17 Март 2009 14:32
През лятото на 1917 г. българския генерален щаб изпратил в северна Добруджа няколко наши учени и общественици да изучат региона от всичките му страни и да дадат аргументи за българските права там. Материалите сa събрани от проф. П. Петров - тук e цялата книга. Марко, има и няколко наши нашенци в експедицията - Карел Шкорпил изследвал лагера край с. Никулицел, за който се смята, че е мястото, където Аспарух сразил император Константин Погонат, българските окопи и скалния манастир в Мурфатлар с надписите на кирилица и прабългарски руни. Александър Дякович (улицата, варненски адвокат и общественик) дал художествено описание на вредите от румънската окупация за просперитета на българите и написал проекти за документи на бълг. самоуправление за присъединяване към България и сценарий за референдум за присъединяване, на който всички невлашки елементи да гласуват "за". Д. Страшимиров, брат на Антон и Тодор, историк - за историята. Петър Габе, бащата на Дора, описал румънските жестокости към българите с размаха на активист на Амнести Интернешънъл. Българите в Добруджа тогава наричали румънците "молдовани". Ст. Чилингиров, автор на химна на нашата гимназия, тогава директор на Нар. библиотека в София - българските културно-просветни организации, те били много и активни, в Тулча, Бабадаг, Мачин, Кюстенджа и др. Освен тях проф. Ат. Иширков пише за географията, М. Арнаудов публикува над 400 бълг. народни песни, сред които сега известни шедьоври, В. Златарски - очерк за историята, Ст. Романски - за етнографията, Б. Филов - за рум. архиви и музеи в Букурещ, Л. Милетич - за българите в цяла Румъния, езика им, българското влияние в рум. език и езика на българо-влашките грамоти до 17 в., Д. Мишайков и В. Моллов - за стопанското значение и перспективи на Добруджа, и няколко други автори. Има и документи на военните власти и доклади на бълг. офицери за положението в областта и за неприязънта на немските военни впасти към нашите и покровителстването им на румънците с цел анексирането на Добруджа от Германия след войната. И за грабежите на немците. Пишат и за някои зулуми и на нашите войски като разпиляване на рум. архиви и как да се поправят нещата. Човек изпитва гордост от достойните писания и на учените, и на офицерите. Учените, както подобава на нашата истинска научна култура, спорят помежду си и, макар всички да са ентусиазирани български патриоти (а най-много сякаш чехът Шкорпил, откривателя на Плиска), показват на всяка крачка, че истината им е по-скъпа от Платон - няма митове, няма измислици като на румънските им колеги. Офицерите са победители - нещо, което българите напоследък забравят какво беше. Става ясно, че канала Черна вода-Констанца бил първо немски проект (за след анексията на региона от Германия), а сетне английски, а не румънски. Той отрязва от дунавската търговия не само руснаците, което е нило целта на Чаушеску, но и румънските големи пристанища Браила (с Книжовното дружество, бъдещата БАН) и Галац - в старо време центрове и на българщината. Румнъия обаче иска да построи някакви големи градежи в наскоро окупирана Добруджа, които да покажат, че там ще са те. Те не направили нищо подобно в Бесарабия, която владели от Кримската война до 1878 г. и според тях затова я изпуснали. В 1878 г. Кюстенджа била село с 80 къщи (и бълг. читалище), въпреки че първата жп линия в Турция била Черна вода-Кюстенджа, като по-къса, и чак след 2 години пуснали и Русе-Варна. Трафика между централна Европа и Цариград веднага се преместил на втората линия, по нея вървял и Ориент експреса до свързването на Белово със София и на София с Ниш. Така ще стане и сега, когато направим свястна жп линия и шосе Русе-Варна и модерни мултимодални центрове на двете места, и се построят новите варненски терминали които се започват на лято, ако Костов не ги осуети. Сега през канала в Румъния минава 23% от стокооборота на порт Констанца, но печалбата от канала е само 3 млн. евро годишно - така инвестицията на Чаушеску, построена с робски труд и един милион жертви, ще се изплати за 600 години. Мишайков показва как исторически не Кюстенджа, а Варна е била пристанището за износ на местни стоки от Добруджа и североизточна България за Цариград и по-нататък, а за Влашко и Молдова са Браила и Галац. Но отначало в 1878 г. всички румънски политици, и краля, протестирали бурно срещу решението на Русия да им вземе Бесарабия (става дума за Буджака, градовете Измаил, Болград и Белгород Днестровски - тогава Четатя Алба, сега Одеска област) и да ги компенсира с Добруджа. Има десетки изказвания на рум. политици и журналисти, които всеки българин трябва да прочете и да цитира на румънците, като сега приказват за "исконната рум. земя Добруджа". За тях Добруджа била 100% чужда земя, те разбирали, че нямат място южно от Дунава и че анексирането й ще ги смрази завинаги с България. Което и става. И оттогава румънците се възпитават от държавата си в омраза към българите, и всяка следа от присъствието на българите в техните земи, и всяка следа - а те са безброй - от славянобългарската история и култура на техния народ се изтриват с ожесточение. Преди няколко дни имаше във варн. в. "Народно дело" за един рум. пешеходец, тръгнал пеша за Цариград, спира в бълг. села и градове и спи по къщите, дошъл в редакцията да го снимат. Казва, че целта му била да направи филм да покаже на румънците, които мислели българите за "разбойници, крадци и убийци", че те били много хубави хора. Интересно е и, че укрепения лагер на Аспарух край с, Никулицел, Мачинско, не бил сред блата, както сме си мислили, а на високо гранитно тепе, подобно на Джендема в Пловдив или на Шуменското плато. То е на добруджанския бряг, на завоя срещу Галац в Молдова, от двете страни на който град се вливат в Дунава от север Серет и Прут, наречени от апокрифния летописец от 11 в. 'Ереуса' и 'Затиуса' - Ереуса е от древното Хиерасос, свещената река на Залмоксис). Преди Галац е последната теснина на Дунава преди делтата, дето най-често руснаците го форсирали през войните с Турция, вкл. и в 1877 г., когато основния десант бил при Свищов, но в Добруджа имало отвличаща маневра. Край тепетата на северна Добруджа имало лозя и девствени липови гори, в които липованците правели много мед, 10 хил. кошера. Всички инородни жители на Добруджа - руснаци старообрядци и украински казаци, немци (дошли от Одеса нови колонисти), гагаузи (тогава смятани за вид българи), турци, кримски татари - мразели "молдованите" и определено предпочитали българската власт.
|