Протестиращи полицаи подадоха вчера жалба до посланика на Чехия, която председателства ЕС, а не до вътрешния министър Михаил Миков, който е овластен да решава проблемите им. Защо? Защото смятат, че неговата власт не им върши работа. Кметът на София Бойко Борисов също пише жалби пряко до Брюксел - ту за магистрала "Тракия", ту за "Кремиковци". Български граждани се заканват един другиму не просто със съд, а със съд в Страсбург.

В държавата



тече процес на подмяна на властта,



който се усеща най-добре от пряко заплашения - премиера Сергей Станишев. За да не бъде изпреварен от събитията и да стане излишен, той няма друг избор, освен да ги яхне. Само така може да се надява, че има смисъл да се бори за втори мандат. Неслучайно неговата заявка за оставане на премиерския пост съвпадна с огласяването на идеята му за засилено европейско присъствие в управлението на държавата. Днес той свиква посланиците на страните от ЕС, за да им връчи официално плана си, който преди 10 дни отнесе спешно в Брюксел на председателя на Еврокомисията (ЕК) Жозе Барозу. Бързият негативен отговор на говорителя на ЕК Марк Грей и острите реплики на политическите му противници у нас бяха последвани от още по-бърза реакция на Станишев, който заяви, че не е разбран добре, и за броени часове коригира проекта си, за да придобие по-приемлив вид за общественото мнение в България и Европа.

Присъствието на чужди експерти у нас от години става главно по две направления. Първото е чрез механизма за сътрудничество и проверка, с който ЕК контролира България как изпълнява критериите в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Второто е чрез т.нар. туининг програми -



нещо като побратимяване с държавите от ЕС,



които изпращат свои съветници да препоръчват реформи на българските институции. Такива съветници има дори в кабинета на премиера и на тях се приписва неговата последна инициатива.

Докато първият механизъм създава големи главоболия на правителството, защото на всеки шест месеца му сочи публично греховете, вторият е по-дискретен и дори безобиден. В годишния доклад от 23 юли 2008 г. точно чрез първия механизъм бе дадена слаба оценка на ефективността на втория, защото се вижда, че т.нар. реформи са умряла работа. "Важно е процесът на реформи да се съживи, като подпомагането се използва по-добре", написа тогава ЕК. "Всички страни трябва да подновят усилията си и да помогнат на България да успее. България призна, че се нуждае от независимо експертно мнение на високо равнище." Станишев като че ли е схванал това послание и го е материализирал в новия си план, но този път ЕК се дръпна, сякаш



заподозря уловка



И с основание. Още миналата година Комисията на ЕС заяви, че е "готова да работи в сътрудничество с България и останалите държави членки и да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ да предоставят достъп до информация и да използват съветите по стратегически и ефективен начин, който да позволи постигането на напредък в реформата". Що се отнася до информацията, Станишев изглежда е склонен към по-голяма прозрачност за проблемите в държавата, които и без това се виждат от всеки. Но планът му не дава никаква гаранция, че възнамерява "да използва съветите по стратегически и ефективен начин". Така чуждите съветници рискуват да се превърнат във формален придатък на неговото управление и той да ги използва като съучастници за щит срещу критиките от Брюксел.

И най-добрата идея, доведена до абсурд, опровергава себе си. В премерването на силите с Брюксел



Станишев се държи като борец лека категория,



който използва силата на противника си, за да го повали. Неговият външен министър Ивайло Калфин простодушно разтълкува хитрината, като призова "да се въведе подобен механизъм за всички страни членки, който да поставя някакви обективни критерии за сравнение между отделните страни". С други думи: вие ще наблюдавате нас, а ние - вас. Да видите, че и вие не сте стока! България вече има опит от Съвета на Европа, където в края на 90-те години заради нея бе въведен мониторингов механизъм за всички новоприети държави, а след това, когато се видя, че тя е непоправима, бе измислено пак заради нея "последващо сътрудничество", прилагано и за останалите членове на организацията.

Другата хитрост пак според признание на Калфин е да се замени контролният механизъм на ЕК, който предстои да стане безсрочен след изтичането на 3-годишния му период, чрез беззъбите туининг програми. Точно срещу това възрази Марк Грей, който каза в края на миналата седмица, че "напредъкът на България трябва да се осъществява в рамките на сегашните партньорски механизми, а не чрез създаване на паралелни процеси и структури". Станишев усети, че уловката му не минава, и побърза да се поправи: "Не става въпрос за подмяна на механизма за проверка и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи, а за осъществяването на по-широк кръг реформи, за което се нуждаем от експертизата на европейските си партньори. Искаме да вземем от тези страни най-доброто и да го приложим у нас", каза той завчера в интервю за Дарик радио. "Има голямо объркване в това, което съм предложил и какво е отговорила Европейската комисия", добави той.

Объркване обаче няма нито в Брюксел, нито в София.



Наблюдава се по-скоро надлъгване,



защото Станишев ни най-малко не смята да се отказва от инициативата си. Програмата максимум за отпадане на дразнещия механизъм за контрол от ЕК е непостижима, но в замисъла за европейски параван около властта му има и програма минимум. А тя е да отпадне обвинението, че му липсва политическа воля за промени. Доказаното отсъствие на такава воля би означавало, че е възприеман като съучастник на престъпността и корупцията, заради които страната е обект на най-остри критики. Властта поначало трябва да се бори с престъпниците и щом не го прави, значи се съюзява с тях или проявява престъпно бездействие. Само по себе си това е възможно най-тежката присъда над неговото управление. За да я избегне, той бърза да покани европейци за по-пряко участие в управлението. Те ще му бъдат свидетели, че има добра воля, а като съветници ще поемат отговорност за предлагане на решения.

Второ, Станишев съзнава, че засиленият европейски натиск така или иначе влияе върху управлението на България. В предизборния период ясно се чува как



европейски политици търсят подходящи български партньори,



които са склонни да прилагат техните препоръки. Най-звучна е подкрепата за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който напоследък развива на глас концепцията си, че въпросите се решават "там, в Брюксел". Станишев опита да се съпротивлява на тази тенденция чрез насаждане на евроскептицизъм, но разбра, че залага на бита карта. Сега той се стреми да измъкне козовете на Бойко Борисов, като се представя за по-предан на Европа от него.

В условията на финансова криза следващото управление на България би могло да разчита на някаква стабилност само при възстановяване на европейското финансиране. По-нататъшната съпротива срещу Брюксел ще е катастрофална за страната. За да не се налага Европа да поема България на ръчно управление, както постъпи МВФ чрез валутния борд след финансовия крах преди 10 години, са необходими изпреварващи мерки. Страните от ЕС не бива автоматично да отхвърлят инициативата на Станишев, а трябва да я видоизменят, за да не му развържат ръцете да ги посочи като отговорни за липсата на промени. Ако исканата подкрепа за България бъде отказана, премиерът ще има поне извинение, че дори Европа се е оказала нерешителна пред проблемите, с които се бори той. И ще се окичи на изборите с ореола на самотен герой - по-голям дори от неговия най-вероятен съперник за премиерския пост. Всеки го знае кой е.