|
| Красимир Добрев |
Пламен К.,
София
При регистрираните няколко десетки и дори стотици хиляди еднолични търговци в България подобни хипотези започнаха да зачестяват. В началото съдилищата се произнасяха много противоречиво - едни слагаха едноличния търговец в съпружеската имуществена общност и деляха имуществото в него 50 на 50, други обаче смятаха, че фирмата е единствено на този, който е вписан като ЕТ.
Така се появи и противоречива практика, която просто трябваше да бъде уеднаквена. И това стана чрез тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 2001 г..
В него се посочва, че вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити през брака от съпруга едноличен търговец (ЕТ) в резултат на търговската му дейност и включени в търговското предприятие, принадлежат само нему.
Това означава, че в този случай има изключение от правилото, че всичко придобито по време на брака е и на двамата съпрузи. Семейният кодекс определя, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. При това независимо на кое име са придобити. Например купува се общ имот, но той е само на името на единия. Тези норми обаче не важат за придобитото от ЕТ например. Тук не важи и презумпцията на чл.19, ал. 3, че този съвместен принос се предполага до доказване на противното.
При този казус не се взема предвид и правилото на чл. 27 от СК, че при прекратяване на брака поради развод, поради смърт на единия от съпрузите или при обявяването му за недействителен, дяловете на съпрузите са равни. Просто имуществото на ЕТ се изключва от това делене.
ВКС приема, че предприятието на ЕТ е обособено от останало имущество на съпруга търговец, вкл. и от съпружеската имуществена общност. Според върховните съдии не е част от тази общност и придобитото от едноличната фирма при вкарване на печалбата обратно в дейността му. Същото се отнася и до имотите, придобити от ЕТ през брака чрез учредяване на право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда. Те също принадлежат само на търговеца.
Това по-простичко казано означава, че всичко гореизброено си остава само за този съпруг, който е титуляр на едноличния търговец. Другият няма право на претенции - нито при развод по взаимно съгласие, нито при развод по исков ред. Просто имуществото на ЕТ не участва в деленето на съпружеската имуществена общност.
Така то не се вкарва нито сред имуществените отношения, които се уреждат примерно в споразумението за развод по взаимно съгласие, нито е обект на делбата, която следва исковия развод. Просто върховните съдии приемат, че това имущество е на ЕТ, а не е част от фактическата съсобственост между двамата съпрузи.
С решението на ВКС се определя и че ако съпругът едноличен търговец сключва предварителен договор за дейността на ЕТ - например купува имот или автомобили, тогава съгласието на другия съпруг не е нужно. Същевременно съпругът нетърговец обаче не отговаря солидарно за задълженията, които другият съпруг - ЕТ, е поел във връзка с фирмата.
Има обаче някои изключения от общото правило, че всичко в ЕТ е на съпруга, който се води собственик. Така според решението на ВКС, ако в предприятието на едноличната фирма са били включени вещи и влогове, които са съпружеска общност (такава възможност законът допуска), тогава съпругът нетърговец може да иска дял от тях. Според тълкуването на ВКС съпругът на ЕТ при развод може да предяви иск по чл. 29 от СК за част от стойността на вещи или на дял от вземанията на едноличната фирма. Това обаче може да стане само ако те са на значителна стойност и съпругът нетърговец е допринесъл за придобиването им с труда си, със свои средства или с работа в домакинството.
Иначе този иск може да се предяви дори преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.