За да покаже как в езика на Просвещението се променят патерналистките възпитателни практики и се допълват с публични мерки, Райнхарт Козелек, един от най-влиятелните немски социални мислители, привежда следната забележителна заповед от 14 юни 1806 г. на градската управа в Хайделберг. В дословен превод тя звучи така:

"Във връзка с множество оплаквания за нарушаване от различни лица и особено от деца на ежегодно обявяваната забрана за къпане в река Некар в и край града, току до местата за разходки, с което те не само дразнят с нагло пренебрегване на всяко чувство за срам почиващото си гражданство, но и се излагат на опасността от удавяне, обръщаме най-строго внимание на всички и най-вече на родителите решително да осуетяват подобно безчинство, като обявяваме и следните безпрекословни мерки: престъпващите забраната да бъдат наказвани с парична глоба от 3 райхталера, като по отношение на момчетата при съответно констатиране на нарушението полицейските служители да имат правото да им вземат дрехите и водейки ги съблечени до долни гащи, да ги бият с палка по целия път до дома им."

Козелек се интересува предимно от понятийните промени и не обръща внимание на две важни неща:



сериозната глоба и мотивацията на наказанието



С 3 райхталера е могло да се купят към 200 хляба, както и да се отопляват три стаи през зимата; наказанието пък е обосновано двойствено - първо с нарушената почивка на гражданите, после с грижата за живота на къпещите се на непозволени места. Това е напълно в стила на просветителската диалектика - този, който дразни публиката с безчинствата си, сам разрешава да бъде публично опозорен. В не толкова правно регламентиран режим по същото време у наше село пъдарите развеждали крадците с откраднатото, увесено на врата им.

Днес, когато това се събира в "Къпането забранено" или "Деянието не представлява обществена опасност", практиките отпреди двеста години ни изглеждат смешни, със сигурност - репресивни и съответно - нарушаващи правата и достойнството на индивида, особено пък на подрастващия. Представяте ли си какво би станало не само в Германия, но и тук, ако не дори полицай, а "прост" учител изпердаши ученик, продаващ дрога в междучасието или обиращ по-малките? И аз си го представям същото: ще скокнат адвокати и родители, ще се позоват на закони и предписания на ЕС, ще се заговори за несъответна на деянието репресия, за нарушаване на демократични принципи, за тоталитарни практики и публично опозоряване на невинни деца и неволни крадци на дребно.

Сега обаче си представете какво чувстват тия дни жителите на Виненден, където Тим Кречмер насмалко



да подобри немския рекорд в масовите убийства



след войната, поставен от негов връстник в Ерфурт през 2002 г. Представете си също така какво говорят мнозина жители на пернишкия квартал Мошино, където Владислав Владимиров уби и разфасова близък приятел така, както направи негов връстник пак там през 2004 г. После прибавете много подобни случаи към консултираните тъкмо с немски експерти промени в нашия Наказателен кодекс по посока на облекчаване на наказанията, възможността за откупуване на едногодишни присъди, намаляване на давността за дребни престъпления и т.н.

Така ще се види, че донякъде има връзка между такива наказания, каквито се практикуват преди двеста години, и непълнолетните убийци от наши дни. Разбира се, с оглед на човешката природа подобни случаи не могат да бъдат избегнати с никакви възпитателни средства, още по-малко с табели в училище "С пистолета - дотук", с уроци върху шестата Божия заповед и посттравматични беседи с психолози. Но тъкмо те насочват вниманието към едно натрапващо се несъответствие, чието следствие е общото чувство за несигурност, произтичащо от забравата на правата на "почиващото си гражданство". В такива случаи не само ни домъчнява за забраната за къпане и развеждането на крадците като мечки из селото. Те подсещат, че примамливите реклами на щастливия живот изцяло са изтласкали заплашителността от ония табели, с които невнятно се осмива миналото, да речем от типа: "Не плюйте по улиците!" с просветителското обяснение отдолу "Храчките разнасят зарази" и обещанието "Глоба - 10 лв.". Тяхното масово изчезване, колкото и лицемерно да изразява свободи, толкова и



говори за пренебрегване на възпитанието,



което е невъзможно и без наказания. Зад това прозира също толкова лицемерното намаляване на конкретните наказания за сметка на абстрактните права на нарушителите. Това може и да е оправдано с реторически хитроумния девиз на абсолютната свобода "Забраняването е забранено", но при ексцесии като във Виненден или Мошино далеч по-убедително доказва зависимостта между все по-голямата неизбежност на престъплението и все по-лесното избягване от наказанието, сведено само до безличното плащане в брой.

Именно това улеснява масовото самозабравяне и чувството за всепозволеност от невинна детска възраст. Затова при къпане на непозволени места рядко се налагат глоби, никого не водят с палки до дома. Макар че и това надали ще помогне, тъй като сме я докарали дотам да няма не само забрани, но и дом, където се говори и за справедливи наказания, не само за джобни. И как да има, когато дори църквата, втренчена в своята душеспасителна мисия, още от времената на Просвещението избягва да плаши със Страшния съд и бъдещите адски мъки на грешниците. С право.



Адът не е някъде там, а все по-често тук,



в райски места като Виненден и в "бойния" квартал на Перник. Впрочем в известен смисъл той също може да мине за рай, сравнен с някой квартал на Багдад. Там през седмицата пак бяха взривени тридесетина души, но по навик никой не се стресна, макар това да има още по-пряка връзка с масовите убийства в училищата на "белите страни", отколкото някогашните им добри практики в наказанията.