Достатъчно е човек да надникне в някоя съдебна зала или адвокатска кантора, да поговори с юрисконсулт или да се разходи из форумите в интернет, за да научи какви проблеми създава новият Граждански процесуален кодекс (ГПК). Глухият ропот срещу действащия вече една година изцяло нов ГПК не предвещава нищо добро - нито за правосъдието, нито за гражданите.

Защото



вместо да изпише вежди, сякаш избоде очи



Вярно е, че действащият до 1 март 2008 г. ГПК бе като кърпена черга със своите близо 60 изменения и допълнения. Очевидно гражданското правораздаване, включващо процедурите по най-масовите дела - вещни, брачни, търговски, изпълнителни и т.н., имаше нужда най-вече от бързина, ефективност и справедливост. Затова се възлагаха много надежди на новия ГПК, направен от едни от най-добрите теоретици и практици в гражданския процес. Отгоре на всичко за неговото изработване бяха изхарчени поне 1.5 млн. евро.

Още при излизането на проекта, при дискусиите и разглеждането му, както и след влизането му в сила се появиха много силни и често основателни критики.

Година по-късно не се случи нищо от това, което бе записано в мотивите към кодекса: ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти "разумни срокове", повишаване на капацитета на съда поради по-целесъобразното изразходване на съдебния ресурс, подобряване на качеството на съдебните актове и повишаване на ефективността на изпълнителния процес.



Сбъднаха се предупрежденията,



че новият ГПК ще доведе до значителни финансови и морални щети за гражданите и фирмите, случиха се проблемите в призоваването. Новата уредба на касацията сериозно минира възможността такова производство въобще да се осъществява. Още в началото адвокатите критикуваха абсолютно неоправданата възможност съдът да указва на страните "да допълнят" твърденията си. Според адвокатите, например, с подобен подход може да се манипулира спорът. Забележки имаше и срещу възможността за принудително прекратяване на търговско дружество заради признат дълг на съдружник и срещу още много други разпоредби.

И ето че адвокатите решиха да сезират омбудсмана, за да се обърне той към Конституционния съд и да поиска обявяването им за противоречащи на основния закон. Защото законодателят остана глух за критиките и нито отложи влизането в сила на ГПК, нито промени спорните разпоредби. Очаква се скоро омбудсманът да атакува кодекса пред Конституционния съд. Засега са избрани три основни проблема, макар че капаните са много повече.

Сред основните драми е дадената възможност ответник по гражданско дело



да бъде призоваван "чрез залепване"



Според ГПК, ако ответникът не може да бъде открит на посочения по делото адрес и не се намери лице, склонно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. А когато до тях не е осигурен достъп, лепва уведомлението на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, уведомлението се пуска в нея. И след това съответното лице се приема за призовано редовно. А така се накърнява неговото право на участие в процеса, както и правото му на защита.

Затова и се предвижда атакуването на тези норми, които на всичко отгоре предвиждат възможността за призоваване чрез залепване на уведомление и за вещи лица и свидетели.

За куп незначителни неща държавата сама иска да й бъдат давани документи, примерно с обратна разписка, а за нещо основополагащо като правосъдието е достатъчно залепване на документ, който



може да бъде скъсан в същата секунда



от хулигани? Изобщо, всички опити за оправяне на проблема с призоваването определено удря на камък. Стига се дотам призовкари да си оставят телефона по примера на инкасаторите, за да им се обади някой и да си вземе призовката?!

В Гърция този проблем е решен много лесно. Съдебният изпълнител връчва призовките, но за всяка получава 30 евро от държавата - пари, които се удържат после като разноски по делото. И познайте дали не успява да ги връчи? Защото си изкарва хляба с това. А тук държавата прехвърля вината върху хората, защото не иска тя да реши този проблем. И допуска някой



да разбере за дело срещу него, едва когато то е приключило



със съдебно решение.

Другата атакувана норма ще бъде тази на чл. 239, ал. 2 от ГПК. С нея се дава възможността да се постанови неприсъствено решение (въведен с новия ГПК вариант, при който съдът може да се произнесе при определени обстоятелства и без страната да присъства), без да мотивира решението си по същество. В същото време обаче самата конституция казва, че актовете на правораздаването задължително се мотивират. Тази разпоредба ще падне много лесно в Конституционния съд.

Адвокатите са опитали да обосноват и противоконституционността и на чл.280 от ГПК, който на практика лиши хората от възможността за касация.

Кодексът изрично е изключил от касационно обжалване на решенията по дела с интерес до 1000 лв.

В същото време е записано, че на разглеждане пред Върховния касационен съд подлежат единствено въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е:

1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решаван противоречиво от съдилищата;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

И толкова. Излиза, че няма никакво значение дали спорът на гражданите е решен правилно или справедливо от долните инстанции. Само ако има противоречие с практиката и ако има значение за развитие на правото, тогава може пред ВКС.

И затова и много адвокати и юрисконсулти с право протестират срещу тази разпоредба. Защото не могат да обжалват очевидно лоши съдебни решения. А нали идеята на правото е да решава справедливо спорове, а не да си обогатява развитието?

Всъщност още преди година имаше предупреждения, че тази разпоредба може да докара още по-голяма лавина от касационни жалби. И единствената разлика ще бъде, че върховните съдии, вместо да ги гледат като дела, ще пишат по цял ден определения за откази да образуват дела или пък за прекратяването им. Така и става. Това обаче постепенно може да започне



да се тълкува като отказ от правосъдие



Има и още множество капани в ГПК, които тепърва ще търпят критики и ще оказват негативно влияние - и проблемите на заповедните производства, и с управлението на процеса чрез огромни глоби, и заради поддържаната претрупаност на съдебната система ...

И докато всички тези неща се случват, правителството предлага проект за промени в ГПК, които се занимават основно с евродирективи и евронорми. Като това, че след като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с конкретно решение за нарушаване на права, всяка от страните по казуса може да го използва като основание, за да иска отмяна на влязла в сила присъда на български съд. Тази норма я имаше в стария ГПК, а в новия изведнъж изпадна.

Останалите одобрени от правителството промени са свързани с въвеждането на европейски регламенти, отнасящи се до връчването в държавите от ЕС на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, и до създаването на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Не че има нещо лошо в тези сега предлагани изменения в ГПК, но е крайно време законодателството - и тези, които имат право на законодателна инициатива, и тези, които гласуват кодексите, законите и техните промени, да слязат сред хората. И да решават техните проблеми. А не своите лични или тези на едно или друго лоби или съсловие.

Защото правосъдието, особено гражданското, е доверието на хората към държавата. И когато законодателството ги прави на луди, тогава идва "частното правораздаване".