Пети март 2009 г. е дата, която едва ли ще остане дълго в хилядолетната история на банковото дело. Но засега този ден държи рекорда за най-ниско ниво на лихвата откакто през 1694 г. шотландският джентълмен Уилям Патерсън основал банката, която до днес носи все същото име: The Governor and Company of the Bank of England. Завчера управителят и компания на банката на Англия котираха най-ниската лихва, на която някога са рефинансирали търговски банки: 0.5% годишно. Час и половина по-късно същата крачка направи и Европейската централна банка - обяви, че основната лихва на еврото се намалява с 0.5% до 1.5% годишно. Също рекорд за най-ниска лихва, откакто има евро. А всички финансисти на континента изглеждат единодушни (също невероятен рекорд), че



лихвата ще пада още



Цялата конвенционална мъдрост налага това - във всички страни на Стара Европа икономиката е в рецесия, кредитът е блокирал, банките изписват загуба след загуба, броят на безработните расте с часове. За такива обстоятелства има само една монетарна рецепта: намаляване на лихвата. Докъде? Сегашните 0.5% в Англия са само две стъпки по четвърт процент от онази абсолютна граница, за която г-н Марк Нопфлер пее "get your money for notin' get your chicks for free". Вземете безплатен кредит. Колкото искате пари - без лихва. Лошото е, че светлата мечта на поета Нопфлер, нулевата лихва, открива



пътя към финансовата бездна,



тя е праговото състояние, при което всяка инвестиция става безсмислена, защото е абсолютно безцелна. Няма смисъл да спестяваш, държиш ли пари, носиш риск (може инфлация да ги изяде, може бандит да ги ограби или данък да ги обложи), а компенсация - никаква. Но праг ли е наистина лихвената нула? Какво пречи лихвата да е отрицателна? Това дори няма да е прецедент. В края на "изгубеното десетилетие" (90-те години) в Япония банките си разменяха депозити с отрицателна лихва. Сиреч искаха такса за държане на йени. Който искаше да има йени трябваше да плаща за тази привилегия. Даже се обсъждаха сериозно предложения да се събира такса и върху банкнотите, защото японците се изхитриха да теглят парите си от банките и да ги обръщат в хартия. За да не клинчат банкнотодържателите от новия данък "пари", щяха да ги карат да облепват банкнотите с годишни таксови марки - без залепена марка банкнотата става невалидна. Размина се. Изгубеното десетилетие свърши, икономиката потръгна и ексцентричната идея се забрави. Сега обаче целият свят се изправи отново пред



кошмара на отрицателната лихва



Не ми достига фантазията да си представя какво означава лихвите да слязат под нулата, особено ако се задържат на това ниво повече от 6 месеца (пределния период за "реална реакция" на новата икономическа ситуация). Не е особено трудно да намерим ясна дефиниция на такова състояние: да имаш пари, е привилегия, а за да съхранява парите, банката е в правото да взема такса. Също като гардероба на гарата, където искат пари, за да ти пазят куфара. Фискалистите също нямат проблем с обясненията: отрицателната лихва е един данък върху пасивното богатство, замразено в банкови сметки. Отрицателни трябва да са и лихвите по кредитите - тогава мързеливите, трупащи пари богаташи ще плащат на будните и предприемчивите, които поемат трудностите и риска да подкарат парите на работа. Лошото е, че при отрицателна лихва всяка инвестиция не само губи смисъл, но е и налудничав акт. Ако лихвата е под нулата, значи нетната стойност на вложението намалява, вместо да расте с времето. Излиза, че отрицателната лихва ще има



същия ефект като инфлацията



Дори децата познават процеса, гръмко наричан "динамична стойност на парите": един днешен долар (лев, евро, йена, паунд...) е по-скъп от един утрешен. За да не се обезценят парите, централните банкери стоят на стража и борят инфлацията. Сглобяват "резервни механизми". Е, добре, пребориха инфлацията. И какво от това: парите пак ще се обезценяват за сметка на отрицателната лихва, до която стабилната валута логично достига при стагнация на икономиката. Не по врат, по шия. Никаква инфлация, но отрицателна лихва. Същата обезценка, която уж пребориха. Това е икономическият превод на вечния закон на прерията: както и да се въртиш, гърбът ти е все отзад. И не само гърбът. Не е ли по-логично, вместо да ни облагат с данък "отрицателна лихва", централните банки да използват изпитана инфлация (така ще ни обложат с инфлационен данък). Всъщност е все едно. Все някой трябва да плати цената на неравновесията, довели кризата. Да видим кой.