Гледах предаването при Милен, видях и двете гледни точки и с много тежко чувство останах.
Ами, положението с гробните места е тежко, знаем. Право на погребване в гроб имат преките наследници и техните преки наследници. Племенница - дъщеря на сестра. Става. Законно е. Ако не беше Вапцаров. Този гроб не е третиран - формално, нито като мемориал, нито като паметник на културата, нито е имал защитен статут. Тез роднини са се сетили - погребали женицата вътре, ако и други се бяха присетили, по същия родословен клон, можеше и да се понапълни гроба. Както обясни дъщерята на погребаната, една пренеприятна устата особа, с махленски тон и възражения - не могъл ковчега на майка й да влезе в гроба, голяма била плочата, пречела, та я гътнали. Нямало как, демек. Особено беше доволна от намерения от нея за особено остроумен аргумент, че гробът не бил осквернен, защото не били играли кючек връз него и не му били хвърляли костите. Гадничко.
Чиновниците в гробищата, дето са дали разрешение за погребването, гледат само документите за наследници, които трябва да се предявят. Бас държа, че може и името Никола Вапцаров да не им е направило впечатление - откъде-накъде?, повтарям - гробът е със статут като гроба на майка ми и баща ми, та малко ли имена има такива. Какво, литературна грамотност ли да им се иска? Не влиза в длъжностната характеристика.
Греха да му берат тези, дето са оставили този гроб без закрила. Племенницата от другия клон, издигнала се до ранг в СЕМ (чета тук) мигар не се е сетила нещо да направи за този гроб и пространството около него, за статута му най-вече - основна причина за кощунството.
Тази проста в поведението си женица, махленка, защищаваше просто правото на майка си да бъде погребана в гроба на вуйчо си. Нищо повече не я вълнуваше.
Момчето - от другия роднински клон, впрочем носещо същото име, беше най-адекватно и в ситуацията, и в тезата си. Имах някакво чувство, че намирам и физическа прилика с поета в него.
Подтискащо впечатление ми направи и поетът Лъчезар Еленков, бивш поет на младостта ми (лирично отклонение - то кой ли поет от младостта ми не ми прави вече подтискащо впечатление, като го видя на екран
, особено пък бивши добре изглеждащи мъже....). Човекът захапа антифашистката теза и загуби, защото (ех, възраст....) се отплесна безнадеждно в политизиране, в четене на декларации от антифашистки съюзи, в спомени за литературните политически атаки срещу Вапцаров (помним, помним, Марин Георгиев, но няма връзка това с днешното, поставянето на една плоскост на литературоведските атаки и немарата към гроба изостря ненужно нещата и ги насочва погрешно).
За костите - отбягвала съм пряко съзерцание на тези ритуали на второ и т.н. погребение, но мисля, че за такъв интервал от време твърде малко кости остават от предишния ползувател на гроба. По-грижливите гробари ги събират, изчистват и поставят в платнена торбичка. Не е бил този случаят, уви, това ми беше най-тъжното и това най ме потресе.
Място в Централни гробища се намира много трудно, дори и срещу много високо заплащане, ами сега какво пък - ей на там, вуйчо е погребан на хубаво място, централно, право си имаме, защо пък не?
А че вуйчо е написал:
Понякога ще идвам във съня ти...
и много други неща,
какво значение има пък това, моля ви се!
За много други гробове на велики българи, оставили следа и в история, и в съзнание, и в духовността българска, изоставени, порутени, в забвение оставени, сме чели последните години. Сигурно не всички имат племенници и това, в известен смисъл, е добро.
Поне костите им няма кой да рови и разхвърля.
!
