|
| Иван Бърнев |
- Буквално преди дни по кината се завъртя един от най-новите български филми с ваше участие. Каква е историята около идеята за сценария на "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа"?
- Историята е много интересна. Режисьорът Светослав Овчаров веднъж попаднал на телеграма, изпратена от Хемингуей някъде от България, когато бил военен кореспондент. После вече Светльо усуква работата с много въображение. Моят герой е влюбен офицер, шеф на полицията в малко градче. Конкуренция в любовта му е героят на Малин Кръстев, но за съжаление оттам минава тоя пусти Хемингуей и грабва сърцето на девойката.
- Участвате и в друг проект на Светльо Овчаров - "Зад кадър". Приключиха ли снимките?
- Тука снимахме 3-4 седмици, а през май снимките ще продължат в Германия. Надявам се филмът да излезе догодина за "София филм фест". Той е по сценарий на Христо Тотев. Когато през 1999 г. отварят досиетата, се установява, че има 300 страници за него. Тотев е сред водещите оператори тогава ("Адаптация", "Константин Кирил Философ", "Осъдени души"). Жена му отива с детето в Западен Берлин при болната си майка и повече не се връща. Междувременно службите надушват съпрузите, разпечатват писмата им, подслушват разговорите им. Постепенно отношенията помежду им се скъсват и те се разделят. По тази история е написан сценарият. Впоследствие се включва Светльо Овчаров и се ражда версията, с която екипът печели субсидията на Националния филмов център.
- Май сте търсен актьор в момента. Не ви ли идва в повече?
- С Ивайло Христов снимахме една седмица друг филм - "Къща без прозорци", но това е само работно заглавие. Когато ми предложи, много се зарадвах. Но да си призная, не предполагах, че ще ми е толкова трудно. Ивайло има точна предварителна представа как трябва да изглежда всеки от героите и така ни съкращава много от клишетата, в които бихме могли да се разпилеем. Изисква чиста игра с вътрешна енергия, но с "обрани" външни белези. На пръв поглед изглежда простичка работа, но всъщност от нас се очаква с малко да кажем много. Дано се получи.
- И там май става дума за любов...
- Познахте. Всичко, което му се случва, е свързано с една голяма любов. Във филма се разказва за около 6-годишни момче и момиче. В екстремна ситуация момчето пита момичето ще се ожени ли за него и получава отговор "Да". Минава време, двамата вече са зрели хора, случили са им се много неща. Той едва не умира при автомобилна катастрофа в Америка. Тогава осъзнава, че в тази държава си няма никого и решава да се върне в България. Отива във Видин, намира момичето и му задава същия въпрос като едно време.
- Бюджетите тук все се изстъргват... Може ли с малко пари да се направи добър филм?
- Вече си мисля, че парите не са единственият фактор да се получи стойностен филм. Е, с повече пари би се работило по-спокойно. У нас ме дразни това, че ще се снима филм - да речем през февруари, а подготовката му започва примерно в края на януари. Ако има добри пари, подготовката ще започне три месеца по-рано, ще се отдели повече внимание на репетициите, реквизита, епохата, костюмите. Хората ще са спокойни, че трудът им ще се заплати. А какво се получава? Всеки се юрва в последния момент, защото знае, че истинското работене е в самия филм, което не е вярно. Тоест, парите правят процеса по-спокоен.
- Обаче парите не биха могли да родят добрата идея, нито да напишат добрия сценарий, нали?
- Вярно е. Но биха помогнали той да се даде на още петима разбирачи да го пипнат, за да се подобри. Иначе всичко това си го върши създателят на сценария, който не винаги е в час по тия въпроси. А и нали трябва после да се направи хубава, здрава реклама на филма, така че да влезе в полезрението на зрителя и той да пожелае да го види. Въпреки че хората напоследък май не ходят на кино.
- Как си го обяснявате?
- Телевизионният екран печели по-голям брой зрители. За киното трябва да отделиш пари, да станеш, да се облечеш, да отидеш, да гледаш, да се прибереш. Непосилно за по-мързеливите хора. Но ги разбирам. На човек с напрегнато всекидневие дори кино не му се ще, въпреки че е най-смилаемо. Какво остава за друго нещо!
И още една причина е навлизането на плоските широки екрани вкъщи: теглиш си филм от интернет, пускаш го, пиеш си биричка.
Аз имах шанса да играя в "Дзифт" на Явор Гърдев и безкрайно се радвам на успехите му. Обаче идвам в Мол-а и гледам, че турили "Дзифт" примерно в три часа. Е, кой да ти дойде на кино по това време?
- Така е. И все пак "Дзифт" е начело в класациите за най-гледан филм. Не доказва ли това, че българинът се влияе, ако филмът има някаква награда?
- Абсолютно сте права. Категоричен съм, че всеки български филм, независимо дали е хубав, трябва да има възможност да се рекламира. Нека хората идат и сами си преценят кое им харесва и кое не. Кой сега в момента тук, където седим с вас, знае, че наскоро беше премиерата на българския филм "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа"? В Прага, например, излезе ли чешки филм, всички се втурват да го гледат. На хората им е интересно да следят какво се случва в родното кино.
- С други думи, още сме в епохата на чалга културата?
- Дори стана по-лошо. Тая чалга култура дълго време блъска и облъчва хората и сега виждам резултата. Доста от тях очакват да гледат смешни, забавни и разпускащи представления - в такъв случай препоръчвам сауна, басейн... Думи като "ама смешно ли е?" са ми писнали. Това е едно на ръка, и второ - ако пък са комедии, те трябва да са направени със средствата на късия и плосък гег, с който свикват от тв предаванията. Още по-страшно е, че някои от нас, актьорите, се подчиняват, казвайки си: "Хората си плащат билетите и ще играем това, което искат да видят". Мисля, че това е пагубно.
- Донкихотовщина ли е тогава, че Ивайло Христов тръгна да създава нов театър? Всъщност и вие сте поканен в трупата на "Модерен театър".
- Да, Ивайло Христов ме покани, но там нещата потръгнаха бавно заради ремонта. Същинското строене започна преди 2-3 месеца и в началото на април ще се радваме на първа премиера. Да ви призная, минавали са ми и неприятни мисли относно стартирането на театъра. Ако беше банка или казино, с едно щракване на пръсти, и щяхме да го имаме още преди година. Но за съжаление, театърът у нас е на фотосинтеза.
- Но не давате и дума да се изрече да участвате в някое телевизионно шоу.
- Абсолютно не. Не искам да имам нищо общо с такива предавания. Те носят голяма отговорност, защото после хората гледат същите тези артисти и в театъра. Подобни предавания са много "къс пас", понеже влизат във всеки дом.
- Но актьорите се оплакват, че само със заплатите си не могат да преживяват.
- Да, така е, само че си избираш пътя. След като минах и по тоя път, аз избрах другото. Не ме интересува това да съм известен. До ден днешен, като ме видят хората, знаете ли какво казват: "Ей, ти си ми отнякъде познат. Абе, по коя телевизия съм те гледал тебе, в кое шоу?" Вярно е, показвал съм се по телевизията, но преди много време. Честно - ужасно я мразя, в нас, ако щете вярвайте, телевизорът е хванал прах. А и напоследък още повече се плаша, защото синът ми расте, а знаете какво главно се излъчва по телевизията - кръв, насилие.
- ...Убийства на деца от деца.
- И пак го отдавам на чалгарията. Децата са най-потърпевши, защото най-много зяпат телевизия, при това филми, от които блика насилие. Родителят е този, който трябва да бъде филтър, да защити срещата на детето с "твърдите предмети". Стига, разбира се, и той да не е опрофанчен. Винаги съм се чудел на следното: отива репортерката с микрофон при съседката на детето-убиец и тя: "Ама то беше толкова спокойно и кротко дете"! И тука опираме до гражданското общество. Например за мъжа, дето изби децата си, се оказа, че всички в селото знаели какъв урод е. Как пък никой не реагира! Къде е гражданската позиция? Преди, като нямах дете, си казвах: "Тука искам да работя актьорлък". Но вече съм баща и понякога мисля да си вдигна чукалата и да отида на по-спокойно място.
- То и "актьорлъкът" май е вече доста опасен у нас. Миналата седмица дори пропадна сцената в Народния театър и пострадаха актьори.
- По тялото на всички артисти има следи от почти всяка роля - вятър, студ, киснене във вода. Който иска да си е здрав и читав, по-добре да не се занимава с тая професия. Даже мисля, че последният изпит в НАТФИЗ трябва да бъде такъв: да вкарат актьора в една стая и да му пускат студ, после топло, после да влязат двама с пръчки и да го натупат, да го намотават на някакви макари, да го разтеглят и ако после е в състояние да каже: "Да бъдеш или не", значи ще я бъде.
