работа. Полицаите не знаят кого са спипали долу в колата - по-високия или по-ниския близнак.
Изскача и друга разлика - за да подпише протокола за ареста,
един от близнаците слага диоптрови очила
Само че и тази разлика е с нулев коефициент на полезно действие. Близнакът, прибрал се с колата, не е бил с очила на лицето. Без очила на лицето бил и близнакът, който дошъл при брат си. Като цяло полицаите не могат да установят кой от стоящите пред тях еднакви мъже е първият арестуван.
Все пак двамата си прибрани в предварителния арест. Пред началството служителите на реда настояват за още малко време, докато установят кой близнак е спипаният наркотрафикант. Усилието им е напразно. Тогава разследването прибягва до науката - от близнаците се вземат ДНК проби. За ужас обаче на разследващите и ДНК-то се оказва еднакво на 100 процента.
Прокуратурата все пак решава да доведе нещата докрай. Така или иначе има заподозрян в наркотрафик, има и веществени доказателства - общо са намерени и конфискувани 166 кг канабис и 1.7 кг суров опиум. Заподозрян се оказва и по-големият брат на близнаците, 43-годишният Дева Радж, но поради тежко заболяване той "отпада от играта".
Така редкият уникат стига до съдебна зала. За Темида обаче той се оказва не горещ, а направо парещ картоф. Съдийката Датук Захарах Ибрахим е изправена пред "сбъркан казус", при който грешното решение е програмирано - осъден невинен или оневинен виновник.
Словото си на заключителното заседание съдийката започва с тезата, че събраните доказателства повдигат подозрения
кой от близнаците е арестуван пръв:
"Моето задължение според изискванията на закона е да определя дали обвинението е успяло да представи неопровержими факти срещу обвиняемите. В случая имаме двама еднакви близнаци. Полицаите и до днес не са убедени кого са арестували първи".
Агенция Франс прес цитира и други нейни думи: "Това е много необичаен случай, защото имаме работа с асболютни близнаци. Дори ДНК-то не доказа нищо. Тя би могла да бъде както на Сатик, така и на Сабариш".
Накрая тя каза: "Невъзможно е първият арестуван близнак да не е знаел какво има в найлоновите торби. Въпреки че единият от двамата е извършил престъпление, аз не мога да обява кой е той. Не мога да изпратя невинен на бесилото".
Датук Захарах Ибрахим обявява двамата близнаци за невинни, макар единият от тях да заслужава бесилото. Невярващите Сатик и Сабариш се разплакват, а близките в съдебната зала се втурват да ги прегръщат.
"Уникатът" се вписва в известната "дилема на арестанта", при която всеки заподозрян може да се измъкне чрез въвличане на друго лице, но само ако двамата си имат пълно доверие, коментират познавачи, цитирани от "Ню стрейтс таймс".
---КАРЕ---
Следствието прати зад решетките двойничка
Междувременно в Италия 24-годишна сицилианка лежа погрешка в затвор, защото била двойничка на истинската престъпничка, разкри в. "Кориере дела сера". Мария Андо от Палермо, най-големия град и административен център на остров Сицилия, прекара девет дни зад решетките, след като била заподозряна в опит за убийство и грабеж. Разследването срещу Андо започнало през август 2007 след нападение срещу таксиметров шофьор от сицилианския град Катания, който бил тежко ранен. Тя била арестувана от карабинерите поради силните й прилики с предполагаемата престъпница. "С мен се отнасяха като с престъпник, изживях ситуация на истински ужас, и то в среда, в която се чувстваш извън времето заради целия този парадокс. Аз никога не съм била в Катания", каза Андо.
В хода обаче на разследването бе доказано, че Андо е само двойничка на истинската престъпница. Тя била спасена от клопката на правосъдието благодарение на свидетелствата на приятелките си. Те доказали, че в деня на престъплението Мария Андо е била неотлъчно с тях в Палермо. "Не мога да разбера как е възможно в затвора да се прати човек с чисто досие и как е възможно магистратът, направил тази грешка, изобщо да не бъде наказан", възкликна Андо пред медиите.
Междувременно следствието по случая доведе до арестуването на малолетна бездомница, смятана за истинската извършителка на престъплението.
Темида в Куала Лумпур оневини престъпник, за да не осъди невинен. При това е спазила и буквата, и духа на закона. Мисията на правосъдието е не само да наказва. |