Разкритията на електронното издание съвпадат с нарастващия натиск на американските власти върху ръководството на застрахователната компания АIG да спре да изплаща и да върне бонусите на обща стойност 165 млн. долара, изплатени на мениджърите й, съобщи Ройтерс. Фирмата, която бе сериозно ударена от финансовата криза и заплашена от фалит, получи от правителствените пакети помощ в размер на 170 млрд. долара. Заради държавните заеми Вашингтон частично национализира компанията и притежава 80% от акциите й.
Финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър заяви, че 165 млн. долара ще бъдат удържани от следващия транш от 30 млрд. долара, който AIG трябва да получи в рамките на спасителния си план. Президентът Барак Обама във вторник остро се възмути от тлъстите бонуси и дори ги определи като "престъпление".
Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси обяви, че комисии в Конгреса вече работят върху законодателство, чрез което раздадените от AIG бонуси да бъдат изискани обратно. Двама сенатори пък предложиха да бъде наложен данък от 70% върху парите, изплатени като премия на мениджърите. Идеята е 35% да плати компанията, а останалите да бъдат за сметка на получателите на парите.
Главният прокурор на щата Ню Йорк Андрю Куомо пък разкри, че 73-ма топ мениджъри на компанията - включително 11, които вече са я напуснали - миналата седмица са получили по над 1 млн. долара. Премията на един от тях е достигнала 4.6 млн. долара. От AIG обявиха, че имат договорно задължение да изплатят бонуси за десетки милиони на ръководството на компанията.
Данъкоплатците в САЩ, чиито пари отиват за подпомагането на компанията, започнали да разпращат гневни писма в офисите на AIG, като някои от тях дори съдържали и смъртни заплахи за мениджърите.
Снощи шефът на АIG Едуард Лиди трябваше да обясни пред Конгреса решението на компанията по време на криза да изплаща толкова щедри бонуси на мениджърите си. Според Би Би Си той щял да признае, че ръководството на компанията е допуснало големи "грешки", особено по отношение на раздаването на премии на някои от служителите си.
РЕШЕНИЯ
Арестуван бе счетоводителят на финансовия измамник Бърнард Мадоф, предаде АП. Дейвид Фрилинг е задържан по обвинения в измама с ценни книжа и съставяне на документи с невярно съдържание. Досега Мадоф бе единственият задържан за финансова измама на стойност над 65 млрд. долара. Той се призна за виновен и очаква присъдата си в затвора.
Междувременно стана ясно, че бившият шеф на "Роял Банк ъф Скотланд" Фред Гудуин ще получи още 1.8 млн. британски лири от финансовата институция към годишната си пенсия от 16.9 млн. лири, писа британският в. "Таймс". Възнаграждението му скандализира британското общество.
Междувременно стана ясно, че бившият шеф на "Роял Банк ъф Скотланд" Фред Гудуин ще получи още 1.8 млн. британски лири от финансовата институция към годишната си пенсия от 16.9 млн. лири, писа британският в. "Таймс". Възнаграждението му скандализира британското общество.
Барозу иска ЕС да даде още пари срещу кризата
ЕС трябва да отдели повече пари за стимулиране на икономиката, ако има такава възможност. Това заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу в навечерието на двудневна среща на върха на ЕС, цитиран от световни агенции.
Средствата, които ЕС изразходва за справяне с кризата, ще се увеличават тази година чрез помощи за безработните, посочи португалецът. Ръководителите на Евросъюза вероятно ще решат да отпуснат допълнително 10 млрд. евро на партньорите си от Източна Европа, които са изправени пред финансови трудности. Информацията предаде АФП, като се позова на неназовани дипломатически източници, близки до чешкото председателство. Натискът за отпускане на още свежи пари е насочен към Германия, държавата с най-мощната икономика в Европа, която се радва на балансиран бюджет благодарение на фискалната си политика през изминалите години, подчертава Ройтерс.
Междувременно стана ясно, че Уникредит ще поиска до 4 млрд. евро помощ от Италия и Австрия, след като регистрира срив на печалбите си миналата година. Самата банка е обявила решението си пред АФП.
Средствата, които ЕС изразходва за справяне с кризата, ще се увеличават тази година чрез помощи за безработните, посочи португалецът. Ръководителите на Евросъюза вероятно ще решат да отпуснат допълнително 10 млрд. евро на партньорите си от Източна Европа, които са изправени пред финансови трудности. Информацията предаде АФП, като се позова на неназовани дипломатически източници, близки до чешкото председателство. Натискът за отпускане на още свежи пари е насочен към Германия, държавата с най-мощната икономика в Европа, която се радва на балансиран бюджет благодарение на фискалната си политика през изминалите години, подчертава Ройтерс.
Междувременно стана ясно, че Уникредит ще поиска до 4 млрд. евро помощ от Италия и Австрия, след като регистрира срив на печалбите си миналата година. Самата банка е обявила решението си пред АФП.