Баба ми почина наскоро и не ми е ясно кой я наследява. От закона разбирам, че това са нейните деца (т.е. майка ми и леля ми), но имах и друга леля, която почина преди години. Нейните деца наследяват ли нещо? При условие, че има живи деца, братовчедите ми явяват ли се "низходящи" и не се ли изключват? Как изобщо се наследява по закон?

Мелиса П., София



Едни от най-трудните за разрешаване въпроси на наследственото право са кой, какво и по колко наследява по закон. Проблемите се задълбочават и ако освен "наследяването по закон" съществува и "наследяване по завещание". Това допълнително създава спорове, свързани обикновено с възможността на наследодател да се разпорежда и да разпределя имуществото си приживе, с т.нар. запазени и разполагаеми части и т.н.

В случая и при конкретните въпроси става дума за наследяване по закон, за което има някои твърдо установени правила.

Първото е, че децата на починалия наследяват по равни части. Това важи и за осиновените деца, които са напълно равноправни в процеса на наследяване.

Децата на починалата леля също наследяват. Според чл. 10, ал. 1 от закона за наследството (ЗН) "низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените". Това означава, че майката ще има една трета, живата леля ще има една трета и децата на мъртвата леля - общо една трета. Ако тези деца са две, те ще имат по половинка от една трета. Ако са трима, ще я делят на три и т.н.

Законът урежда изчерпателно и още много хипотези. Така например, ако починалият не е оставил деца или други низходящи (внуци, правнуци), тогава наследяват поравно родителите му.

Законът предвижда и хипотеза, при която наследодателят е оставил само възходящи от втора ли по-горна степен - баби и дядовци, прабаби и прадядовци. Тогава формулата е поравно на най-близките от тях по степен, т.е. първо бабите, после прабабите и т.н.

Ако починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват също по равни части. Когато наследодателят е оставил братя и сестри, но заедно с възходящи от втора и по горна степен - баби и дядовци, тогава първите наследяват две трети, а възходящите - оставащата една трета.

Ако починалият няма баби и дядовци, сестри и братя, както и техни низходящи, тогава наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен. Основното правило тук е, че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Точно тук е необходимо накратко да се обясни какво представлява родството по съребрена линия. То е връзка между двама души с общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степените на родство се определят по следния начин - между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия родоначалник. По-просто казано, тук най-близката степен на родство е втора. Така брат и сестра са роднини по съребрена линия именно от втора степен, чичо и племенник са от трета, първите братовчеди са от четвърта. От същата степен са и чичото и децата на неговия племенник.

Горните хипотези са сравнително чисти при наследяването по закон. Малко по-сложно става, когато починалият оставя съпруг. Той наследява част, равна на частта на всяко дете. Така, ако починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета. И тук има обаче вариации. Така по чл. 9, ал. 2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), той получава половината от наследството. Последното делене е, ако наследството е било открито преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак при същата хипотеза с възходящите, братята и сестрите, преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети. Ако няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри - съпругът взима всичко.

Важно е, че горепосочените варианти на наследяване от страна на съпруга са вън от половината от съпружеската имуществена общност, с която той разполага по Семейния кодекс. Всъщност съпругът наследява дялове от половината на починалия.

Съществува и още една хипотеза при наследяването по закон. При нея или няма лица, които да наследяват, или пък всички те отказват да приемат наследството. Тогава то се получава от държавата с изключение обаче на движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство. Последните стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Важно е и още едно правило, чрез което законът определя кой се счита за недостоен да наследява. Такива са лицата, които умишлено са убили или са се опитали да убият наследодател, неговия съпруг или дете. За недостоен се смята и този, който е набедил наследодател в престъпление или му е въздействал чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание или пък ако бъде установено, че си е послужил с фалшиво завещание. В тези случаи съответното лице няма да може да бъде наследник и отпада от разпределението.